Трънският край има свои небесни покровители, честват ги в края

Трънският край има свои небесни настойници, празнуват ги в края на май Хората търсели излекуване при дъб, израснал на мястото, където съсекли мъченика Св. Софроний бил духовник в с. Пенкьовци, мощите му били нетленни
 

На особена респект в Трънския край бил в недалечното минало св. Терапонтий Софийски. Да, има подобен светия и трънските баби го почитали като господ. Защото вместо доброжелателната клетва, употребена за заплашване на палавите внуци: " Бог да те убие! ", те казвали: " Свети Терапонт да те убие! ". А когато детската беля не била доста огромна, бабите нормално заплашвали децата, че светията ще ги прибере в огромната си торба. Но за бабите било напълно ясно, че Бог е всемилостив и дълготърпелив и никого няма да убие, а като Божии угодници и светиите няма сторят никому зло, а единствено ще се застъпват за всекиго, който ги е помолил пред преблагия Господ.В Трънския край в този момент св. Терапонт, или както е признато да се назовава - св. Терапонтий Софийски, си го спомнят някои от днешните баби, които били чували за него като деца от своите баби. Паметта за този български светец е намаляла. Не си спомнят хората, а и не го знаят и свети Софроний Български, само че съгласно преданието и съгласно някои писмени свидетелства, и двамата светии са били свещеници в Трънския край. За това, че св. Терапонтий е бил духовник в Трън, е маркирано в Историята на българите, написана от св. Паисий Хилендарски, а в късото житие на преподобния Софроний се загатва, че е бил духовник в селото Пенкьовци, което през днешния ден административно принадлежи към Трънската община. По Божия промисъл светата православна Църква е отредила двамата светии, небесни настойници на Трънския край, да се почитат в края на месец май. Свети свещеномъченик Терапонтий Софийски или Трънски (1555 г.) се празнува на 27 май, дружно със св. свмчк Терапонт Сардикийски, (Ж259 г.). В по-ново време са се появявали някои подозрения дали страдалец Терапонтий от ранно-християнската Църква не е пренесен върху мъченика от междинните епохи, само че преданието и локалната респект може да се одобряват като доказателство, че комплициране няма, а единствено удобни съвпадения.Първото удостоверение за мъченическия героизъм на св. Терапонтий е оставено от църковния публицист от XVI век Матей Граматик. Той е бил съвременник на св. Николай Софийски и очевидец на неговия страдалчески героизъм през 1555 година. В написаното с огромно умеене житие на св. Николай Софийски той написа: " А когато слушаш за жителите на София, не мисли за тукашните, а за небесните жители, които в миналото са били наши съжители, а в този момент са съжители на ангелите. Прочее прилича да поменем двама или трима от тях. Свещеномъченик Терапонт, който бидейки гражданин на това място и презвитер на светата Божия черква в Сердика (София), живял с доста добродетели и на края, по време на гоненията срещу християните, бил арестуван под стража от беззаконниците поради Христовата вероизповед. Подир доста мъчения, и обложен с тежки стоманени вериги, той бил изведен вън от града на един ден път и на това място му отсекли главата и по този начин получил мъченическа гибел за Христа. А приказват, че на мястото, където се проляла кръвта му, след време пораснал огромен дъб, който и до момента се вижда и стават там разнообразни изцеления, когато с религия се пристъпва ".Възможно е това удостоверение да е дало съображение името на св. Терапонтий да се загатва и в " Историята " на преп. Паисий Хилендарски, където е маркирано, че тоя светец бил духовник в Трън, където в този момент отива доста народ за излекуване. Гдето турците го посекли, израсъл дъб и с неговите молебствия се дава при тоя дъб доста излекуване ". Днес един

пън от този дъб се пази като свещена светиня

в старинната столична черква " Света Петка " (на ул. Калоян " № 9, в комплекса на Софийска света митрополия).В Трънско считали св. Терапонтий или, както тук предпочитали - св. Терапонт Знеполски, и за настойник на реколтата. За положително изобилие имало бит да се прави лития, която обикаляла цялото землище на селището. Този бит бил именуван в трънско " Кръстоноше ". Първо свещеникът служел в селския храм, по-късно правел водосвет и едвам тогава с одеждите си предвождал тържествено шествие, което обикаляло целия синор на селото. Всички пеели: " Кръсти носим, Бога молим, Господи помилуй!/ Да се роди жито просо, Господи, помилуй!/ От два класа - три шиника, Господи, помилуй! ". Децата носели икони, момчетата - църковните хоругви, двама биели клепалото, един носел длето и бургия, различен - светото Евангелие. Момите вървели хванати за ръце и пеели упоменатата ария. Шествието спирало при всяко дърво на межда сред нивите и там свещеникът казвал молебствия и помазвал дървото с миро в издълбаната под формата на кръст кора. В края на деня процесията тържествено се прибирала в селото, а църковните камбани биели празнично. Такава лития всяко село правело на разнообразни празници, само че и в чест на св. Терапонт, свидетелстват локални поданици още в средата на предишния век.В Трънския край са го имали за свят човек, който е живял измежду тях.

Убежище на светията била пещерата

където през днешния ден е скалният параклис, отдаден на света Петка. А остарялата църква " Св. Петка " в Трън, издигната към 1700 година и актуализирана през 1853 година, била съградена на мястото на параклис, отдаден на св. Терапонтий, съществувал през XVI век.На света Петка е отдаден и манастирът в село Пенкьовци. От тогавашния манастир е останала единствено черквата, само че напоследък към манастирския комплекс беше изработен нов конак в постройката, където се е помещавало локалното школо. Сега населник на манастира е духовник на име Софроний, по името на преподобния Софроний Български или Софийски.Неговата памет се уважава на 28 май. Подробностите от неговото житие са упоменати от различен един литератор от това време - поп Пейо. Той е създател на житието на св. Георги Софийски-Нови, който погинал страдалчески поради вярата през 1515 година. Това дава съображение да се счита, че преподобният Софроний е живял през втората половина на ХV и началото на ХVI век. Поп Пейо споделя, че свещеникът на село Пенкьовци Стефан избягал в София със жена си поради гоненията на нашествениците. А оттова след това избягал чак във Влашко при влашкия челник Радул. Там жена му умряла и той приел монашество с името Софроний. След гибелта на войводата  монахът Софроний се завърнал оттук Дунава  и се поселил в манастир край Русе. Смята се че става дума за скалния манастир, отдаден на преподобния Димитрий Бесарабовски и св. Йоаким I, патриарх Търновски. " Там се подвизавал с пост, молитва, труд и лепта. Дяволът не изтърпял неговите отшелнически подвизи и настроил срещу него един манастирски прислужник, който го блъснал с секира по главата и по този начин го лишил от живот ", оповестява житието на светеца.3 година по-късно Софроний се явил в съня на живеещи в манастира и по негово подстрекателство разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Поставили ги в ковчег за всеобщо поклонение.

По непотвърдена информация през днешния ден мощите на св. Софрония се покоят в манастир на територията на Сърбия.И до момента в който обликът на св. Терапонтий може да се види на икони от ХIХ век, непокътнати в храма " Св. Петка " в Трън, в столичната черква " Св. Петка-стара " и на някои други места, то обликът на св. СофронийБългарски беше сътворен неотдавна по остаряла фотография на дългогодишния духовник в Пенкьовци отец Евтим, предоставена от негови наследници.