Той знае тайните на икономиката, на банкерството и на политиката.

„ Той знае тайните на стопанската система, на банкерството и на политиката. Утре ще ги търсим тези хора, само че няма да ги има…Това е скъпото на една стенограма — да не пресява, а да резервира всичко, всичко, всичко… “ С тези думи журналистът Владимир Поптомов изпраща Михаил Топалов-Памукчиев при Атанас Буров. Благодарение на документалната книга „ Срещи с Буров “ ние можем и през днешния ден да се докоснем до дълбоката осведоменост на огромния българин. Атанас Димитров Буров  (12 февруари 1875 – 15 май 1954) е български финансист, посланик и политик от Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Бил е министър на търговията, индустрията и труда, министър на външните работи и изповеданията. 

***Българинът, като му дадеш доста пари или доста ястие, се не помни.На българина всичко би трябвало да му се дава равномерно и в никакъв случай да не му се заплаща доста високо. Защото като забогатее, той се не помни. Удря го на обир, разгул, разврат, покер. Става озлобен и злорад. Губи човешки облик. За него няма нищо свято на този свят.Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прости за всичко, само че не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него.Българинът с пари се счита за доста по-умен от този, който ги няма.Ето за какво нас, децата, татко ми и майка ми ни възпитаваха по този начин, както се възпитават синовете на лордовете в Итън лицей, в Англия. „ Бъдете умерени. Имайте парите единствено като средство да печелите с тях пари. Но не и да ви бъдат те цел в живота. Както земята е средство за издръжка на селянина, по този начин и парата в банката би трябвало да е за вас като тази земя. Не яжте доста. Не пийте нищо. Или пийте напълно малко алено вино. По чашка дневно. Не повече. Бъдете умерени във всичко. По-малко говорете, повече слушайте. “

***Народът е с всеки, който държи калъча.

***Живейте без илюзии и без кумири, господин Памукчиев. Човек би трябвало да се отнася към хората, както остарелият сарафин към парите — да им знае същинската цена. Всекиго можеш да излъжеш, дори банкерина и търговеца, само че не и ломбарда, не и сарафина. Той по цвета, по звъна на златото и среброто отгатва коя монета е чиста, коя е с смес, коя е подправена.
***Човек не е гладен за самун. Човек е гладен за богатства дума, господин Памукчиев. Това ще го разберете когато станете на 60–70 години. Сега вие младите не разбирате нищо. Дай ви пари, дай ви дами, дай ви популярност, дай ви илюзии. И това ви стига. Вие живеете с илюзии, вие, комунистите. Вие си въобразявате, че ще преобразите света. Глупости.Този свят не се преобразява елементарно. Той се разорява, унищожава. Изгаря се, само че не се преобразява.Додето свят светува ще има небогати и богати. Управници и ръководени — насилници и мисионери на милосърдието, Каиновци и Авеловци.

***Питате ме, господин Памукчиев, за какво поставям Панайот Волов в цифрата на четиримата най-велики българи. Слагам го, тъй като единствено той, подчертайте това, единствено той, единствен човек в българската история се отхвърли от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко — за Отечеството си, за България. Когато го избират за деятел, за основен деятел на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1876 година, той взема за асистент Георги Бенковски — един елементарен караабаджия от Копривщица. И след това, като вижда, че този елементарен караабаджия е талант, че е роден за лидер, за военачалник, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите компетенции, той минава на втора линия, а Бенковски излиза отпред.Такъв случай в международната история няма. Това е един-единствен случай. И това го прави българинът от Шумен — Панайот Волов…

***Като че ли разводът е естествено положение на дамата и мъжа, господин Памукчиев.

***Няма да съм жив, господин Памукчиев, да ви видя аз вас, другарчетата, по какъв начин здравата ще се охраните, какви хубавички коремчета ще отвъртите, по какъв начин ще лапате на приемите, няма да го видя. Но то ще стане. Помнете ми думата. Вие, хубавите млади момчета в този момент, ще пуснете гуши, ще овесите кореми, ще станете прасета. Защото лакомията и властта вършат хората прасета.Ето, това го запишете и го подчертайте. Човек не става свиня единствено тогава, когато си поставя юздата самичък. Трябва да става от софрата тогава, когато му е най-сладко ястието.Българинът не си знае мярката. Ако е--, е-- до пристъп. Ако пие, пие до напиване (но на непозната софра). Ако яде, облизва чинията си…

***

Усмихвай се, бъди общителен с всички, не се вълнувай, когато те докачат, давай тип, че си богат, мощен и нямаш разтревожен сън. Това е доста значимо. У нас, в България, единствено поповете, владиците и банкерите знаят тези правила. Бъди и внимателен, когато те ласкаят, и усмихнат, когато те ругаят.