Топ икономист смрази Асен Василев с прогноза: И през 2025 година няма влезем в Еврозоната
„ Това, което се случва от 2021 година е, че имаме висока инфлация и в резултат на това и на пазара на труда, в който има огромно търсене на служащи, заплатите порастват. Просто се оказва, че в случай че желаете да задържите своите работещи при тези вървящи нагоре цени, се постанова да увеличавате заплатата. Това нещо се случва от 2022 година насам. Тези нараствания на минималната работна заплата, тези административни способи за повишение на приходите, аз ги намирам за по-скоро разследване на една наклонност, която по този начин или другояче се случва на пазара на труда “.
Това сподели за БНР икономистът от Експертния клуб за стопанска система и политика Стоян Панчев.
„ Доходите настигат инфлацията, тъй като, в случай че вашите приходи не са пораснали от, да кажем, 2021 година насам с 30%, действителната стойност на вашите пари е спаднала и вие сте обеднели, без номинално вашата заплата да е отишла надолу “.
Данните на „ Евростат “, че българите към този момент доближават 62% от покупателната дарба на европейците, той оцени като „ позитивна наклонност “, само че акцентира, че това „ може да се дължи и на обстоятелството, че имаше висока инфлация и в Европейски Съюз и в еврозоната “.
„ Моето очакване е този ритъм на бърз растеж на приходите да се забави, просто тъй като и растежът на цените се забавя. В доста от държавните браншове имаме съвсем автоматизирано актуализиране на заплатите. Това значи, че при тези работещи резултатът от инфлацията е по-нисък, въпреки че имаше обособени групи от обществения бранш, които стачкуваха през тази година – чиновници на Национален статистически институт, чиновници от културата, които не са получили този вид индексация и надлежно техните приходи съществено са изостанали. Частният през последните 2 години изпреварваше от позиция на наваксване на инфлацията, когато погледнем равнище статистика, само че и там има избрани браншове, в които ще има компликации “, добави той в предаването „ Хоризонт до обед “.
В Европа IT секторът стартира да има компликации, предизвести той и разяснява опасенията на бизнеса поради растежа на минималната работна заплата, както и до каква степен по-високите разноски за заплати ще бъдат обезщетени от това, че работодателите към този момент изплащат не 3, а 2 дни болничен.
„ Доколко ще бъдат „ ударени “ или възпрепятствани от това нарастване на МРЗ, зависи в огромна степен в кой район на България са. Ако става въпрос за София, надали ще има необикновен резултат. Що се отнася до заплащането на болничните, на мен ми се коства, че в случай че става въпрос за бранша на услугите, разликата няма да е изключително огромна. С този по този начин наименуван „ хоум офис “, който е въведен от Covid насам, доста постоянно се оказва, че даже не се употребяват тези болнични дни, тъй като хората по този начин или другояче са си у дома “.
Относно недостига от 2,2%, с който завършихме 2023 година, специалистът разяснява:
„ Този недостиг не заслужава да бъде окуражителен, тъй като беше реализиран посредством несъблюдение на финансовата стратегия на държавното управление. Инвестиции, които трябваше да бъдат направени, не се направиха и по този метод дефицитът спадна. Част от приходите също не бяха реализирани – съвсем 2,5 милиарда! Ако бях на мястото на Министерство на финансите, не бих го подчертал обществено, изключително като похвала! Що се отнася до постигането на недостига за идната година, чакам, че ще бъде реализиран. И още веднъж, в случай че се окаже, че вървим към несъблюдение, доста елементарно част от разплащанията, свързани с финансовата стратегия и с държавните вложения, няма да се изпълнят и ще влезем във в тези рамки “.
Дефицитът не е огромният проблем във връзка с Маастрихтските критерии. Казусът е с инфлацията.
„ Миналата година, когато още веднъж ни отхвърлиха да влезем в еврозоната, влизахме в 3-процентния недостиг, само че не изпълнявахме критерия за инфлацията. Моята прогноза е, че същото ще се случи в този момент. Когато погледнем Евростат, виждаме, че неизпълнението ни е даже по-голямо, в сравнение с предходната година – над 4 процентни пункта. Това значи, че още веднъж няма да изпълняваме, даже с повече, критерия за инфлацията на Маастрихт. Моята прогноза по тази линия е, че 2025 година съвсем несъмнено няма да е тази, в която ще влезем в Еврозоната “.
Това сподели за БНР икономистът от Експертния клуб за стопанска система и политика Стоян Панчев.
„ Доходите настигат инфлацията, тъй като, в случай че вашите приходи не са пораснали от, да кажем, 2021 година насам с 30%, действителната стойност на вашите пари е спаднала и вие сте обеднели, без номинално вашата заплата да е отишла надолу “.
Данните на „ Евростат “, че българите към този момент доближават 62% от покупателната дарба на европейците, той оцени като „ позитивна наклонност “, само че акцентира, че това „ може да се дължи и на обстоятелството, че имаше висока инфлация и в Европейски Съюз и в еврозоната “.
„ Моето очакване е този ритъм на бърз растеж на приходите да се забави, просто тъй като и растежът на цените се забавя. В доста от държавните браншове имаме съвсем автоматизирано актуализиране на заплатите. Това значи, че при тези работещи резултатът от инфлацията е по-нисък, въпреки че имаше обособени групи от обществения бранш, които стачкуваха през тази година – чиновници на Национален статистически институт, чиновници от културата, които не са получили този вид индексация и надлежно техните приходи съществено са изостанали. Частният през последните 2 години изпреварваше от позиция на наваксване на инфлацията, когато погледнем равнище статистика, само че и там има избрани браншове, в които ще има компликации “, добави той в предаването „ Хоризонт до обед “.
В Европа IT секторът стартира да има компликации, предизвести той и разяснява опасенията на бизнеса поради растежа на минималната работна заплата, както и до каква степен по-високите разноски за заплати ще бъдат обезщетени от това, че работодателите към този момент изплащат не 3, а 2 дни болничен.
„ Доколко ще бъдат „ ударени “ или възпрепятствани от това нарастване на МРЗ, зависи в огромна степен в кой район на България са. Ако става въпрос за София, надали ще има необикновен резултат. Що се отнася до заплащането на болничните, на мен ми се коства, че в случай че става въпрос за бранша на услугите, разликата няма да е изключително огромна. С този по този начин наименуван „ хоум офис “, който е въведен от Covid насам, доста постоянно се оказва, че даже не се употребяват тези болнични дни, тъй като хората по този начин или другояче са си у дома “.
Относно недостига от 2,2%, с който завършихме 2023 година, специалистът разяснява:
„ Този недостиг не заслужава да бъде окуражителен, тъй като беше реализиран посредством несъблюдение на финансовата стратегия на държавното управление. Инвестиции, които трябваше да бъдат направени, не се направиха и по този метод дефицитът спадна. Част от приходите също не бяха реализирани – съвсем 2,5 милиарда! Ако бях на мястото на Министерство на финансите, не бих го подчертал обществено, изключително като похвала! Що се отнася до постигането на недостига за идната година, чакам, че ще бъде реализиран. И още веднъж, в случай че се окаже, че вървим към несъблюдение, доста елементарно част от разплащанията, свързани с финансовата стратегия и с държавните вложения, няма да се изпълнят и ще влезем във в тези рамки “.
Дефицитът не е огромният проблем във връзка с Маастрихтските критерии. Казусът е с инфлацията.
„ Миналата година, когато още веднъж ни отхвърлиха да влезем в еврозоната, влизахме в 3-процентния недостиг, само че не изпълнявахме критерия за инфлацията. Моята прогноза е, че същото ще се случи в този момент. Когато погледнем Евростат, виждаме, че неизпълнението ни е даже по-голямо, в сравнение с предходната година – над 4 процентни пункта. Това значи, че още веднъж няма да изпълняваме, даже с повече, критерия за инфлацията на Маастрихт. Моята прогноза по тази линия е, че 2025 година съвсем несъмнено няма да е тази, в която ще влезем в Еврозоната “.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ