Обичах я през целия си живот, а тя избра друг. След години я срещнах отново, беше тежко болна…
Той я обичаше през целия си живот. Заобича я като юноша, само че отиде в казармата. А през това време тя се омъжи за различен – по този начин се случи. В младостта мъчно се чака.
Той реши да продължи напред, на инат на всичко. Иво, по този начин се споделя мъжът, реализира огромни триумфи в живота, макар компликациите. Имаше своите любовни увлечения, въпреки всичко беше естествен мъж, Но по този начин и не се ожени.
В душата си продължи да обича момичето, което не го дочака.
На никого не описа за нея. Дори и пред себе си не признаваше. Но помнеше светлите й очи, смеха й, нежните й ръце, нейната изящна фигура…
Минаха тридесет години – цялостен живот. Иво не седеше в обществените мрежи – какво да прави там? Не беше за него. И не поддържаше връзка със съучениците и приятелите от детинство.
Но инцидентно или не той откри своята Ваня във фейсбук.
Обикновен профил, в който тя споделяше предписания и статуси за любовта и вярата. Никакви фотоси, никакви персонални неща за себе си – празна страница, безинтересна.
Но сърцето на Иво заби щом видя профила й. Той едвам не се задуши от неспокойствие и й написа известие. И тя отговори – малко и изсъхнало. Той още веднъж й писа – без даже да знае къде живее. И тя още веднъж му отговори малко. Любезно и малко.
И Иво осъзна, че любовта към момента е там, че би дал всичко на света, единствено с цел да види своята Ваня, единствено да поговори с нея. Но тя настойчиво отхвърляше да се срещнат, въпреки да отговаряше на писмата. Той стартира да я търси, откри адреса й и още веднъж задънена улица.
Не отивай там, там е фамилията й, мъж, деца, внуци тичат насам-натам…
Той се измъчваше и пишеше. А тя отговаряше. И по този начин мина година. Иво страдаше и я сънуваше като първоначално, когато са млади, красиви, още веднъж заедно…
А един ден Ваня му писа. Писа му дано всичко си остане както си е.
„ Не бива да се виждаме. Не бива да се срещаме. Аз съм на петдесет. Аз съм тежко болна. Аз съм неработоспособен. И от медикаменти и лекувания съм 40 кг.
Почти не мога да вървя, единствено до аптеките. И даже не се опасявам, че ще дойдеш – ти няма да ме познаеш. Аз съм една задъхана бабичка, само че ти ме помни такава, каквато бях. Аз също те обичах през целия си живот, бракът ми беше неточност и не живяхме дълго дружно. Сама изживях живота си – към този момент го изживях. Обичам те и ми елементарни “.
Но Иво не се отхвърли.
Отиде при Ваня незабавно – към този момент знаепе адреса. Тя отвори вратата и заплака с безсилни сълзи на обезсърчение. А той я гледаше и виждаше единствено светлите й очи и нежните ръце.
Той виждаше своята Ваня и нищо друго. Нищо ненужно. Тя си бе останала хубавица и нямаше по-хубава от нея на света. И какъв брой неуместно и разточително беше да загуби цяла година! Цяла скъпоценна година в писане!
И през днешния ден са дружно. Не виждат в другия никакви промени, тъй като любовта има собствен взор. И обичаният човек е прелестен и необходим, каквото и да се случи с него.
И може би Ваня въпреки всичко ще оздравее – в този момент има защо да оздравява. Това е история за любовта. И за това, че не се променяме за тези, които ни обичат…
