Това, което природата ни дава, е истинско здраве. В последно

...
Това, което природата ни дава, е истинско здраве. В последно
Коментари Харесай

Кълновете са суперхрана от хилядолетия

Това, което природата ни дава, е същинско здраве. В последно време диетолозите обръщат огромно внимание на кълновете. Защо? Ами тъй като те са извънредно богати на витамини, минерали, ензими, ферменти, фибри. Не е чудно, те споделят: Рам, където преди малко стартира нов живот, силата на природата се е съсредоточила, с цел да може от това дребно ситно зародишче да израсте огромно растение.

Очевидно е, че кълновете са източник на невероятна мощ за растението, а това значи и за индивида.

За цената на кълновете се е знаело от дълго време. Древните египтяни са били първите, които са се научили по какъв начин да получат пшеничните зародиши, а по-късно и да ги употребяват в своята диета.

Китайците са усвоили земеделските техники за развъждане на ориз още в третото хилядолетие пр.н.е., само че също по този начин са почнали да употребяват и кълнове от ориз като храна.

Покълването на разнообразни семена /зърнени, бобови, ядки/ като храна са познати освен в Китай, само че и в Индия, Тибет, и Египет, и то от хиляди години обратно. Кълновете представлявали главен източник на витамини освен през зимата, само че и по време на дълги пътувания.

 Кълнове

Гръцкият доктор Хипократ препоръчвал пшеничните зародиши в диетата на своите пациенти. За тях са знаели нашите предшественици, славяните, само че и други нации. Нов ентусиазъм на интерес за кълновете стартира в средата на 20-ти век, откакто през 1949 година Махатма Ганди, последовател на естествено хранене, издал книгата Диета и промени на диетата. Той описал, че кълновете, включени в храненето, усъвършенстват умствената и физическата мощ на индивида.

Възниква въпросът: от които семена може да израстат зародиши, които по-късно да се употребяват в храненето?

Отговорът е елементарен. Почти от всяко семе, при изискване че това семе не е с изминал период на валидност.

Особено известни за поникване са пшеницата, елда, семената от тиква, слънчоглед, соя, сусам, репичките, кафяви ориз, ръж, просото, царевицата, грах, ечемик, бадемите, лешниците, леща, люцерна, рукола, горчица, ленено семе.

Описано е, че може да се употребяват семена за кълнове от кимион, мак, целина и доста други. Полезни са както кълновете, по този начин и младите стебла.

Източник: gotvach.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР