Този, който може всичко, е виновен за всичко.“ В трудни ситуации

„ Този, който може всичко, е отговорен за всичко. “

В сложни обстановки се нуждаем от помощ. И когато я получим, от време на време решаваме, че са ни задължени още и още. Ставаме взискателни, даже придирчиви и ревностни. Ставаме „ тежък случай “ за някой, който се е опитал да помогне.

Как и за какво се случва това? И би трябвало ли да се оказва помощ на „ до последно “, макар експанзията и неблагодарността?

Има подобен виц:
Просяк стои покрай храма и моли за лепта. Един богат човек всякога давал на просяка огромни суми пари. И внезапно липсващ. Просякът се тормози, чака. Няколко седмици по-късно просякът още веднъж се срещна с благодетеля си.

– Къде изчезнахте? – попитал той обезпокоително.
– Ходихме с жена ми на море – радостно дава отговор събеседникът.
– На море, значи …
– Да. На море.
– И това с моите пари!?

Казват, че сходна история се случила и с Айнщайн. Веднъж той срещнал жена, която седяла на тротоара и плачела. Когато я попитал какво се е случило, дамата му разказала тъжна история за това по какъв начин отишла на пазара, с цел да купи артикули за рождения си ден.

Тя събирала тези пари няколко месеца. И в този момент и откраднали портфейла с парите. Няма пари, няма храна, няма с какво да почерпи гостите, няма празник. Ученият бил разтресен от скръбта на дамата по тази причина й дал изгубената сума. Жената обаче траяла да плаче още по- горчиво.

– Защо плачете?- попитал Айнщайн. – Дадох ви също толкоз пари.

– Да – обърнала тя към него разплаканото си и накриво от засегнатост лице. – А портфейла?

Ако се замислим над тази история и се запитаме какво се е случило с дамата, отговорите ще са горе – долу такива: „ На нея всичко и е малко “ или „ Тя е алчна, “ или „ Тя е неблагодарна, детска “, само че няма да са удовлетворителни.

Тук е значимо да се съсредоточим върху това, че дамата, откакто е претърпяла сериозна загуба, желае освен помощ, освен компенсиране на загубата, само че и да реализира подобен резултат, като че ли нищо не се е случило. Ефектът на цялостното премахване на травматичните условия.

Това е баснословен, магически резултат. Когато всемогъщият човек изцяло отстрани следствията от контузията. – И аз усещам, че съм предпазен. Сякаш всичко е наред. Дали всичко е наред с това чувство?

Желанието да бъдем безусловно предпазени е присъщо за всеки от нас. Философът Гилбърт Симондон в книгата си „ За животното и индивида “ написа:

„ Човекът няма нищо. Той лежи беззащитен, не може да се движи, до момента в който птиците сами си намират храната, а насекомите незабавно след като  се родят, знаят къде да отидат, да полетят във въздуха. Човекът не знае нищо …

Той е заставен да учи всичко от нулата, в продължение на доста години живее посредством грижите на родителите си, до момента в който не стартира да печели самичък и да преодолява заплахите, с които се сблъсква. Но в подмяна е получил разсъдък –  индивидът е единственото живо създание, което може да стои в цялостен растеж и да гледа към небето. „

Можете да добавите – и да се моли на Бог, познавайки Го.

Да осъзнава своята незащитеност за индивида е мъчително и обезпокоително. Това е единствено една от аргументите, заради която човек желае да си пофантазира не   единствено за една добре дозирана помощ, освен за присъединяване, което има свои граници, за това, че за него всичко е решено, а  и да не усеща тази неустановеност цялостен живот. И даже в случай че подобен човек надълбоко страда, не е допустимо да му се даде всичко.

Докато човек не построи зрели връзки и зряла отбрана в тази неустановеност, той ще се стреми към незряла отбрана.

Един образец е „ търсене на всемогъща майка “. Защото като дете на него му наподобява, че родителите са всемогъщи. Този стадий настава, когато детето стартира да допуска, че уютът и топлината, млякото и комфорта не са резултат от всемогъщата му грижа за себе си, а от грижата на възрастните.

Детето ще порасне, вярата ще се стопи, само че нейните остатъци постоянно ще бъдат с него. И от това до каква степен,  към този момент порасналото дете ще бъде съпричастно към тези всемогъщи „ възрастни “, ще зависи това до каква степен ще се усеща заможен.

Ето за какво хората ценят „ звездите “ и „ мощните на деня “. Всички ние имаме очакване за всесилен и неразрушима майка, майка опора, която ще задоволи всичките ни потребности. А когато някой е по-силен от нас, тези мечти се задействат. Но когато „ всемогъщата майка “  откаже, „ детето “ се възмущава. То  е лишено от своята благосъстоятелност.

В опростена форма всичко това нормално се приписва на недолюбване. Но казусът е в това, че правилото на удоволствието се стреми да стане цялостен. С други думи, несъзнателното предпочитание на човек е да не усеща отегчение по принцип.

Но Всяко напрежение и незадоволеност – това е огромен проблем за правилото на удоволствието. Ето за какво развиването постоянно е фрустрация.

„ Всемогъщата майка “ също по този начин е и неразрушима. Което значи, че по отношение на това може да бъде към нея и нечовечен, садистичен и непризнателен – тя ще издържи. Съответно, колкото повече поддържаме тези мечти у тези, на които оказваме помощ, толкоз по-големи пристъпи на експанзия предизвикваме.

И даже в случай че някой успее да показа себе си като „ всемогъща майка, която може да направи всичко и е подготвена на всичко “, той ще се изправи пред ново предизвикателство: оня, който може да направи всичко, е отговорен за всичко.

Защо от вас си потеглят хора, които са ви се обяснявали в обич?

Защо хората ви изоставят – съгласно вашия зодиакален знак Според   зодията ни  ние имаме избрани преобладаващи черти, които ни вършат съвършен (или несъвършен) сътрудник за някого. Дали сте се…

Фаталните заблуди на човечеството

Общество, обучение, вяра и морал изкривяват вярната позиция към света. Вирусите на съзнанието блокират енергетиката на индивида, прекъсват неговата връзка с Вселената. Защото Светът – не е това, което…

7-те вируса на човешкото схващане, които ни заразяват всеки ден

Нашата планета – това е пасмина от алчни видове, които желаят да сграбчен парче от пая, без да го споделят с никого. Всички заблуди  на човечеството плуват на повърхността –…