Почти семеен трилър. Луи Гарел, който спечели голямата награда на Синелибри
Той е френски режисьор и артист, който споделя историята си посредством филмите си. В понеделник филмът му " Невинният " му донесе огромната премия на кино фестивала " Синелибри ".
Казва, че филмите, които не са свързани автобиографично с режисьора си, му наподобяват подправени. Затова в последния си филм „ Невинният “ той споделя за това по какъв начин майка му се омъжва за пандизчия, когато той е на 18 години.
В понеделник режисьорът Луи Гарел завоюва огромната премия на кино-литературния фестивал „ Синелибри “ в София. Освен режисьор, Гарел е и основният воин в своя филм. Макар че той не съумя да участва на награждаването персонално, благодари за премията с видеобръщение от Рим.
Луи Гарел е от тези фамилии, в които конфликтът с актьорската кариера наподобява неминуем. Той е роден в Париж в фамилията на режисьора Филип Гарел и актрисата Брижит Си. Сестра му е актрисата Естер Гарел, а дядо му, Морис Гарел, и кръстникът му, Жан-Пиер Льо, също са известни френски артисти.
За първи път Гарел се появява на екран във филм на татко си, когато е единствено на 6-години. Там той играе дружно с майка си и дядо си. " Не бях избрал да вземам участие във кино лентата ", споделя той пред Гардиън.
" Изведнъж те станаха като същински мемоари и забравих за камерите. Беше като странна игра с действителността, която дефинира отношението ми към киното. Като фен, когато гледах филми, които не бяха автобиографично свързани с живота на режисьора, имах чувството, че са подправени ", споделя Гарел.
Като младеж Луи Гарел стартира да посещава уроци по актьорско майсторство. След това учи литература в лицея " Фенелон " в Париж, само че се отхвърля от бакалавърската си степен, с цел да продължи образованието си във Висшата национална консерватория за трагично изкуство в Париж.
През 2001 година получава първата си същинска кино роля във кино лентата „ Това е моето тяло “ на режисьора Родолф Маркони.
Луи Гарел продължава кариерата си в киното с " Мечтателите " на Бернардо Бертолучи през 2003 година, където играе с Ева Грийн. Следващият му филм - " Постоянни любовници ", режисиран от татко му, му печели френската премия „ Сезар “ за най-обещаващ артист през 2006 година
През последните години той се появява в редица исторически филми. Влиза в ролята на стилния деятел Жак дьо Башер във кино лентата " Сен Лоран " от 2014 година, Робеспиер във кино лентата " Една нация, един крал " от 2018 година Наскоро той се преобразява и в режисьора Патрис Шеро във кино лентата " Вечно млади ", режисиран от някогашната му жена.
„ Невинният “ е четвъртият филм, в който Гарел освен играе, само че и режисира. Персонажът му, който и в четирите кино лентата се споделя Абел, наподобява е негово алтер его, което артистът употребява, с цел да изследва своите различни житейски пътища.
" Вместо да кажа като артист, че ще изживея няколко живота посредством този воин, избирам да кажа: не, героят е този, който има няколко живота. " Така Гарел изяснява философията си зад това свое решение.
„ Невинният “ споделя историята на Абел, който се пробва да обуздае пристрастеността на майка си Силви към новия й другар Мишел, който тя среща на своите актьорски семинари в пандиза. Когато е на 18 години, Гарел фактически би трябвало да одобри обстоятелството, че майка му ще се омъжи за пандизчия, въпреки да не е позволен на самата женитба поради възрастта си.
„ Този филм не е автобиографичен, само че е доста персонален. Тъй като познавам добре тематиката, по време на фотосите бях изцяло индиферентен: през цялата си младост виждах и бях в обкръжението на момчета, които преди малко бяха излезли от пандиза. Когато излежаха присъдите си, затворническите артисти, които майка ми ръководеше, идваха в дома ни “, спомня си Гарел.
През 2010 година Силви Си също прави филм за своите прекарвания в пандиза – „ Свободни ръце “. За своя филм Гарел споделя, че показва същата история, само че от друга позиция – тази на детето. С него той желае да реализира баланс сред драма и комедия и да накара хората да се смеят, до момента в който гледат един „ съвсем фамилен трилър “.
Казва, че филмите, които не са свързани автобиографично с режисьора си, му наподобяват подправени. Затова в последния си филм „ Невинният “ той споделя за това по какъв начин майка му се омъжва за пандизчия, когато той е на 18 години.
В понеделник режисьорът Луи Гарел завоюва огромната премия на кино-литературния фестивал „ Синелибри “ в София. Освен режисьор, Гарел е и основният воин в своя филм. Макар че той не съумя да участва на награждаването персонално, благодари за премията с видеобръщение от Рим.
Луи Гарел е от тези фамилии, в които конфликтът с актьорската кариера наподобява неминуем. Той е роден в Париж в фамилията на режисьора Филип Гарел и актрисата Брижит Си. Сестра му е актрисата Естер Гарел, а дядо му, Морис Гарел, и кръстникът му, Жан-Пиер Льо, също са известни френски артисти.
За първи път Гарел се появява на екран във филм на татко си, когато е единствено на 6-години. Там той играе дружно с майка си и дядо си. " Не бях избрал да вземам участие във кино лентата ", споделя той пред Гардиън.
" Изведнъж те станаха като същински мемоари и забравих за камерите. Беше като странна игра с действителността, която дефинира отношението ми към киното. Като фен, когато гледах филми, които не бяха автобиографично свързани с живота на режисьора, имах чувството, че са подправени ", споделя Гарел.
Като младеж Луи Гарел стартира да посещава уроци по актьорско майсторство. След това учи литература в лицея " Фенелон " в Париж, само че се отхвърля от бакалавърската си степен, с цел да продължи образованието си във Висшата национална консерватория за трагично изкуство в Париж.
През 2001 година получава първата си същинска кино роля във кино лентата „ Това е моето тяло “ на режисьора Родолф Маркони.
Луи Гарел продължава кариерата си в киното с " Мечтателите " на Бернардо Бертолучи през 2003 година, където играе с Ева Грийн. Следващият му филм - " Постоянни любовници ", режисиран от татко му, му печели френската премия „ Сезар “ за най-обещаващ артист през 2006 година
През последните години той се появява в редица исторически филми. Влиза в ролята на стилния деятел Жак дьо Башер във кино лентата " Сен Лоран " от 2014 година, Робеспиер във кино лентата " Една нация, един крал " от 2018 година Наскоро той се преобразява и в режисьора Патрис Шеро във кино лентата " Вечно млади ", режисиран от някогашната му жена.
„ Невинният “ е четвъртият филм, в който Гарел освен играе, само че и режисира. Персонажът му, който и в четирите кино лентата се споделя Абел, наподобява е негово алтер его, което артистът употребява, с цел да изследва своите различни житейски пътища.
" Вместо да кажа като артист, че ще изживея няколко живота посредством този воин, избирам да кажа: не, героят е този, който има няколко живота. " Така Гарел изяснява философията си зад това свое решение.
„ Невинният “ споделя историята на Абел, който се пробва да обуздае пристрастеността на майка си Силви към новия й другар Мишел, който тя среща на своите актьорски семинари в пандиза. Когато е на 18 години, Гарел фактически би трябвало да одобри обстоятелството, че майка му ще се омъжи за пандизчия, въпреки да не е позволен на самата женитба поради възрастта си.
„ Този филм не е автобиографичен, само че е доста персонален. Тъй като познавам добре тематиката, по време на фотосите бях изцяло индиферентен: през цялата си младост виждах и бях в обкръжението на момчета, които преди малко бяха излезли от пандиза. Когато излежаха присъдите си, затворническите артисти, които майка ми ръководеше, идваха в дома ни “, спомня си Гарел.
През 2010 година Силви Си също прави филм за своите прекарвания в пандиза – „ Свободни ръце “. За своя филм Гарел споделя, че показва същата история, само че от друга позиция – тази на детето. С него той желае да реализира баланс сред драма и комедия и да накара хората да се смеят, до момента в който гледат един „ съвсем фамилен трилър “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ