Човешката имунна система има тъмна страна. Тя би трябвало да

Човешката имунна система има тъмна страна. Тя би трябвало да се бори с нашествениците, с цел да ни поддържа здрави. Но от време на време се трансформира в изменник и нападна личните ни кафези и тъкани. Автоимунните болести могат да обиден съвсем всяка част от тялото, даже мозъка. Макар че са най-често срещани при дамите, тези болести могат да обиден всеки, възрастен или дете.

Нови проучвания повдигат вероятността за лекувания, които биха могли да създадат повече от „ просто да облекчат признаците “. Десетки клинични изпитвания тестват способи за препрограмиране на неработещата имунна система. Най-напреднало е лекуването на рак, наречено CAR-T терапия, което има някои обещаващи ранни триумфи против лупус, миозит и някои други болести. То унищожава В-клетките на имунната система. Теорията е, че тези кафези, които порастват още веднъж, са по-здрави. Други откриватели търсят способи най-малко да забавят развиването на някои автоимунни болести, подтиквани посредством лекарство, което може да завоюва известно време, преди хората да проявят признаци на диабет вид 1.

„ Това е може би най-вълнуващият интервал, в който в миналото сме се сблъсквали с автоимунитет “, сподели доктор Амит Саксена, ревматолог в NYU Langone Health.

Какво съставляват автоимунните болести?

 

Те са хронични болести, които могат да варират от леки до животозастрашаващи. Има повече от 100 с разнообразни имена според от това по какъв начин и къде предизвикват вредата. Ревматоидният артрит и псориатичният артрит нападат ставите. Болестта на Сьогрен е известна със сухота в очите и устата. Миозитът и миастения гравис отслабват мускулите по разнообразни способи, като последният нападна метода, по който алармират нервите. Лупусът има разнородни признаци, в това число обрив по лицето с форма на пеперуда, болки в ставите и мускулите, тресчица и увреждане на бъбреците, белите дробове и сърцето. Автоимунният енцефалит може даже да „ открадне “ мозъка.

Дори пациенти, които се усещат добре дълго време, могат ненадейно да получат „ обостряне “ без забележима причина.

https://www.youtube.com/watch?v=2YK5vBUm9C8

Защо автоимунните болести са толкоз сложни за диагностициране

 

Много от тях стартират с неразбираеми признаци, които се появяват и изчезват или имитират други болести. Много от тях имат и припокриващи се признаци – да вземем за пример ревматоидният артрит и заболяването на Сьогрен също могат да увредят съществени органи.

Диагнозата може да изисква голям брой проби, в това число някои кръвни проучвания за разкриване на антитела, които неправилно се закрепват към здрава тъкан. Обикновено тя се концентрира върху признаците и изключва други аргументи. В взаимозависимост от болестта може да отнеме години и посещаване при голям брой лекари, преди човек да събере уликите.

Има старания за усъвършенстване. Дружеството за множествена склероза образова лекарите за обновени насоки. А учените откриват възходящ лист с подправени антитела, виновни за загубата наизуст, гърчовете, даже психозата, които могат да алармират за автоимунен енцефалит. Това оказва помощ на лекарите да го разпознават по-добре.

Как имунната система излиза от строя

Човешката имунна система е комплицирана войска от пазачи, които откриват закани като микроби или ракови клетки; разнообразни бойци, които ги атакуват; миротворци, които успокояват нещата, откакто заплахата отмине. Ключовото е, че тя може да разграничи непознатото от „ вашето “.

Понякога комплицирани имунни кафези или антитела се промъкват или миротворците не могат да успокоят нещата след борба. Ако системата не може да забележи и в профил казуса, последователно се развиват автоимунни болести.

Автоимунните болести постоянно се отключват от спусък

 

Повечето автоимунни болести, изключително при възрастни, не се предизвикват от характерен генен недостатък. Вместо това, разнообразни гени, които засягат имунните функционалности, могат да създадат хората податливи. Учените споделят, че по-късно е нужен някакъв „ екологичен “ спусък, като зараза, тютюнопушене или замърсители, с цел да се задейства болестта.

Специалистите се концентрират върху най-ранните молекулярни „ спусъци “. Например, белите кръвни кафези, наречени неутрофили, са първите, които реагират на признаци на зараза или пострадване. Предполага се, че анормално свръхактивните играят основна роля при лупус, ревматоиден артрит и други болести.

Ново проучване свързва вирус с лупус

 

Сред инфекциозните причинители, учените към този момент знаят, че вирусът на Епщайн-Бар може да насочи някои хора към множествена склероза. А нови доказателства го свързват и с лупус.

Почти всеки се заразява с този вирус в ранна зрелост. След първичната зараза той към момента се крие, неактивен, в тялото. Изследователи от Станфордския университет откриха, че скривалището се намира в дребна част от В-клетките на имунната система. Те откриха, че от време на време при някои хора вирусът подтиква избрани В-клетки към възпалително положение, което може да провокира автоимунна верижна реакция.

Изследването не изяснява за какво 95% от възрастните са инфектирани с Епщайн-Бар, само че единствено дребна част от популацията се разболява от лупус. Това е нова улика за това по какъв начин инфекциите могат да имат трайно влияние върху имунната система.

Жените са изложени на най-голям риск от автоимунни болести

 

Жените са към 4 от 5 пациенти с автоимунни болести, доста от които са млади. Смята се, че хормоните играят роля. Но също по този начин, дамите имат две X хромозоми, до момента в който мъжете имат една X и една Y. Някои проучвания демонстрират особеност в метода, по който женските кафези се изключват. Допълнителният X може да усили уязвимостта на дамите.

Но и мъжете страдат от автоимунни болести. Едно изключително тежко, наречено VEXAS синдром, е намерено едвам през 2020 година То визира основно мъже над 50 години и в допълнение към типичните автоимунни признаци може да аргументи формиране на кръвни съсиреци, зной и нощно изпотяване.

Определени популации също имат по-висок риск. Например, лупусът е по-често срещан при чернокожи и латиноамерикански дами. При северноевропейците по-висок е рискът от множествена склероза.

Лечението на автоимунни болести е комплицирано

 

Според капиталовата изследователска компания Morningstar, международният пазар за лекуване на автоимунни болести е 100 милиарда $ годишно. Това не включва визити при доктор и неща като изгубено време на работа. Лечението е доживот и, въпреки че нормално се покрива от застраховка, може да бъде скъпо.

Днес някои по-нови варианти са ориентирани към характерни молекули, ненапълно по-малко потискащи имунитета. Но за доста автоимунни болести лекуването е способ на проба и неточност, с малко насоки за решенията на пациента.

 

AP/Превод:SafeNews

 

Още вести четете в: Живот, Здраве, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News