Намибия, част първа: Среща със зверовете
Тръгваме към среща с Big 5 – петте най-големи животни в Африка. Връщаме се като Big 6 – нашата шестчленна, другарска експедиция. Между тези две точки във времето имаше доста учудване, страст, мемоари и къси нощи, тъй като не искахме да изгубим и минута в сън, когато към нас беше цялостно с цветове и зверове.
Отправяме се към най-старата пустиня в света – тя е на близо 130 млн. години. Територията на Намибия е 825 000 кв. км, от които 15% са национални резервати. През множеството време пътуваме по пътища от “макадан ”, трошен камък – 37 000 км макадан против 5450 км асфалт. Населението на страната е единствено 2,1 млн. души.
В средата на август 2013 година идваме в Уиндук без нито един куфар. Надвечер застудява и обличаме каквото имаме в ръчния багаж, в това число и устойчивата композиция сандали с чорапи. Купуваме артикули от първа нужда от локалния магазин и вечеряме в прекрасен ресторант на маса със седем прибора и високи чаши за вино и вода. Така. По сандали с чорапи. Менюто включва месо от разнообразни типове антилопи, както и опашка и ребра от крокодил.
На идната заран се насочваме към Етоша с бус чартърен. Движението е назад на нашето и понякога отнасяме по някоя свирня, само че бързо влизаме в правия път. Пътуваме 520 км със спирка на пазара за сувенири в Окаханджа. Пазарът е огромен, прашен, формиран от бараки, покрити с който каквото е намерил. Предлага се всичко – от гривни, направени от рог на куду до големи дървени слонове и носорози.Успяваме да се нагледаме на стада със зебри, няколко типа антилопи, измежду които планински скакачи, гемсбокове, импали и орикси, жирафи, лъвове, едно дупе на носорог, а след това и цялостен носорог.Наричат Етоша Място на миражи или Голямото бяло място. Обявена е за парк през 1907 година и се разполага на територия от 80 000 кв. км. В парка има три държавни туристически лагера, в които можеш да отседнеш – Намутони, Халали и Окакуйо. Всеки от тях има рецепция, ресторант, магазин за сувенири и бензиностанция. Последното е доста значимо. Зареждането с гориво е наложително когато и да е и при всяка опция.
Ние ще се настаним в населено място отвън парка, състоящо се от към 15 бунгала. Пристигаме по залез – наситено оранжево се е вплело в сивото на дърветата. Пътят до бунгалата съставлява тесни пътечки с дребни лампи. Тази вечер съм доста изтощена и оставям групата. Смела и сама се запътвам към нашето бунгало. Две свине и една антилопа по-късно към този момент съм единствено сама. Забързвам крачка.
Ставането е в 5,30 ч. на идната заран. Пътуваме половин час в открит джип с лидер. Студът е рязък. Лошото е, че когато напече по обед, е толкоз топло, че и ние, и животните се прибираме за отмора.
Първият необитаем жител за през днешния ден е пасящ край пътя жираф. Следват стадо зебри. А по-късно единствено ръмжене. Имелда (нашата водачка) върти джипа във всички направления и твърди, че лъвовете са наоколо. Накрая сочи пред себе си, а ние се хващаме за биноклите, само че животните се скриват бързо.
Някъде към 10 ч. взимаме втората си закуска и втората порция лъвове. Този път сме спрели на един огромен водоем. Слънцето към този момент стопля кокалите, разопаковаме хартиените пакети, Имелда ни налива топло кафе с мляко. Около водата пред нас се подмотват кокошки токачки, няколко антилопи и едно-две свине. По едно време Имелда наостря уши. “Чухте ли? ” – пита тя. Нищо не сме чули с изключение на шумоленето на хартиените пликове. “Тихо! ” – заповядва нашата господарка-гид. “Лъвове! ” – и сочи вляво от водоема. Притихваме. Постепенно от посоката, която е указала Имелда, излиза мама лъвица с две лъвчета. Минават постепенно, само че без да стопират. Всички туристи са затаили мирис. Семейството извървява тези към 200 метра с съвършена за нас видимост и се скрива зад ниските шубраци. След вътрешни бурни аплодисменти тръгваме към идващия водоем.
Така в продължение на няколко дни съумяваме да се нагледаме на стада със зебри, няколко типа антилопи, измежду които планински скакачи, гемсбокове, импали и орикси, жирафи, лъвове, едно дупе на носорог, а след това и цялостен носорог, и едно ранено от хиени куду. Плюс слон, лъвове зад нашата кола и леопард пред нея. При типа на леопарда – толкоз покрай нас! – стопираме да дишаме! Удивително чувство за силата на природата.
Имаме нощувка и в Окакуйо – тук най-ясно можеш да чуеш копитата на зебрите, търсещи път сред камънака или удара от рогата на носорозите и приближаващите стъпки на слоновете. Огромен лагер, ситуиран до водоем, където има нощно осветяване и можеш да наблюдаваш по какъв начин животните идват и си отиват когато и да е на денонощието.Последен ден в Етоша. Вече толкоз сме се нагледали на животните, че не ги снимаме, а единствено им се любуваме. И въпреки всичко има някакво предизвикателство в това да гледаш и да не снимаш. Всички знаем, че 2000 фрагмента с животни са повече от задоволителни, само че съмнението дали да оставиш апарата е огромно.
Последна нощ в Етоша. Нощуваме отвън парка, на 4 км от източната врата, в лагера Талени. Спим в брезентови гарсониери с климатик и външни баня и тоалетна, скрити зад плет от леска.
Отправяме се към най-старата пустиня в света – тя е на близо 130 млн. години. Територията на Намибия е 825 000 кв. км, от които 15% са национални резервати. През множеството време пътуваме по пътища от “макадан ”, трошен камък – 37 000 км макадан против 5450 км асфалт. Населението на страната е единствено 2,1 млн. души.
В средата на август 2013 година идваме в Уиндук без нито един куфар. Надвечер застудява и обличаме каквото имаме в ръчния багаж, в това число и устойчивата композиция сандали с чорапи. Купуваме артикули от първа нужда от локалния магазин и вечеряме в прекрасен ресторант на маса със седем прибора и високи чаши за вино и вода. Така. По сандали с чорапи. Менюто включва месо от разнообразни типове антилопи, както и опашка и ребра от крокодил.
На идната заран се насочваме към Етоша с бус чартърен. Движението е назад на нашето и понякога отнасяме по някоя свирня, само че бързо влизаме в правия път. Пътуваме 520 км със спирка на пазара за сувенири в Окаханджа. Пазарът е огромен, прашен, формиран от бараки, покрити с който каквото е намерил. Предлага се всичко – от гривни, направени от рог на куду до големи дървени слонове и носорози.Успяваме да се нагледаме на стада със зебри, няколко типа антилопи, измежду които планински скакачи, гемсбокове, импали и орикси, жирафи, лъвове, едно дупе на носорог, а след това и цялостен носорог.Наричат Етоша Място на миражи или Голямото бяло място. Обявена е за парк през 1907 година и се разполага на територия от 80 000 кв. км. В парка има три държавни туристически лагера, в които можеш да отседнеш – Намутони, Халали и Окакуйо. Всеки от тях има рецепция, ресторант, магазин за сувенири и бензиностанция. Последното е доста значимо. Зареждането с гориво е наложително когато и да е и при всяка опция.
Ние ще се настаним в населено място отвън парка, състоящо се от към 15 бунгала. Пристигаме по залез – наситено оранжево се е вплело в сивото на дърветата. Пътят до бунгалата съставлява тесни пътечки с дребни лампи. Тази вечер съм доста изтощена и оставям групата. Смела и сама се запътвам към нашето бунгало. Две свине и една антилопа по-късно към този момент съм единствено сама. Забързвам крачка.
Ставането е в 5,30 ч. на идната заран. Пътуваме половин час в открит джип с лидер. Студът е рязък. Лошото е, че когато напече по обед, е толкоз топло, че и ние, и животните се прибираме за отмора.
Първият необитаем жител за през днешния ден е пасящ край пътя жираф. Следват стадо зебри. А по-късно единствено ръмжене. Имелда (нашата водачка) върти джипа във всички направления и твърди, че лъвовете са наоколо. Накрая сочи пред себе си, а ние се хващаме за биноклите, само че животните се скриват бързо.
Някъде към 10 ч. взимаме втората си закуска и втората порция лъвове. Този път сме спрели на един огромен водоем. Слънцето към този момент стопля кокалите, разопаковаме хартиените пакети, Имелда ни налива топло кафе с мляко. Около водата пред нас се подмотват кокошки токачки, няколко антилопи и едно-две свине. По едно време Имелда наостря уши. “Чухте ли? ” – пита тя. Нищо не сме чули с изключение на шумоленето на хартиените пликове. “Тихо! ” – заповядва нашата господарка-гид. “Лъвове! ” – и сочи вляво от водоема. Притихваме. Постепенно от посоката, която е указала Имелда, излиза мама лъвица с две лъвчета. Минават постепенно, само че без да стопират. Всички туристи са затаили мирис. Семейството извървява тези към 200 метра с съвършена за нас видимост и се скрива зад ниските шубраци. След вътрешни бурни аплодисменти тръгваме към идващия водоем.
Така в продължение на няколко дни съумяваме да се нагледаме на стада със зебри, няколко типа антилопи, измежду които планински скакачи, гемсбокове, импали и орикси, жирафи, лъвове, едно дупе на носорог, а след това и цялостен носорог, и едно ранено от хиени куду. Плюс слон, лъвове зад нашата кола и леопард пред нея. При типа на леопарда – толкоз покрай нас! – стопираме да дишаме! Удивително чувство за силата на природата.
Имаме нощувка и в Окакуйо – тук най-ясно можеш да чуеш копитата на зебрите, търсещи път сред камънака или удара от рогата на носорозите и приближаващите стъпки на слоновете. Огромен лагер, ситуиран до водоем, където има нощно осветяване и можеш да наблюдаваш по какъв начин животните идват и си отиват когато и да е на денонощието.Последен ден в Етоша. Вече толкоз сме се нагледали на животните, че не ги снимаме, а единствено им се любуваме. И въпреки всичко има някакво предизвикателство в това да гледаш и да не снимаш. Всички знаем, че 2000 фрагмента с животни са повече от задоволителни, само че съмнението дали да оставиш апарата е огромно.
Последна нощ в Етоша. Нощуваме отвън парка, на 4 км от източната врата, в лагера Талени. Спим в брезентови гарсониери с климатик и външни баня и тоалетна, скрити зад плет от леска.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ