В свят, пълен с шум, покупки и очаквания, Бъдни вечер

В свят, цялостен с звук, покупки и упования, Бъдни вечер ни припомня за нещо доста по-дълбоко — потребността да се смирим, да извиним и да седнем на една маса с чисто сърце. Защо точно довечера е отдадена на прошката, а не на подаръците?
Бъдни вечер – най-тихият, само че най-дълбокият празник
Бъдни вечер не свети.
Няма звук, няма дарове, няма показност.
И тъкмо по тази причина е толкоз мощна.

Това е вечерта, в която домът се изпълва не с движимости, а с наличие. Не със светлини, а с тишина. Не с стремежи, а с признателност. В българската традиция Бъдни вечер постоянно е бил време за амнистия, примирение и помиряване, а не за подаряване.


Защо прошката стои в центъра на Бъдни вечер?
Бъдни вечер е последният ден от Коледните пости.
Тя символизира упованието — не на дарове, а на светлината, която идва с Рождество Христово.

Според християнската традиция човек не може да посрещне светлината с тежко сърце.

Затова довечера е време да поискаш амнистия, да простиш, да оставиш старите обиди отвън дома.

В предишното хората са вярвали, че в случай че седнеш на трапезата с яд или неприятни мисли, те ще останат с теб през цялата година .