Това написа в профила си в социалната мрежа Facebook дипломатът

...
Това написа в профила си в социалната мрежа Facebook дипломатът
Коментари Харесай

Илиян Василев: Не е проблемът толкова в корпоративния риск на Лукойл, а в руския геополитически риск

Това написа в профила си в обществената мрежа Фейсбук дипломатът Илиян Василев. Вижте и целия текст:

" Историята с дерогацията и Нефтохим към този момент беше задоволително обсъждана и допускам, че Народното събрание ще вземе нужните решения по рекомендация на държавното управление. Добре е да се разискват разновидностите в закрит режим, с цел да се избегнат популистки изявления, като се регистрира че не е добре по време на договаряния с Лукойл да се демонстрират картите. 

 

Дано решенията не са в интерес на прибързаните разновидности, тъй като за двадесет и четири години след приватизацията на Нефтохим, редовно и поредно страната се оттегляше от своите права и разпореждаше своите задания на Лукойл - по поддържането на запаси, по балансирането на пазара, и още куп обществени и районни задания.

 

Помните срещите на Борисов с управлението на Лукойл - на които се замразяваха цени, или ограничаваше растежа им. Срещу това Лукойл получи привилегията да не заплаща облаги, и това " спести " на фиска милиарди лв. в неполучени налози. И в този момент работят тези привилегии, тъй като това, което компанията заявява като облага е доста под действителната картина. Местната рафинерия е най-печелившият актив на Лукойл въобще, освен заради игрите с трансферното ценообразуване и счетоводните трикове с амортизационните отчисления, само че и заради неотчитането на разликата Уралс - Брентс, която варираше през последните години сред 37 и в този момент 17 $ на барел - съгласете си доста основна разлика - при цена от 97 $, съгласете че това има голямо материално изражение.

 

Затова мисля, че е извънредно време правото да внася съветски недопечен петрол - т.е. да се употребява от дерогацията - да получава единствено локално юридическо лице - което си заплаща налозите у нас на Лукойл. И това евентуално няма да бъде задоволително, въпреки че с върнатия надзор върху пристанището би трябвало митниците да не разрешават импорт на различен индивид. Вероятно ще опитат да ползват игри със документи - най-често че е CPC blend, тъй като смесват огромни количества съветски петрол с дребни количества казахски.

 

Моментът за деяние не е изключително подобаващ, тъй като имаме растеж на цените на суровия петрол и горивата на интернационалните пазари, което неизбежно се отразява и на цените на колонката. Ситуацията се утежни изключително откакто Русия забрани износа на горива /това е повече агитационен ход, само че въпреки всичко има директно отражение върху районния пазар - изключително турския/.

 

Трябва доста точност в разбора и дейностите, което не е изключително типично за политици и депутати, само че имам съображение да имам вяра, че най-малко този път ще се обединят, просто тъй като това и игра с огромни залози и страната просто не може да си разреши вътрешни боричкания и мераци.

 

В този си тип дерогацията няма никакъв смисъл за нас, просто тъй като ние купуваме съветския петрол, който унгарците купуват със забележителна отстъпка според дисконта за Уралс по отношение на Брент, на цената на Брент. Има значение за горивата, който употребяват украинските въоръжени сили, само че частта, която директно изнасяме не е огромна. Ние изнасяме за страни, които изнасят за Украйна. Откровено казано - в случай че Лукойл не се съгласят да получим " кесаревото ", просто няма какво да бавим и ще премахнем дерогацията в ускорени периоди. Повтарям, дерогацията е право предоставено от Европейски Съюз на България, не на Лукойл по право. Така че мераците за правосъдни разногласия нямат почва. Но има доста други ограничители - Лукойл може да показа като " справедливи " други ограничавания върху графика на прекосяване към импорт и преправка на неруски петрол. За това тук има рационални периоди - като постоянно се има пред тип правилото - в случай че ние получим кесаревото /а тези средства целево могат да се употребяват за омекотяване на ценовия растеж за потребителите, то има логичност да разтеглив диверсификацията до края на 2024.

 

По отношение на поемането на действен надзор върху рафинерията там ще кажа единствено, че и тук има логичност и време - всеки напред е противопоказен, само че и отлагането на построяването на подготвеност също има своята цена.

 

Както доста пъти съм казвал - не е казусът толкоз в корпоративния риск на Лукойл, а в съветския геополитически риск - казано с други думи, никой не знае какво на следващия ден Путин може да предприеме - да нападне някой различен, да спре ненадейно доставките на недопечен петрол /Митрофанова нали косвено ни сподели, че посредством Лукойл ще смъкна правителството/ въобще всевъзможни игри на Кремъл - ето този риск, никой в света не може да ръководи. И единственото лекуване е балансиране на контрола върху рафинерията посредством благосъстоятелност. Колко бързо, в каква посока е различен въпрос? Седем пъти би трябвало да се мери, веднъж да се реже.

 

Разбирам доста хора, които желаят през днешния ден и незабавно. В прочут смисъл има и логичност - действаме, пък каквото ще да става. С Русия постоянно сходен метод е имал триумф /Съеднинението/. НО - дебело само че, когато имате отговорност за 7 милиона българи, би трябвало да се избират подходи на най-малката вреда и най-голямата сигурност. Търпение, стратегическо самообладание и работа, професионална работа.
 
 


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР