Трансхуманитарната революция ~ Люк ФЕРИ
Трансхуманизмът и колаборативната стопанска система имат една и съща философска основа – стремежът на индивида да овладее самостоятелната си орис. В своето задълбочено проучване „ Трансхуманитарната гражданска война “ френският мъдрец и лекар по политически науки Люк Фери се пробва да отговори на въпроса: до каква степен ще ни доведе всичко това – до по-добро или по-лошо бъдеще?
(Luc Ferry, French philosopher and former Minister for Education, Salon du livre de Paris 2017)
От биологията към стопанската система, или по какъв начин новите технологии разстройват пазара не по-малко от медицината: раждането на „ колаборативната “ стопанска система
На някои може да се стори странно, че в една и съща книга се свързват два на вид толкоз разнообразни въпроса: за биологическото и духовното бъдеще на човешката еднаквост, от една страна, и от друга, за едно ново икономическо явление, което в общи линии се състои в установяване на връзки сред частни лица, като се прескачат професионалистите от различните сфери. Както към този момент загатнах, французите напълно наскоро забелязаха съществуването на новата стопанска система с образеца, все още малък в сравнение с това, което ни очаква съвсем скоро, на спора, противопоставил съвсем навсякъде по света, от Париж до Сао Пауло, обичайните таксита на такситата на Юбер и по-специално на ЮберПоп – приложение за „ диви таксита “ на ниски цени, немислими преди появяването на интернет на движимостите, което внезапно и изцяло изненадващо за обществените управляващи щурмува традиционната активност на градския превоз. Тази изненада прочее е сама по себе си много стъписващ знак, че нашите управници са изцяло неподготвени за придвижването. Затова и реакцията им беше толкова елементарна, колкото можеше да се чака. Те просто си фантазираха, че ще угасят пожара, като незабавно забранят въпросното приложение. Все едно да спрат река Амазонка с цедилка за чай. Не се лъжете, тази забрана е единствено краткотрайна лепенка, пластир, който няма да издържи дълго и няма да стигне до същността на казуса, а ще има единствено краткотраен резултат в опита да се удържи цунамито, на което ЮберПоп е единствено първата вълничка – „ юберизацията “ на света е почнала и множеството браншове на индустрията и на търговията ще изпитат конкуренцията, през днешния ден или на следващия ден, на сходствата на Юбер. Много от тях (не всички, ще забележим защо) ще бъдат малко или повече наранени, какъвто е към този момент казусът в хиляди други области, като към този момент упоменатите Еърбнб, Бла Бла Кар и така нататък
Но да се върна на тематиката. Трябва добре да се разбере, че тази друга гражданска война, на „ колаборативната “ стопанска система, е надълбоко, въпреки и тайно обвързвана с трансхуманизма. Двата плана се съединяват и припокриват най-малко по четири точки. Първо, и двата са вероятни единствено въз основата на обща софтуерна инфраструктура. Разбира се, колаборативната стопанска система не употребява биохирургията, само че по тази причина пък огромните данни, интернет на обвързваните движимости, 3D принтерите и роботиката проникват и в двете сфери и вършат действието им допустимо. Без тези нови технологии нито трансхуманизмът, нито колаборативната стопанска система биха се появили на бял свят. Но има и още, в чисто метафизичен проект: и в двата случая задачата е да се създадат цели изрезки от реалното – до неотдавна към момента част от предопределеното ни от природата – подвластни на човешката независимост, на способността на индивида да управлява личната си орис. От страна на трансхуманизма става дума да се премине от шанса към избора (From chance to choice, каквото е заглавието на една основополагаща за придвижването книга), от генетичната лотария, която „ ни се стоварва от горната страна “, към свободно определено и интензивно търсено манипулиране/увеличаване. Същото е в прочут смисъл и с стопанската система на мрежите, основани сред частни лица, ново събитие, което от ден на ден залага, най-малко в случай че застанем на страната на ползвателите, на достъпа или използването, които освобождават, в сравнение с собствеността, която заробва. Защо да владея колело в Париж, в случай че съм доста по-свободен с Велиб? Защо да отсядам в „ професионален “ хотел, в случай че ми е по-удобно и по-евтино да се свържа с частно лице, което в последна сметка е в същото състояние като мен, което, да си го кажем напряко, е различен мой Аз? Защо да имам кола, която коства скъпо и ми носи единствено неприятности, в случай че мога да наема от някого или да прибягна до споделено прилагане и така нататък? Във всички случаи става дума да се освободим от всевъзможен тип принуди, тези на природата, от една страна, само че и тези, които ни постановат по своеволен и отчуждаващ метод обичайно проведената икономическа и социалнополитическа област.
Не е изненадващо при това положение, че въпросните две сфери, на трансхуманизма и на колаборативната стопанска система, не единствено се основават на обща софтуерна и философска структура, само че и се радват на необятна политическа поддръжка. И в двата случая става дума за напълно определен либерализъм, въпреки и с известен социалдемократичен оттенък, или даже за чиста проба ултралиберализъм, подплатяващи волята на тези, които желаят на всяка цена да отхвърлят тежестта на наложените на индивида обичаи и наследства. Ярко удостоверение за това е придвижването на мейкърите, тези все по-многобройни човеци, които желаят дефинитивно да се освободят от груповите тегоби, от време на време даже от националните законодателства, с цел да създават сами, за какво не и благодарение на 3D принтери и софтуери open source, в комунитарни мрежи и в дребни, свободно определени от тях общности своето електричество, своите мебели, домакинските си уреди и така нататък С две думи, всичко належащо за прехраната и благополучието им.
Не е изненадващо също, че трансхуманизмът и колаборативната стопанска система отлично се вписват в общата устременост на западните демокрации, в бавната, само че неизбежна еволюция – и все по-бърза от края на предишния век, – която ни подтиква да се стремим, най-малко от Просвещението насам, от ден на ден да вкарваме в орбитата на свободното човешко решение това, което е било a priori изключено в света на античните, във вселената на обичаите, на безконечната и неприкосновена последователност, присъщи за обичайните общества още от зората на човечеството.
Оттам и главозамайването, което ни обзема, когато стартираме да разбираме, че е застрашена самата ни еднаквост, тъй като определението на това, което сме и което желаеме да станем, от ден на ден ще ни принадлежи, до момента в който в старите времена сме си мислели, че принадлежи на Бог, на обичая или на природата. Това е същностен въпрос – и е третата огромна тематика на тази книга, директно продължение на предходната: разрушителните нововъведения. Целта е да допринесем, доколкото е допустимо, за разбирането на дълбоката природа на актуалните стопански, научни и медицински новости, само че и на моралните, политическите, духовните и метафизическите разтърсвания, които те носят. Защото, упорствам на това, тези новости могат да съществуват единствено въз основа на развиването на една и съща софтуерна инфраструктура, небивала в човешката история и построена с помощта на експоненциалния напредък на „ дигитализацията на света “. Без огромните данни и обвързваните движимости, без конвергенцията на другите форми на интернет, с които ще се занимаем в главата, отдадена на колаборативната стопанска система, „ третата индустриална гражданска война “ би била чисто и просто немислима. Хиляди приложения, повече или по-малко аналогични на Юбер, процъфтяват по четирите краища на планетата и пораждат комунитарни мрежи, като цяло дерегулиращи и меркантилни.
Тази нова стопанска система впрочем също повдига редица въпроси. Дали няма да присъстваме, при това съвместяване на дигитализацията, роботиката, автоматизацията и юберизацията на света, на „ края на труда “, или най-малко на намаляването на наемните служащи в полза на самостоятелни труженици без явен обществен статус, на „ стопански растеж без работни места “, може би даже на края на икономическия растеж? Дали, както твърди футуролог като Джереми Рифкин, наближава краят или най-малко „ залезът “ на капитализма и господството на „ колаборативни мрежи “, на „ общности “ от нов вид, в които достъпът ще заеме мястото на частната собственост (по към този момент упоменатия модел на Аутолиб или на Велиб), използването ще размени притежанието, грижата за другите – самостоятелния демократизъм, шерването – егоизма, безплатното – облагата, трайното – еднократното, обичта – себелюбието и така нататък? Или по-скоро, както ще го покажа по-нататък, на хоризонта се надига страховита ултралиберална вълна, по едно и също време дерегулираща и користна, като новите приложения ще трансфорат в обект на търговия това, което не е било такова (собствената кола, апартамент, облекла, услуги, работа у дома и още хиляди други неща), с цел да се реализира една забележителна цел, не „ антикапиталистическа “, а в противен случай, хиперкапиталистическа? При състояние че не можем безпределно да забраняваме тези нови услуги от човек на човек, по какъв начин бихме могли да ги контролираме, или даже да ги обложим с налози, без да ги убием?
Нека бъде ясно: нито един от тези въпроси не е елементарен, на нито един не може да се отговори бързо, тъй като по всичко наподобява, че идеалът на регулирането, който ми се коства най-справедлив, допуска, с цел да се трансформира в действителност, една значима причина – демокрациите да не бъдат тотално сюрпризирани от необузданата и безгранична воля за господство, към този момент въплътена в света на техниката, да са способни занапред да осъзнаят безпределно бързото и мощно придвижване, което ги минира по скришен и потаен метод.
Оттук и планът на тази малка книга, която всъщност цели да извърши първата задача, сложена от Хегел пред философията: „ да разбере това, което е “, да показа допустимо най-точен облик на действителното, с цел да се подготвим, доколкото е допустимо, за вярното деяние.
От: „ Трансхуманитарната гражданска война “, Люк Фери, изд. „ Колибри “
Снимка: Luc Ferry, French philosopher and former Minister for Education, Salon du livre de Paris 2017; commons.wikimedia.org
