Коледна приказка на Немския щолен
Традицията повелява трапезата за Коледа да е обилна и богата, на нея да има и пълнена пуйка, и вкусни слакиши, руйно вино и разнообразни салати. В някои страни е признато на трапезата за Коледа да има пълнена пуйка, в други - баница, морски деликатеси, гъши дроб и подбрани сирена.
Въпреки че немската коледна софра е определяна от диетолозите като една от най-нездравословните, никой не може да устои на усета на немския щолен. Затова през днешния ден ще ви разкажем историята на Немския щолен, която е извънредно забавна.
Приказката за Немския коледен щолен стартира още през далечната 1329 година в Наумбург. Тогава локалният свещеник получава невероятен подарък - сладостен самун, който е завършен като бебе в пелени, изработен да наподобява на младенеца.
Разбира се, първият щолен е имал доста малко общо с днешния апетитен сладкиш. По-скоро е представлявал безвкусно хлебно произведение за Рождество, приготвено по всички догми на църквата - без масло или мляко. За приготвянето на първообраза на щолена са били употребявани единствено вода, овес и олио от цвекло.
Немските благородници не били изключително задоволени от усета на коледното хлебче и по тази причина курфюрстът Ернст декор Заксен и неговият брат херцог Албрехт написали писмо до папа Николай V през 1430 година, в което го помолили да вдигне възбраната за потребление на масло при приготвянето на щолен. Папата обаче останал ням за кулинарните вопли на немските благородници.
Все отново 61 години по-късно, през 1491 година папа Инокентий VIII разрешил използването на прясно масло вместо олио от цвекло, в така наречен Маслено писмо.
Но папата сложил и изискване - вярващите, които употребяват масло за подготвяне на щолен, да заплащат обезщетение, а събраните средства да се употребяват построяването на катедралата във Фрайберг.
След това на някой си Хайнрих Драздо, пекар в двора на Саксония, му хрумнала концепцията предколедният самун, предопределен за постите, да бъде употребен за празничната Коледна софра. Той почнал да поставя в тестото доста сушени плодове и това трансформирало щолена вечно.
Днес най-прочутият коледен щолен е дрезденският, който се счита за запазена марка при сладкишите, макар че на процедура се появява близо 150 години след Наумбург.
И до ден сегашен в архивите на саксонския двор се намира сметка, в която са записани закупени артикули за коледен щолен. Само че там сладкишът е бил наименуван Христов самун или още щрицел.
Кулинарната еволюция на щоленът траяла през вековете, с цел да доближи в този си тип през днешния ден до нашата софра.
От 1560 година пекарите в Дрезден въвели традицията за подготвят и подаряват на господарите си щолен с дължина 1.5 метра. Сладкишът станал толкоз известен, че през 1730 година Август Велики заповядал за Коледа да се опече щолен с тегло 1.8 тона. Той бил разграничен на 24 000 порции.
Днес този ден се отбелязва като празник на щолена. Фестивалът на щолена се организира в Дрезден всяка събота преди втората неделя от коледните пости.
