Силен, силов, ръбат и много искрен: Захари Карабашлиев за Шекспир като улично куче
" Този филм е таралеж. Уж с тежка закваска (социална драма), само че с крими-тяга, сякаш с балканска багра, а може да го разбере всеки на запад от Северна Корея. ".
Така писателят Захари Карабашлиев разказва кино лентата на Валери Йорданов " Шекспир като улично куче ".
Актьорът за повторно сяда на режисьорския стол след " Кецове " (тогава си подели тази задача с Иван Владимиров).
Сега Йорданов е и сценарист, и режисьор. От концепцията до реализацията е трябвало да минат 11 години, а филмът е сниман за 21 дни, сподели Валери на премиера на " Шекспир като улично куче ". Зад камерата застава Борис Славков, а продуценти на кино лентата са Chouchkov Brothers.
" Шекспир като улично куче " потегля в кината от 3 февруари. Историята е за трима младежи, законите на улицата и синовния дълг. Във кино лентата има уредени боеве за пари и такива за мъжката чест, има обич, доста обич. И нищо от това нито за миг не е кич.
Там, всред юмруците, ритниците, избитите зъби и кръвта по пода, е влечението на едно от момчетата към часовете по литература, учителката по литературата и Шекспир - само че по този начин, както той го схваща. Въпреки че не е комедия, на няколко места във кино лентата има топ класа възприятие за комизъм, без никой да псува, да има физиологични проблеми или други клишета на българското кино. Чист, същински комизъм.
" Ако беше на испански, можеше да е мексикански. Ако говореха британски с ирландски акцент, можеше да е сниман и в Дъблин. Можеше да е сръбски ", написа Захари Карабашлиев в своето ревю, като съпоставя българската продукция с " Рани " на Сърджан Драгоевич от 1998 година " Разказан насечено, инсталиран ефектно и дейно, " Шекспир като улично куче " би могъл да бъде образец за това по какъв начин да представиш сценарно една история в границите на час и половина и по какъв начин няма потребност да казваш същото, което показваш. Тоест, до момента в който основния воин разрушава на някого зъбите в тоалетните да вземем за пример, ние чуваме какво е написал в час по литература за нравствената хубост на българина у Йовков. Блестящо! Препратките с Шекспир са в множеството случаи отлични и на място. " " Един доста авторски и доста актьорски филм ", споделя Захари Карабашлиев.
В основните функции са Владислав Стоименов, Васил Илиев и Елеонора Иванова, за които тези фотоси са актьорски дебют. Старото " улично куче " в продукцията на Валери Йорданов е Захари Бахаров, който играе татко им Чаво. Оказва се, че Чаво е същински човек в живота на Валери Йорданов, който въодушевява историята.
Карабашлиев разказва и какво не е филмът на фона на доста други продукции:
" Филм, който наподобява не играе играта на “сполучливо ” усвоени евро-средства, в подмяна на сполучлива ко-продукция, с цел да “случи " някаква сполучлива био-лютеница, която да препотвърди някаква визия на българския кинодеец за хипотетичните европейски упования за неговата кино-дейност. (Такава визия, by the way, няма и не може да има…) Нито пък е от тези “ленти ”, гледани от няколостотин фенове на няколко прожекции, едвам се регистрира дотацията от Националния кино център. "
Захари Бахаров е " кино-чудовище от международна големина ", написа Карабашлиев. " Всяка мимика, дума, взор, глътка алкохол, примлясване са там, където би трябвало да са. Използван е всеки негов актьорски подтик, с цел да се построи незабравимия облик на един gypsy-патриарх. "
Похвалите не престават и към Гергана Давидова, Елеонора Иванова, Васил Илиев, Владислав Стоименов, само че и към ромите от семейството, боса на залагането, всички странични облици са " страхотни ", споделя Карабашлиев.
Ние желаеме да разпознаваем обаче и най-възрастната актриса във кино лентата - Меглена Караламбова. Тя влиза в ролята на бабата, за която би трябвало да се грижи влюбеният Шекспир на Валери Йорданов. Караламбова има безмълвна роля, само че играта ѝ, връзката с внука ѝ, времето, което прекарват дружно, дава повече отговори в сюжета, отколко би го направил, който и да е вероятен разговор.
" Диалогът, като се изключи една-единствена дума (която не запомних) беше рядко добър ", продължава писателят. " Музиката беше добра и на място, а парчето под надписите на финала на No more many more - много положително отлично! За достоверните костюми - отлично! "
Авторът на " 18% сиво " - разказ, който също е екранизиран от Chouchkov Brothers, показва и лека градивна рецензия към операторска работа: " по едно и също време ми харесваше, само че също и там регистрирах и неналичия: не ми доближаваше среда, град, простор… за сметка на прекомерно едрите проекти, които ми пристигнаха допълнително, само че пък на някого тъкмо това би се харесало доста. Разбирам авторската визия и разгадавам желанието да се внуши по едно и също време фамилиарност и клаустрофобия, само че мисля, че филмът не би потърпевш от повече задаващи темп добре подбрани wide shots. Отдавам тази “затвореност ” както на естетическия избор, по този начин и на незадоволително средства да се разпрострат същински един режисьор и оператор. "
Тук би трябвало да прибавим и късото време, за което е сниман филмът, без особени декори. Снимките са вървели бързо, тъй като работата с младите артисти е била доста лека, не са били нужни непотребни повторения и презаснемане - " работа напълно лишена от суетност ", споделят хора от екипа пред " Булевард България ".
" Валери беше направил сериозна подготовка както с актьорите, по този начин и с оператора, и на сета работеше прелестно с всички, доста добре ги направляваше. Това също пестеше време ", споделя и Кристина Деспотова, асоцииран продуцент на " Шекспир като улично куче ".
" С две думи: " Шекспир като улично куче " на Валери Йорданов е мощен, силов, ръбест и доста откровен. И заслужава цялата любов, която безспорно ще получи от публиката и добър банкет от рецензията ", приключва Захари Карабашлиев. " Защото това, което е направил като сценарист, режисьор и режисьор на монтажа е удивително. Фактът, че изобщо този филм го има (като се има пред тип кино-средата, в която е постигнат) е повече от подвиг ".
Снимки от сета: Светослав Стоянов
Така писателят Захари Карабашлиев разказва кино лентата на Валери Йорданов " Шекспир като улично куче ".
Актьорът за повторно сяда на режисьорския стол след " Кецове " (тогава си подели тази задача с Иван Владимиров).
Сега Йорданов е и сценарист, и режисьор. От концепцията до реализацията е трябвало да минат 11 години, а филмът е сниман за 21 дни, сподели Валери на премиера на " Шекспир като улично куче ". Зад камерата застава Борис Славков, а продуценти на кино лентата са Chouchkov Brothers.
" Шекспир като улично куче " потегля в кината от 3 февруари. Историята е за трима младежи, законите на улицата и синовния дълг. Във кино лентата има уредени боеве за пари и такива за мъжката чест, има обич, доста обич. И нищо от това нито за миг не е кич.
Там, всред юмруците, ритниците, избитите зъби и кръвта по пода, е влечението на едно от момчетата към часовете по литература, учителката по литературата и Шекспир - само че по този начин, както той го схваща. Въпреки че не е комедия, на няколко места във кино лентата има топ класа възприятие за комизъм, без никой да псува, да има физиологични проблеми или други клишета на българското кино. Чист, същински комизъм.
" Ако беше на испански, можеше да е мексикански. Ако говореха британски с ирландски акцент, можеше да е сниман и в Дъблин. Можеше да е сръбски ", написа Захари Карабашлиев в своето ревю, като съпоставя българската продукция с " Рани " на Сърджан Драгоевич от 1998 година " Разказан насечено, инсталиран ефектно и дейно, " Шекспир като улично куче " би могъл да бъде образец за това по какъв начин да представиш сценарно една история в границите на час и половина и по какъв начин няма потребност да казваш същото, което показваш. Тоест, до момента в който основния воин разрушава на някого зъбите в тоалетните да вземем за пример, ние чуваме какво е написал в час по литература за нравствената хубост на българина у Йовков. Блестящо! Препратките с Шекспир са в множеството случаи отлични и на място. " " Един доста авторски и доста актьорски филм ", споделя Захари Карабашлиев.
В основните функции са Владислав Стоименов, Васил Илиев и Елеонора Иванова, за които тези фотоси са актьорски дебют. Старото " улично куче " в продукцията на Валери Йорданов е Захари Бахаров, който играе татко им Чаво. Оказва се, че Чаво е същински човек в живота на Валери Йорданов, който въодушевява историята.
Карабашлиев разказва и какво не е филмът на фона на доста други продукции:
" Филм, който наподобява не играе играта на “сполучливо ” усвоени евро-средства, в подмяна на сполучлива ко-продукция, с цел да “случи " някаква сполучлива био-лютеница, която да препотвърди някаква визия на българския кинодеец за хипотетичните европейски упования за неговата кино-дейност. (Такава визия, by the way, няма и не може да има…) Нито пък е от тези “ленти ”, гледани от няколостотин фенове на няколко прожекции, едвам се регистрира дотацията от Националния кино център. "
Захари Бахаров е " кино-чудовище от международна големина ", написа Карабашлиев. " Всяка мимика, дума, взор, глътка алкохол, примлясване са там, където би трябвало да са. Използван е всеки негов актьорски подтик, с цел да се построи незабравимия облик на един gypsy-патриарх. "
Похвалите не престават и към Гергана Давидова, Елеонора Иванова, Васил Илиев, Владислав Стоименов, само че и към ромите от семейството, боса на залагането, всички странични облици са " страхотни ", споделя Карабашлиев.
Ние желаеме да разпознаваем обаче и най-възрастната актриса във кино лентата - Меглена Караламбова. Тя влиза в ролята на бабата, за която би трябвало да се грижи влюбеният Шекспир на Валери Йорданов. Караламбова има безмълвна роля, само че играта ѝ, връзката с внука ѝ, времето, което прекарват дружно, дава повече отговори в сюжета, отколко би го направил, който и да е вероятен разговор.
" Диалогът, като се изключи една-единствена дума (която не запомних) беше рядко добър ", продължава писателят. " Музиката беше добра и на място, а парчето под надписите на финала на No more many more - много положително отлично! За достоверните костюми - отлично! "
Авторът на " 18% сиво " - разказ, който също е екранизиран от Chouchkov Brothers, показва и лека градивна рецензия към операторска работа: " по едно и също време ми харесваше, само че също и там регистрирах и неналичия: не ми доближаваше среда, град, простор… за сметка на прекомерно едрите проекти, които ми пристигнаха допълнително, само че пък на някого тъкмо това би се харесало доста. Разбирам авторската визия и разгадавам желанието да се внуши по едно и също време фамилиарност и клаустрофобия, само че мисля, че филмът не би потърпевш от повече задаващи темп добре подбрани wide shots. Отдавам тази “затвореност ” както на естетическия избор, по този начин и на незадоволително средства да се разпрострат същински един режисьор и оператор. "
Тук би трябвало да прибавим и късото време, за което е сниман филмът, без особени декори. Снимките са вървели бързо, тъй като работата с младите артисти е била доста лека, не са били нужни непотребни повторения и презаснемане - " работа напълно лишена от суетност ", споделят хора от екипа пред " Булевард България ".
" Валери беше направил сериозна подготовка както с актьорите, по този начин и с оператора, и на сета работеше прелестно с всички, доста добре ги направляваше. Това също пестеше време ", споделя и Кристина Деспотова, асоцииран продуцент на " Шекспир като улично куче ".
" С две думи: " Шекспир като улично куче " на Валери Йорданов е мощен, силов, ръбест и доста откровен. И заслужава цялата любов, която безспорно ще получи от публиката и добър банкет от рецензията ", приключва Захари Карабашлиев. " Защото това, което е направил като сценарист, режисьор и режисьор на монтажа е удивително. Фактът, че изобщо този филм го има (като се има пред тип кино-средата, в която е постигнат) е повече от подвиг ".
Снимки от сета: Светослав Стоянов
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ