Кетчупът - бутилката със сос, който прави всичко по-вкусно
Той е като солта и пиперът, като виното и хляба и като всичко, без което усетът на някои храни просто не може. Със сигурност не бихте желали даже да си визиите какво ще е хотдогът без него. Нито пък хамбургерът, пицата, пържените картофки и всички други апетитни храни, които разчитат на него.
Кетчупът, тази велика фалшификация, е роден доста, доста от дълго време и е минал през трагични събития, с цел да доближи до едни от най-обичаните храни през днешния ден.
Известният сос се е появил преди доста години на първо време в Азия. Английски моряци са го отнесли от Далечния изток в края на 17 век. Наричан тогава ké-tsiap, той бил изработен от рибна саламура и бил доста лют. Този усет се оказал прекомерно мощен за западняците, които бързо добавили към него гъби, а след това домати и захар.
Една американска книга с предписания, оповестена през 1801 година, загатва за първи път на страниците си доматен кетчуп, направен от Санди Адисън. И други сходни предписания се появяват през 1812 година и 1824 година. Победната история на кетчупа обаче стартира няколко години по-късно. През 1837 година човек на име Йонас Йеркс създава, а след това и популяризира в задачите Съединените щати своя сос кетчуп. По това време кетчупът е продаван в кегове, с цел да се скрият дефектите на неговата текстура.
През 1869 година американците Хенри Хайнц и Кларънс Нобъл, някогашни производители на тухли, се хвърлят в търговията със сос Рейфор (сос от хрян). Той се продавал в транспарантни бутилки, с цел да се покаже качеството на продукта. През 1876 година Хайнц взема решение да опитва и предлага на пазара собствен Доматен кетчуп, последната дума на идеалното качество. Сосът е формиран от домати, захар, оцет и подправки. Само 10 години по-късно Хайнц към този момент е в Англия със фамилията си, с цел да показва продуктите си в лондонския бутик Fortnum & Mason. Кетчупът, какъвто го познаваме през днешния ден, преди малко е минал Атлантика.
През 1892 година Хайнц вижда реклама на продавач на обувки, който гордо показва своите 21 модела. Тогава той преброява своите артикули, и на 57-ия, взема решение да постави слогана 57 типа върху бутилките си с кетчуп. След по-малко от век американската компания доближава оборот от 1 милиарда $, които усилва на 11 милиарда при започване на 2000 година.
Казват, че американските съюзнически войски са внесли кетчупа във Франция, а след това и в останалата част на Европа, след идването им по време на Втората международна война през 1944 година.
Бързо този дребен сос се трансформира в незаменима съставна част за подготвяне на хамбургери или с цел да се овкусят няколко пържени картофки. Днес той се продава в 650 милиона бутилки в целия свят всяка година. Наричат го още доматен сос, червен сос или още Томи сос. Намира се също и зелен кетчуп, виолетов или разноцветен. 97% от американците доверяват, че имат кетчуп в хладилника си.
Всъщност поради високото наличие на захар в него, кетчупът е доста калоричен, само че доста по-малко лоен спрямо майонезата да вземем за пример. Той не изисква консерванти (с оцета си), нито оцветител (с доматите си), нито натурален ароматизатор.
