Той беше влюбен в красотата на родната Родопа планина и

Той беше влюбен в хубостта на родната Родопа планина и същински бранител на идеята на тракийските българи
Почина огромният български публицист публицист и журналист Тодор Коруев. Тъжната новина оповестиха от Съюза на тракийските сдружения в България. Той беше едно от най-ярките пера в българската публицистика и журналистика през последните няколко десетилетия.

Без да се тормозя от думата, мога да кажа – легенда. Влюбен в хубостта на родната Родопа планина, същински бранител и труженик на идеята на тракийските българи, необикновен журналист и другар, всичко, до което се докоснеше, го правеше със сърцето си, а големият му гений го превръщаше в гердан от злато. Тошо беше човек същински предан на отбраната на националните полезности. Умееше да увлича всички към себе си, толкоз необятно скроена персона беше той. Дори не мога да допускам и да приема, че се постанова да пиша за него в минало време.

Тошо Коруев беше от породата на летящите хора. Да, тези, които съумяват да полетят над дребните ежби и крамоли, огромната му усмивка единствено обезоръжаваше всички, които с наострено его се опитваха да го убедят в безсмислените неща. Дълбоко набожен в положителното, в качествата на всеки човек, той посвети живота си на същинските неща, на България. Неговата родна Родопа планина му даваше онази сила, от която можеше да премине през гори и морета, през компликации без да се тормози.

Внезапната му кончина хвърли в ужас всички негови близки и другари. Ето какво написаха неговите сътрудници от Съюза на тракийските сдружения в България: " С надълбоко огорчение оповестяваме, че ненадейно ни напусна Тодор Коруев, основен редактор на в. " Тракия "... Той беше надълбоко обвързван с трагичната орис на тракийските бежанци. СТДБ загуби другар и съидейник, България - загуби публицист и журналист. Поклон пред светлата му памет ".

Да напомним неговата биография. Тодор Коруев е роден на 24 ноември 1942 година в град Момчилград. Завършил е българска лингвистика и философия в Софийския университет " Св. Кл. Охридски ". Работил е като преподавател и зам.-директор в гимназията в родния си град, във вестник " Вечерни вести ", " Работническо дело " и " Дума ". Бил е първи зам.-главен редактор на вестник " Дума ", сътрудник на вестника в Прага и Москва. В последните години е редактор в издателство " Захарий Стоянов " и основен редактор на в. " Тракия ". Член е на Съюза на българските публицисти и на Съюза на българските писатели.

Автор е на книгите " Момчилград. Летописи " (1977), " Горещи думи " (2005), " Тодор Генов. Литературна анкета " (2007), " Горещи думи 2″ (2009), " Овньо льо вакал, каматан... " (2012) и " Животописи " (2014), " Разбойничеството. Истории с хайти в Златоградско " (2015), " Още животописи " (2018), " Ние сме народ от чичовци. Литературна анкета с Любомир Котев " (2018) и " Защото съм подобен. Литературна анкета с Петър Андасаров " (2019).

Съставител е на сборници за Стефан Продев, акад. Михаил Арнаудов, Виктор Пасков и Веселин Стоянов. Носител е на Наградата на Съюз на българските журналисти за цялостна активност и на три Златни пера на Съюз на българските журналисти, Наградата на Съюз на българските писатели за народопсихология, Националната премия " Николай Хайтов " за белетристика, Националната премия за журналистика " Богомил Нонев " и Наградата за политическа журналистика " Георги Кирков " за 2015 година Голям интерес измежду читателите провокира художественото проучване за остарялото овчарство в Родопите " Овньо льо вакал, каматан... ".

Вестник „ Труд “ изрича откровените си съболезнования на влизките и фамилията на Тодор Коруев.
Почивай в мир, приятелю!