Този ден започна като всички останали. Валери отвори очи и

Този ден стартира като всички останали. Валери отвори очи и пусна тв приемника. Почти беше не запомнил, че през вчерашния ден Върховен административен съд дефинитивно анулира измененията в Плана за ръководство на Пирин. Нищо не му подсещаше за едно заричане, един мост в Бургас и една релса. В утринния блок беше време за вести. Водещата заяви с еднакъв глас: „ Трамвай номер 7 още веднъж е излязъл от релсите. Пострадали няма. “ Валери превключи на различен канал – репортаж от Кресненското дефиле. Скала паднала на релсите на трен!
Леко сърдит той внезапно изключи тв приемника. Тишина! Реши да уважи книга. Взе първата от библиотеката. Името на писателя беше обещавящо – Джеймс Сийгъл. Заглавието беше „ Извън релсите “.
Облече се и реши да се разноски. Влезе в асансьора. Кимна на съседката с любопитното хлапе. Тя го поздрави. Малкият не спираше да бърбори: „ Мамо, мамо, през вчерашния ден учителката по математика сподели, че успоредните линии са като релсите на трен – в никакъв случай не се пресичат. Пък учителката по изобразяване сподели, че релсите се събират на хоризонта. Вие знаете ли кое е вярното, а чичко? “
Валери единствено изсумтя. Ама че невъзпитано потомство пораства! Тръгна по улицата. Работници сменяха знаци на тротоара. Махаха един знак „ Стоп “ и на негово място сложиха знак „ Пътен знак А34.2 - Железопътен прелез с два и повече коловоза “.
Това към този момент беше прекомерно. Тръгна с мудна крачка към метрото… Метростанцията беше затворена. Някакъв човек, гледайки телефона си, паднал на релсите. Добре е, само че метрото краткотрайно не работи.
Реши да се разноски пешком. Времето беше топло и прелестно. Валери съвсем не помни за проблемите си. Така се отнесе, че не видя по какъв начин пресичаше на пешеходна пътека пред трамвая. Ядосаният машинист му изкрещя: „ къде блееш, бе! Пешеходците нямате преимущество пред релсово транспортно средство. “
Валери към този момент си мислеше, че всички са се наговорили да му натякват за даденото заричане, само че реши да прогони тези мисли и тръсна глава. Дочу радостна врява на възпитаници, купеващи си дюнери. Едното се хвалеше: „ Миналият уикенд тате ме заведе във Виена. Качи ме на Виенското колело и на влакчето на ущасите. Постоянно имах възприятието, че ще излетим от релсите… “
Валери внезапно направи завой и с бърза крачка се насочи към дома. Там можеше да се отпусне и да не мисли за нищо. Опъна се на дивана и още веднъж си пусна тв приемника. Само да не са вести. Не му се гледаха доволните физиономии на Зелените. Слава богу - започваше филм. Съобщаваха актьорите. „ Клайв Оуен. “ „ Много добре “ – намерения си Валери и се опъна по-удобно в меката мебел. „ Дженифър Анистън… “ „ Става все по-добре “ – с усмивка очакваше да се наслаждения на един добър филм и най-малко 2 часа да не мисли. Тогава дикторът заяви и заглавието на кино лентата. „ Извън релсите “!
Смени канала. Отново кино. Мерил Стрийп! Чудесно! Само да не е „ Мостовете на Медисън “. Той беше! „ Айде стига с тия релси и мостове “ – сподели си мислено Валери и още веднъж превключи на различен канал. Я, това е нещо класическо. Черно-бяло. Марлон Брандо! Много добре… О, не! Това е „ Трамвай Желание “.
Изключи тв приемника, а в действителност му се искаше да го изхвърли! Реши да поспи. Последните му мисли бяха: „ Аз съм популярен! Аз съм несравним! Аз съм единственият човек, който може да направи целия български народ благополучен. За задачата ми би трябвало единствено една релса и билет до Бургас! “

Автор: Калинка Тодорова, Прас-Прес