Тайната на Балтийско море: защо на дъното му има десетки хиляди потънали кораби
" Това го няма на никое място другаде по света ": за какво на дъното на Балтийско море има толкоз доста добре непокътнати остатъци от кораби, потънали преди доста години? Става дума за десетки хиляди кораби.
Наскоро край Любек бяха открити останките на близо 400-годишен транспортен съд със 150 бъчви на борда. Но на дъното на Балтийско море се крият още доста остарели съкровища, споделя морският археолог Флориан Хубер. От научна позиция един толкоз остарял транспортен съд може да се трансформира в скъп извор на информация за корабостроителната техника от това време, прибавя Хубер. Бъчвите пък дават сведения за търговията през тези години. Според него потъналите кораби на дъното на Балтийско море вероятно са сред 10 000 и 100 000.
Археолозите от дълго време са открили, че на дъното на Балтийско море останките от потънали кораби и техният товар се резервират изключително добре. Това се дължи на изискванията в това вътрешно море: ниско наличие на О2, не толкоз солена вода, слаб достъп на слънчеви лъчи.
" Това го няма на никое място другаде "
" Балтийско море е голям, ледено леден музей. Подобно на ледник, то консервира всичко, попаднало на дъното му ", изяснява Хубер. Археологът прибавя, че органичните съставни елементи се резервират изключително добре: кожа, текстил, даже и остатъци от рибата, съхранявана във варелите.
" В Балтийско море сме намирали бутилки с вино, с шампанско, даже бутилки с писма вътре. Е, правилно, не бяха толкоз остарели, само че въпреки всичко на по 100-200 години. Виното беше запазило усета си, а шампанското отиде на търг и донесе десетки хиляди ", споделя археологът.
За консервацията способстват освен тъмнината, студът и съставът на морската вода. Най-големият зложелател на дървените остатъци, по този начин нареченият " морски корабен червей " или Teredo navalis, не се усеща доста уютно в Балтийско море. Той обича богата на О2 солена вода, а в Балтийско море, изключително към Финландия и Швеция, морската вода става съвсем сладка. Ето за какво таман в тези региони се откриват доста добре непокътнати корабни остатъци. " Понякога се натъкваме на кораби отпреди 100, 200 или даже 300 години, които са оживели с изправени мачти. Това го няма другаде по света ", твърди морският археолог.
Климатичните промени основават обаче сериозна заплаха за корабните остатъци на дъното на Балтийско море. Хубер споделя, че към този момент не може да се реши от какъв темперамент и в какви размери е тази заплаха. Големите риболовни траулери със своите великански мрежи също заплашват обектите на подводната археология. " Вредата, която нанасят тези мрежи, е надалеч по-сериозна, в сравнение с някакви гмуркачи, които отмъкват сувенири ", твърди Хубер. Независимо от това археологът въобще не оправдава подводните иманяри. " Те върлуват на всички места, където има потънали кораби. И в Балтийско море също ", възмущава се археологът.
От морското дъно до музея
Що се отнася до сензационната находка край Любек - там общинските управляващи са изправени пред гигантското предизвикателство да консервират непокътнатите елементи от кораба, откакто го извадят на сушата. Защото не може просто по този начин да ги подсушат на слънце и да ги изложат в музея, споделя Хубер. Той изяснява, че след древен престой на дъното, водата би трябвало да се извлича постепенно и внимателно от дървото и да се заменя с емулсия, която запълва отворените пори. " А това е продължителна и скъпа работа ", акцентира подводният археолог.
Че консервирането на корабни остатъци продължава дълго и коства доста образно демонстрират няколко други случая. Например този с британския транспортен съд " Мери Роуз ", с бременския " Коге " или с бойния транспортен съд " Ваза ", който шведите откриха през 1961 година. Този транспортен съд от 17 век беше изложен в особено учреден музей, като преди този момент в продължение на 17 години експертите импрегнираха дървото с полиетиленгликол, с цел да го предпазят от изметване или строшаване.
Наскоро край Любек бяха открити останките на близо 400-годишен транспортен съд със 150 бъчви на борда. Но на дъното на Балтийско море се крият още доста остарели съкровища, споделя морският археолог Флориан Хубер. От научна позиция един толкоз остарял транспортен съд може да се трансформира в скъп извор на информация за корабостроителната техника от това време, прибавя Хубер. Бъчвите пък дават сведения за търговията през тези години. Според него потъналите кораби на дъното на Балтийско море вероятно са сред 10 000 и 100 000.
Археолозите от дълго време са открили, че на дъното на Балтийско море останките от потънали кораби и техният товар се резервират изключително добре. Това се дължи на изискванията в това вътрешно море: ниско наличие на О2, не толкоз солена вода, слаб достъп на слънчеви лъчи.
" Това го няма на никое място другаде "
" Балтийско море е голям, ледено леден музей. Подобно на ледник, то консервира всичко, попаднало на дъното му ", изяснява Хубер. Археологът прибавя, че органичните съставни елементи се резервират изключително добре: кожа, текстил, даже и остатъци от рибата, съхранявана във варелите.
" В Балтийско море сме намирали бутилки с вино, с шампанско, даже бутилки с писма вътре. Е, правилно, не бяха толкоз остарели, само че въпреки всичко на по 100-200 години. Виното беше запазило усета си, а шампанското отиде на търг и донесе десетки хиляди ", споделя археологът.
За консервацията способстват освен тъмнината, студът и съставът на морската вода. Най-големият зложелател на дървените остатъци, по този начин нареченият " морски корабен червей " или Teredo navalis, не се усеща доста уютно в Балтийско море. Той обича богата на О2 солена вода, а в Балтийско море, изключително към Финландия и Швеция, морската вода става съвсем сладка. Ето за какво таман в тези региони се откриват доста добре непокътнати корабни остатъци. " Понякога се натъкваме на кораби отпреди 100, 200 или даже 300 години, които са оживели с изправени мачти. Това го няма другаде по света ", твърди морският археолог.
Климатичните промени основават обаче сериозна заплаха за корабните остатъци на дъното на Балтийско море. Хубер споделя, че към този момент не може да се реши от какъв темперамент и в какви размери е тази заплаха. Големите риболовни траулери със своите великански мрежи също заплашват обектите на подводната археология. " Вредата, която нанасят тези мрежи, е надалеч по-сериозна, в сравнение с някакви гмуркачи, които отмъкват сувенири ", твърди Хубер. Независимо от това археологът въобще не оправдава подводните иманяри. " Те върлуват на всички места, където има потънали кораби. И в Балтийско море също ", възмущава се археологът.
От морското дъно до музея
Що се отнася до сензационната находка край Любек - там общинските управляващи са изправени пред гигантското предизвикателство да консервират непокътнатите елементи от кораба, откакто го извадят на сушата. Защото не може просто по този начин да ги подсушат на слънце и да ги изложат в музея, споделя Хубер. Той изяснява, че след древен престой на дъното, водата би трябвало да се извлича постепенно и внимателно от дървото и да се заменя с емулсия, която запълва отворените пори. " А това е продължителна и скъпа работа ", акцентира подводният археолог.
Че консервирането на корабни остатъци продължава дълго и коства доста образно демонстрират няколко други случая. Например този с британския транспортен съд " Мери Роуз ", с бременския " Коге " или с бойния транспортен съд " Ваза ", който шведите откриха през 1961 година. Този транспортен съд от 17 век беше изложен в особено учреден музей, като преди този момент в продължение на 17 години експертите импрегнираха дървото с полиетиленгликол, с цел да го предпазят от изметване или строшаване.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ