Сарафа на 50: От цар на ринга до бедняк от гетото
Той е измежду най-талантливите боксьори, които светът познава. Неподражаемият танц на кръга, мълниеносните му удари, умеенето да бъде неосезаем за противника, докарваха до възторг публиката. " Това момче Господ го е целунал по челото ", споделяха за Серафим Тодоров най-големите потенциали в този мъжки спорт.
Роден на 6 юли 1969 година в Пещера, едвам 10-годишен влиза в спортната зала. Има 3 международни и 3 европейски трофеи, олимпийски вицешампион от Атланта. Два пъти е определен за „ Спортист на годината “ (1991 и 1993), като втория път изпреварва „ палача “ на французите Емил Костадинов. Има и 3 трофеи от шампионата „ Странджа “ (1989, 1993 и 1996). Когато е на върха на славата, мениджъри от Съединени американски щати и Австралия го желаят за профибоксьор, само че отхвърля.
Единственият българин, разгласен за най-хубав боксьор на планетата и притежател на купата " Ръсел ", както и на купата " Денисов " за най-хубав боксьор на Европа.
Днес Серафим Тодоров навършва 50 години като елементарен дрипльо от гетото в Пазарджик, където живее в панелка. Бившият първенец нормално е незает и с цел да изхранва фамилията си, постоянно пътува в чужбина, най-вече в Германия. Готов е да се хване на каквато и да е работа, да вземем за пример като водач на камион. Бачкал е в завод за колбаси, разнасял е каси и чували в бакалия, само че е горделив, че е отказал да работи за Георги Илиев, когато групировката ВИС е в разцвета си.
Последният му хонорар обаче е като артист за присъединяване му във кино лентата „ Снимка с Юки ”, където си партнира на.големия екран с Руши Виденлиев, японската актриса Кики Сугино и Димитър Маринов, който взе участие и в " Зелената книга ", взел Оскар за най-хубав филм тази година.
По подигравка на ориста, всички публикации и репортажи за него стартират и приключват с обстоятелството, че той е последният боксьор съумял да победи непобедимия по-късно американец Флойд Мейуедър, който слезе от кръга като мултимилионер. Тъмнокожият занаятчия се радва на прозвището Mr. Money и се счита за най-богатия състезател в света. И евентуално в никакъв случай не желае да си спомня по какъв начин 19-годишен губи с 9:10 точки на олимпиадата в Атланта през 1996 година от българина Серафим Тодоров.
Двамата в никакъв случай повече няма да се изправят един против различен, а и до през днешния ден Сарафа регистрира като своята най-голяма неточност, че не е последвал образеца на Флойд да се трансферира в професионалния бокс.
На кръга Тодоров рядко допускаше някой да го удари, камо ли да го нокаутира, само че в живота съкрушителните крошета валят едно след друго. Смята, че кариерата му потегля надолу откакто отхвърля да играе по свирката на шефовете на родната федерация и най-много на починалия необут на съдиите в международния аматьорски бокс Емил Жечев.
Като същински ром Сарафа не понасяше дисциплината, дългите лагери, изтощителните тренировки. Това вбесяваше треньори и шефове, само че първенецът беше неуправляем и непослушен. Беше уверен в своя възвишен гений. И в действителност беше феномен. Та кой различен може да стане международен първенец единствено с 20 дни подготовка?
" Аз съм определен от Бог. Дал ми е гений. Заложил го е в мен. Вуйчо ми ме насочи към бокса, само че аз, в случай че го нямах в кръвта си, в случай че не го носех в себе си, какво щеше да стане. И вуйчо ми, и тримата му синове бяха боксьори, само че какво направиха в спорта? Нищо. Мен Бог ме е избрал, по тази причина реализирах всичко. Още на 12 година взех купата “Максим Мишев ” в Пещера. Нямах годините да вземам участие в шампионата, само че ги смачках всичките. На 15 година ме взеха в младежкия народен тим. На 17 година станах европейски първенец в Дания. Аз не бях гений, бях събитие ", споделя в едно от своите последни изявленията Тодоров.
Във всеки диалог с него постоянно се стига до загатна от победния полуфинал в Атланта против Флойд Мейуедър, Отива там единствено с 23 дни тренировки, тъй като отново е в недружелюбност. Забърква скандал откакто наругава съдиите, които му откраднали второто място на европейското състезание във Вейле по-рано през годината. Поражението на финала е първа загуба за него на огромно съревнование от 1992-ра насам. В Америка обаче е като валяк и с лекост прегазва трима противници преди да се изправи против Мейуедър.
" Наистина беше първокласен боксьор, американците си го гласяха за олимпийски първенец. Аз го стопирах. След мача с него ми предложиха да се удрям за тях. Американците обичат бели боксьори, които се оправят с чернокожи. След успеха ми, двамата тръгнахме към допинг контрола и тогава се появиха най-големите им промоутъри и мениджъри в бокса. Поискаха да подпиша контракт с тях, само че аз отхвърлих. Заявих им, че ще продължа да се състезавам за България. Мейуедър вървеше след мен. След като аз им отхвърлих, те незабавно дръпнаха него. „ Аз бях доста по-добър от него. Истината е, че той не притежаваше моите качества и гений, и това бе очевидно.
Това, че отхвърлих да остана в Америка, даде късмет на Флойд да стане това, което е. Такава е истината ”, продължава Сарафа. Още не може да си елементарни, че е изгубил олимпийския край против тайландеца Сомлук Камсинг с 5:8, когато другояче могел да бие и с едната ръка.
Може да няма пукнат лев, само че има самочувствие, че е измежду най-великите в бокса. Убеден е, че в случай че е бил останал в Америка, е щял да завоюва доста трофеи и победи и на професионалния кръг и през днешния ден щеше да е нехаен милионер.
Смята, че е изгубил мотивация у нас поради смешните пари, които са му давали и интригите зад тила му. Затова и в един миг мислел да изкара турски паспорт, с цел да се бие с полумесеца на гърдите.
" Даваха ми у нас 350-400 лв. заплата и 4000 $ за международна купа. Винаги съм бил доброжелателен, доверчив и милосърден. Мислех си, че всичко ще се оправи. След толкоз самопризнания и трофеи от целия свят смятах, че и нашите ще ме оценят. Не стана. И тогава си споделих: Стига толкоз, и потеглих за Турция. Но и там нещата не се получават. Защо? Пак поради нашата федерация. Поискаха пари, с цел да ми освободят правата да се боксирам за Турция. 300 хиляди $ за правата ми. Турците се хванаха за главата и се отхвърлиха. Даваха ми 1 милион $ за олимпийска купа. И щях да я взема ”, уверен е Сарафа.
В последна сметка нищо не става и палачинката се обръща. Неволите идват една след друга.
" Увиснах и не играх на международното в Будапеща `97. Върнах се и потеглих надолу. Когато си пристигнах от Турция, го ударих на ястие и на пиянство. Продадох към два кг злато. По едно време парата свърши. Имах два нисана - " Микра " и " Пусла ". Шитнах ги и тях. Седях единствено на готово. Реших да поживея. Казах си - няма да съм като орлите. За две години всичко отиде. След това всички другари се дръпнаха от мен. Никой не ме познаваше към този момент ", връща лентата обратно Сарафа.
В края на 90-те Тодоров прави опит, въпреки и със забавяне, да се опитва на професионалния кръг. Не получава поддръжка от мощни мениджъри, а и към този момент е позагубил от шампионската инерция. Записва 6 победи (1 с нокаут) и 1 загуба, само че е надалеч от блестящия жанр, донесъл му трофеи и популярност като дилетант. От всички катаклизми здравето му се разклаща. Развива подлата болест псориазис, налягат го още болежки.
Пробва се и в полиптиката, само че още веднъж е отчаян.
" Като дойдат избори и айде напред при мен. Ще вършим политика, ще оправим спорта, ще има и за теб. А след това какво става - хората се подреждат тук и там, а аз отново съм на същия хал ", изяснява Сарафа.
До последно се надява да се върне на кръга. Преди 4 години, когато е на 46, се изправя против Александър Чукалейски, който е два пъти по-млад и печели по точки своя първи мач от 12 години насам.
Заради славата на единствен победител против американската звезда у нас престига екип на " Ню Йорк таймс ".През пролетта на 2015-а изданието разгласява голям материал за българския първенец. Причината е идният конфликт на Флойд Мейуедър и Мани Пакяо, който счупи всички върхове с изкарани общо 600 млн. $.
" Човекът, който победи Флойд Мейуедър, живее против порутено кафе с изрисуван великански банан на него. От време на време конски тътен се чува по разрушения път. Животно тегли каруца към центъра на един от най-бедните градове в страната. В късната вторнишка заран Серафим Тодоров е застанал на бордюра. Той е пред 7-етажен бетонен блок, където живеят с неговата брачна половинка, наследник и бременна снаха ", написа в репортажа на американския екип.
Може би най-точното определение за ориста си Сарафа дава самичък с паметната имитация: " Господ ме избра, а аз му се изрепчих ".
Сега твърди, че се усеща благополучен със фамилията си, което постоянно е било негова опора. До него е дамата на живота му Албена, децата му Симеон и Елеонора, които го зарадваха и с внучета.
" Бог знае за живота и делата. Нека някой да каже, че съм нечитав човек! По едно време бях стигнал до такова равнище, че пушех наливни цигари. Но не съм изискал едно кафе на облага. Всички го знаят. Казвал съм си - това ми е Божията задача. Великите души и огромните мъже не роптаят, а стискат зъби ", обобщава великият първенец и житейски нещастник.
Роден на 6 юли 1969 година в Пещера, едвам 10-годишен влиза в спортната зала. Има 3 международни и 3 европейски трофеи, олимпийски вицешампион от Атланта. Два пъти е определен за „ Спортист на годината “ (1991 и 1993), като втория път изпреварва „ палача “ на французите Емил Костадинов. Има и 3 трофеи от шампионата „ Странджа “ (1989, 1993 и 1996). Когато е на върха на славата, мениджъри от Съединени американски щати и Австралия го желаят за профибоксьор, само че отхвърля.
Единственият българин, разгласен за най-хубав боксьор на планетата и притежател на купата " Ръсел ", както и на купата " Денисов " за най-хубав боксьор на Европа.
Днес Серафим Тодоров навършва 50 години като елементарен дрипльо от гетото в Пазарджик, където живее в панелка. Бившият първенец нормално е незает и с цел да изхранва фамилията си, постоянно пътува в чужбина, най-вече в Германия. Готов е да се хване на каквато и да е работа, да вземем за пример като водач на камион. Бачкал е в завод за колбаси, разнасял е каси и чували в бакалия, само че е горделив, че е отказал да работи за Георги Илиев, когато групировката ВИС е в разцвета си.
Последният му хонорар обаче е като артист за присъединяване му във кино лентата „ Снимка с Юки ”, където си партнира на.големия екран с Руши Виденлиев, японската актриса Кики Сугино и Димитър Маринов, който взе участие и в " Зелената книга ", взел Оскар за най-хубав филм тази година.
По подигравка на ориста, всички публикации и репортажи за него стартират и приключват с обстоятелството, че той е последният боксьор съумял да победи непобедимия по-късно американец Флойд Мейуедър, който слезе от кръга като мултимилионер. Тъмнокожият занаятчия се радва на прозвището Mr. Money и се счита за най-богатия състезател в света. И евентуално в никакъв случай не желае да си спомня по какъв начин 19-годишен губи с 9:10 точки на олимпиадата в Атланта през 1996 година от българина Серафим Тодоров.
Двамата в никакъв случай повече няма да се изправят един против различен, а и до през днешния ден Сарафа регистрира като своята най-голяма неточност, че не е последвал образеца на Флойд да се трансферира в професионалния бокс.
На кръга Тодоров рядко допускаше някой да го удари, камо ли да го нокаутира, само че в живота съкрушителните крошета валят едно след друго. Смята, че кариерата му потегля надолу откакто отхвърля да играе по свирката на шефовете на родната федерация и най-много на починалия необут на съдиите в международния аматьорски бокс Емил Жечев.
Като същински ром Сарафа не понасяше дисциплината, дългите лагери, изтощителните тренировки. Това вбесяваше треньори и шефове, само че първенецът беше неуправляем и непослушен. Беше уверен в своя възвишен гений. И в действителност беше феномен. Та кой различен може да стане международен първенец единствено с 20 дни подготовка?
" Аз съм определен от Бог. Дал ми е гений. Заложил го е в мен. Вуйчо ми ме насочи към бокса, само че аз, в случай че го нямах в кръвта си, в случай че не го носех в себе си, какво щеше да стане. И вуйчо ми, и тримата му синове бяха боксьори, само че какво направиха в спорта? Нищо. Мен Бог ме е избрал, по тази причина реализирах всичко. Още на 12 година взех купата “Максим Мишев ” в Пещера. Нямах годините да вземам участие в шампионата, само че ги смачках всичките. На 15 година ме взеха в младежкия народен тим. На 17 година станах европейски първенец в Дания. Аз не бях гений, бях събитие ", споделя в едно от своите последни изявленията Тодоров.
Във всеки диалог с него постоянно се стига до загатна от победния полуфинал в Атланта против Флойд Мейуедър, Отива там единствено с 23 дни тренировки, тъй като отново е в недружелюбност. Забърква скандал откакто наругава съдиите, които му откраднали второто място на европейското състезание във Вейле по-рано през годината. Поражението на финала е първа загуба за него на огромно съревнование от 1992-ра насам. В Америка обаче е като валяк и с лекост прегазва трима противници преди да се изправи против Мейуедър.
" Наистина беше първокласен боксьор, американците си го гласяха за олимпийски първенец. Аз го стопирах. След мача с него ми предложиха да се удрям за тях. Американците обичат бели боксьори, които се оправят с чернокожи. След успеха ми, двамата тръгнахме към допинг контрола и тогава се появиха най-големите им промоутъри и мениджъри в бокса. Поискаха да подпиша контракт с тях, само че аз отхвърлих. Заявих им, че ще продължа да се състезавам за България. Мейуедър вървеше след мен. След като аз им отхвърлих, те незабавно дръпнаха него. „ Аз бях доста по-добър от него. Истината е, че той не притежаваше моите качества и гений, и това бе очевидно.
Това, че отхвърлих да остана в Америка, даде късмет на Флойд да стане това, което е. Такава е истината ”, продължава Сарафа. Още не може да си елементарни, че е изгубил олимпийския край против тайландеца Сомлук Камсинг с 5:8, когато другояче могел да бие и с едната ръка.
Може да няма пукнат лев, само че има самочувствие, че е измежду най-великите в бокса. Убеден е, че в случай че е бил останал в Америка, е щял да завоюва доста трофеи и победи и на професионалния кръг и през днешния ден щеше да е нехаен милионер.
Смята, че е изгубил мотивация у нас поради смешните пари, които са му давали и интригите зад тила му. Затова и в един миг мислел да изкара турски паспорт, с цел да се бие с полумесеца на гърдите.
" Даваха ми у нас 350-400 лв. заплата и 4000 $ за международна купа. Винаги съм бил доброжелателен, доверчив и милосърден. Мислех си, че всичко ще се оправи. След толкоз самопризнания и трофеи от целия свят смятах, че и нашите ще ме оценят. Не стана. И тогава си споделих: Стига толкоз, и потеглих за Турция. Но и там нещата не се получават. Защо? Пак поради нашата федерация. Поискаха пари, с цел да ми освободят правата да се боксирам за Турция. 300 хиляди $ за правата ми. Турците се хванаха за главата и се отхвърлиха. Даваха ми 1 милион $ за олимпийска купа. И щях да я взема ”, уверен е Сарафа.
В последна сметка нищо не става и палачинката се обръща. Неволите идват една след друга.
" Увиснах и не играх на международното в Будапеща `97. Върнах се и потеглих надолу. Когато си пристигнах от Турция, го ударих на ястие и на пиянство. Продадох към два кг злато. По едно време парата свърши. Имах два нисана - " Микра " и " Пусла ". Шитнах ги и тях. Седях единствено на готово. Реших да поживея. Казах си - няма да съм като орлите. За две години всичко отиде. След това всички другари се дръпнаха от мен. Никой не ме познаваше към този момент ", връща лентата обратно Сарафа.
В края на 90-те Тодоров прави опит, въпреки и със забавяне, да се опитва на професионалния кръг. Не получава поддръжка от мощни мениджъри, а и към този момент е позагубил от шампионската инерция. Записва 6 победи (1 с нокаут) и 1 загуба, само че е надалеч от блестящия жанр, донесъл му трофеи и популярност като дилетант. От всички катаклизми здравето му се разклаща. Развива подлата болест псориазис, налягат го още болежки.
Пробва се и в полиптиката, само че още веднъж е отчаян.
" Като дойдат избори и айде напред при мен. Ще вършим политика, ще оправим спорта, ще има и за теб. А след това какво става - хората се подреждат тук и там, а аз отново съм на същия хал ", изяснява Сарафа.
До последно се надява да се върне на кръга. Преди 4 години, когато е на 46, се изправя против Александър Чукалейски, който е два пъти по-млад и печели по точки своя първи мач от 12 години насам.
Заради славата на единствен победител против американската звезда у нас престига екип на " Ню Йорк таймс ".През пролетта на 2015-а изданието разгласява голям материал за българския първенец. Причината е идният конфликт на Флойд Мейуедър и Мани Пакяо, който счупи всички върхове с изкарани общо 600 млн. $.
" Човекът, който победи Флойд Мейуедър, живее против порутено кафе с изрисуван великански банан на него. От време на време конски тътен се чува по разрушения път. Животно тегли каруца към центъра на един от най-бедните градове в страната. В късната вторнишка заран Серафим Тодоров е застанал на бордюра. Той е пред 7-етажен бетонен блок, където живеят с неговата брачна половинка, наследник и бременна снаха ", написа в репортажа на американския екип.
Може би най-точното определение за ориста си Сарафа дава самичък с паметната имитация: " Господ ме избра, а аз му се изрепчих ".
Сега твърди, че се усеща благополучен със фамилията си, което постоянно е било негова опора. До него е дамата на живота му Албена, децата му Симеон и Елеонора, които го зарадваха и с внучета.
" Бог знае за живота и делата. Нека някой да каже, че съм нечитав човек! По едно време бях стигнал до такова равнище, че пушех наливни цигари. Но не съм изискал едно кафе на облага. Всички го знаят. Казвал съм си - това ми е Божията задача. Великите души и огромните мъже не роптаят, а стискат зъби ", обобщава великият първенец и житейски нещастник.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ