Какво мисли един руснак за Путин, докато бяга от армията
Това е роман за руснак, който познавам цялостен живот, тъй като родителите ни бяха другари. Той е московчанин на 55 години, офицер от запаса и дезертьор от мобилизацията на Путин. Произхожда от семейство на дребна руска номенклатура – както доста московчани. Да го назовем Андрей, написа " Свободна Европа ".
Преди две седмици Андрей бяга от Русия със аероплан за Турция. Оттам ще се придвижи в България, само че чак откакто си уреди банковите сметки и изобщо откри несъмнено място за спестяванията си. В България това е невероятно, заради европейските банкови наказания.
Ще се придвижи в България, тъй като там има апартамент и ще изчака на слънчевото ни Черноморие да свърши бурята.
Подобен е проектът и на хиляди други съветски мъже, които избягаха или се готвят да бягат от мобилизацията в Русия и изпълниха както курортите на Турция, по този начин и градовете по Черноморието - там все по-отчетливо се виждат групички от млади съветски мъже по улиците, както и руснаци от всяка възраст, които явно не са пристигнали на туризъм в края на октомври.
Радостта от живота
Андрей не е от дълбоката провинция, може да се каже, че даже е космополит, просветен и задоволително състоятелен. След измененията през 90-те години на предишния век, той работи за западни компании в Русия. Успява да се снабди с няколко жилището в Москва и от години не работи, а живее от рентиерство. Обикаля света и се радва на живота. От години прекарва летата си на българското Черноморие.
Проблемът при Андрей е в това, че както и доста други руснаци, той в никакъв случай не се е противопоставял на путинския режим в Русия и дълги години е бил деен потребител на пропагандата на Кремъл. Приветства анексията на Крим, уверен е, че украинският Майдан е спонсориран от Запада, има отрицателно отношение към украинците. След анексията, както доста други руснаци, той даже отива на „ патриотична отмора “ в Крим откакто държавното управление насочва подобен апел.
През годините връзките ни с Андрей охладняха и даже прекъснаха поради неговите политически възгледи.
В тях обаче настъпи поврат, откакто Путин стартира да стяга примката на терора към инакомислещите в личната си страна. Санкциите след анексията на Крим също отрезвиха доста руснаци. На Андрей стартира да не му харесва Путин, изключително след започването на войната с Украйна през февруари.
Путин бърка, само че Западът е отговорен
Тогава Андрей ми се обади и ме пита какво да прави. Аз му споделих да си стяга багажа и да бяга, тъй като нещата ще станат още по-страшни за самите руснаци. Андрей, обаче, стартира да ми изнася лекции по какъв начин Западът е отговорен за това, че е подкрепял Путин толкоз доста години.
Във виновността на Западния свят в легитимацията на Путин и недалновидността на западните политици, има голяма доза истина. Но това, което ме шокира в мисленето на Андрей, е че той не намира никаква виновност в себе си, нито в руснаците, и сочи Запада като единствен провинен на путинската тирания.
Тогава се скарахме с Андрей още веднъж. Питах го на какъв брой митинга против Путин е ходил. „ Не желая да ме глобяват или да лежа в пандиза! “ беше неговия отговор. „ Аз не съм дал своя вот за него! “ беше неговото опрощение.
До последно Андрей си мислеше, че заради неговата възраст той няма да бъде мобилизиран. Това му даваше сигурност и успокоение, само че единствено досега, в който не излезе декретът на Путин. Според него на готовност предстои всеки мъж, в случай че надали не е на смъртно легло. Особено офицерите от запаса.
Еднопосочен билет
Андрей не изчака да му бъде изпратена повиквателна и си купи еднопосочен самолетен билет за Турция. Негови другари обаче нямаха шанса да се измъкнат. Един различен запасен офицер от Москва - на 48 години - към този момент беше получил повиквателна и беше върнат от летището преди да успее да замине. Съдбата му сега е незнайна.
Андрей ми се обади от Турция и ме помоли за помощ и съвет. Притеснява се от експанзия против руснаци в България – както от украинци, по този начин и от българи.
Светът на Андрей беше рухнал със страшна мощ. В Москва той беше оставил старата си болна майка и щерка си, и беше прегърнал неизвестността. Казах му, че не е самичък в тази покруса и го посъветвах да черпи сили от ориста и стоицизма на украинските бежанци.
Такива като Андрей към този момент пълнят европейските градове. Много ще останат и в Турция, заради това, че могат да вършат банкиране и да имат достъп до финансите си. Поне към този момент.
Но на тях, за разлика от украинците, принудени да изоставен страната си, няма да се гледа като на бежанци, а по-скоро като на бегълци, чийто безмълвен комфорт и безмълвно единодушие с дългогодишната нападателна политика на Путин бяха нарушени.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Преди две седмици Андрей бяга от Русия със аероплан за Турция. Оттам ще се придвижи в България, само че чак откакто си уреди банковите сметки и изобщо откри несъмнено място за спестяванията си. В България това е невероятно, заради европейските банкови наказания.
Ще се придвижи в България, тъй като там има апартамент и ще изчака на слънчевото ни Черноморие да свърши бурята.
Подобен е проектът и на хиляди други съветски мъже, които избягаха или се готвят да бягат от мобилизацията в Русия и изпълниха както курортите на Турция, по този начин и градовете по Черноморието - там все по-отчетливо се виждат групички от млади съветски мъже по улиците, както и руснаци от всяка възраст, които явно не са пристигнали на туризъм в края на октомври.
Радостта от живота
Андрей не е от дълбоката провинция, може да се каже, че даже е космополит, просветен и задоволително състоятелен. След измененията през 90-те години на предишния век, той работи за западни компании в Русия. Успява да се снабди с няколко жилището в Москва и от години не работи, а живее от рентиерство. Обикаля света и се радва на живота. От години прекарва летата си на българското Черноморие.
Проблемът при Андрей е в това, че както и доста други руснаци, той в никакъв случай не се е противопоставял на путинския режим в Русия и дълги години е бил деен потребител на пропагандата на Кремъл. Приветства анексията на Крим, уверен е, че украинският Майдан е спонсориран от Запада, има отрицателно отношение към украинците. След анексията, както доста други руснаци, той даже отива на „ патриотична отмора “ в Крим откакто държавното управление насочва подобен апел.
През годините връзките ни с Андрей охладняха и даже прекъснаха поради неговите политически възгледи.
В тях обаче настъпи поврат, откакто Путин стартира да стяга примката на терора към инакомислещите в личната си страна. Санкциите след анексията на Крим също отрезвиха доста руснаци. На Андрей стартира да не му харесва Путин, изключително след започването на войната с Украйна през февруари.
Путин бърка, само че Западът е отговорен
Тогава Андрей ми се обади и ме пита какво да прави. Аз му споделих да си стяга багажа и да бяга, тъй като нещата ще станат още по-страшни за самите руснаци. Андрей, обаче, стартира да ми изнася лекции по какъв начин Западът е отговорен за това, че е подкрепял Путин толкоз доста години.
Във виновността на Западния свят в легитимацията на Путин и недалновидността на западните политици, има голяма доза истина. Но това, което ме шокира в мисленето на Андрей, е че той не намира никаква виновност в себе си, нито в руснаците, и сочи Запада като единствен провинен на путинската тирания.
Тогава се скарахме с Андрей още веднъж. Питах го на какъв брой митинга против Путин е ходил. „ Не желая да ме глобяват или да лежа в пандиза! “ беше неговия отговор. „ Аз не съм дал своя вот за него! “ беше неговото опрощение.
До последно Андрей си мислеше, че заради неговата възраст той няма да бъде мобилизиран. Това му даваше сигурност и успокоение, само че единствено досега, в който не излезе декретът на Путин. Според него на готовност предстои всеки мъж, в случай че надали не е на смъртно легло. Особено офицерите от запаса.
Еднопосочен билет
Андрей не изчака да му бъде изпратена повиквателна и си купи еднопосочен самолетен билет за Турция. Негови другари обаче нямаха шанса да се измъкнат. Един различен запасен офицер от Москва - на 48 години - към този момент беше получил повиквателна и беше върнат от летището преди да успее да замине. Съдбата му сега е незнайна.
Андрей ми се обади от Турция и ме помоли за помощ и съвет. Притеснява се от експанзия против руснаци в България – както от украинци, по този начин и от българи.
Светът на Андрей беше рухнал със страшна мощ. В Москва той беше оставил старата си болна майка и щерка си, и беше прегърнал неизвестността. Казах му, че не е самичък в тази покруса и го посъветвах да черпи сили от ориста и стоицизма на украинските бежанци.
Такива като Андрей към този момент пълнят европейските градове. Много ще останат и в Турция, заради това, че могат да вършат банкиране и да имат достъп до финансите си. Поне към този момент.
Но на тях, за разлика от украинците, принудени да изоставен страната си, няма да се гледа като на бежанци, а по-скоро като на бегълци, чийто безмълвен комфорт и безмълвно единодушие с дългогодишната нападателна политика на Путин бяха нарушени.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ