Той е фотографът, заснел зверствата на руснаците в Мариупол: Евгений

Той е фотографът, снимал зверствата на руснаците в Мариупол: Евгений Малолетка, получил към този момент редица награди. " Руснаците твърдяха, че нашата работа е фалшив, обявяваха ни за осведомителни терористи. Но постоянно вършат по този начин. "

Евгений Малолетка

От началото на войната в  Вие получихте дружно с Мстислав Чернов редица награди за работатата си в Мариупол. Пречат ли Ви те на работата?

Евгений Малолетка:. Работата в Мариупол в действителност беше историческа - по тази причина я оцениха толкоз високо и дават награди. Ние от своя страна се радваме, че по този метод привличаме вниманието към нещастието в Мариупол и към като цяло.

Снимка на Евгений Малолетка

. Но ние работехме тъкмо както и другите публицисти и продължаваме да работим по този начин. Важно е да не спираш и да продължаваш да показваш ужасните събития, които се случват.
Редакцията предлага
Тъкмо се завърнахте от Херсон. Как е там?

Евгений Малолетка: През последните 10 дни работих там. Има доста следи от военни закононарушения, доста минирани региони, безкрайни обстрели... Постоянно чуваш гърмежи. Обстановката е много далеч от естествената - както и в другите близки до фронта градове. Всеки ден умират хора, както и през днешния ден.

Онези, които са решили да останат там, се стремят някак да възстановяват живота си. Видяхме да вземем за пример по какъв начин се завръща бизнесът, който не искаше да работи в изискванията на окупация. Хората се надяват, че измененията ще бъдат за положително. И един от цитатите, който се чува постоянно, е: по-добре да живеем под обстрел, в сравнение с в окупация.

Всички се надяваме, че страната ни ще се освободи от окупацията и всичко ще се подреди - всички желаеме да се върнем у дома. Това е главната ни задача - да победим и да си върнем живота, да си върнем дома. Надявам се това да ни се удаде без проливането на доста кръв. Защото прекалено много от нашите момчета умират всекидневно.

Работата на военните публицисти е доста рискова. Какво бихте посъветвали сътрудниците си?

Евгений Малолетка: Не можеш да се подготвиш 100 % за войната, не можеш да си 100 процента сигурен, че всичко ще е наред, че тъкмо когато ти си на предната линия, всичко ще мине умерено. Струва ми се, че всички сътрудници, които отиват на война, схващат какъв брой огромен е рискът да се простят с живота си. Съветът ми е: гответе се за най-лошото, което можете да си визиите, само че се надявайте на най-хубавото.

Руснаците в Мариупол оповестиха един тип премия за главата Ви след изявленията за удара против родилния дом. Това повлия ли на по-нататъшната Ви работа?

Евгений Малолетка: Те и в този момент следят нашата работа доста деликатно. Тя получи самопризнание, само че въпреки това се натъкна на доста мощна съветска офанзива. Тролове в обществените мрежи, дипломати и публични лица твърдяха, че нашата работа е фалшив, обявяваха ни за осведомителни терористи. Те постоянно вършат по този начин. Задачата им е да опровергаят обстоятелствата, за което употребяват целия си запас. Но ние просто продължаваме да работим.

Колко мощно е, съгласно Вас, въздействието на съветската дезинформация в окупираните територии? Хората в действителност ли са лишени от опцията да чуят истината за войната, за събитията в Украйна?

Евгений Малолетка: Още самото начало на войната - първите гърмежи и първите бомбардировки на границите - бяха съпроводени от огромна осведомителна офанзива. Беше цялостно с необикновено количество фейкове, с потреблението на постановки, архиви, които задръстиха интернет и създаваха суматоха у хората. Всичко това се правеше, с цел да се опасяват украинците и да мислят, че Киев е превзет още в първите часове, че държавното управление е избягало. Всичко това беше част от един огромен проект.

А и множеството хора не ревизират новините, които стигат до тях - нямат толкоз време и запаси, нито познания като нашите, на публицистите. Те са склонни да имат вяра на това, което виждат или пък тъкмо противоположното - да се съмняват в безусловно всичко. Когато бяхме в Мариупол, локалните ни спираха и ни питаха - правилно ли е, че съветските танкове към този момент са в центъра на Киев? В напрежението си хората са подготвени да повярват на първото, което пробие осведомителния вакуум.

Какво Ви разтревожи най-вече за тези девет месеца?

Евгений Малолетка: Принципно войната не може да остави безучастен никого. Защото даже когато четеш числа в страната си, разбираш, че зад тях стоят човешки животи, деца, старци. Всеки ден избиват украинци. И до момента не мога да проумея това равнище на свирепост, която няма граници. Те и до ден-днешен се пробват да я скрият, само че това е невероятно. Не е допустимо да избиеш към 100 000 души в Мариупол, в Изюм и да скриеш това. Да стреляш за забавление по персоналните коли, с които хората се пробват да избягат... Да разбиеш черепа на мъж в Херсон, който просто не желал да им даде автомобила си. Тези места за изтезания, които се откриват във всеки град, освободен от окупацията...Но най-страшното е, че краят на всичко това не се вижда.

Важното е да останем хора - защото за жалост всички привикваме с този смут. Но аз мисля, че силата е в истината. А публицистиката е един от инструментите на тази истина, по тази причина в този момент е изключително значима. Важно е да се споделя на украинците и на целия свят за това зло, което се случва. То би трябвало да бъде документирано, да остане в историята и това също е наша задача.

***
На 12 декември Евгений Малолетка и Мстислав Чернов получиха премията " За свободата на пресата " на международната организация  " Репортери без граници ". През юни 2022 двамата бяха отличени и с наградата на Дъждовни води за свободно слово Freedom of Speech Award за техните информации и репортажи от Мариупол през февруари и март 2022.

 

Разгледайте и тази фотогалерия от нашия списък: