Това е разказ на човек за това как той и

Това е роман на човек за това по какъв начин той и неговият “клан “ са оцелявали в продължение на година в град с население 60 000 индивида в интервала на разпад на Босна през 1992 година

“Аз съм от Босна, в продължение на година живях в град без вода, електричество, бензин, здравна помощ, гражданска отбрана, система за систематизиране на продоволствията, без каквато и да е било форма на централизирано ръководство. Градът ни беше блокиран от армията в продължение на година и животът в него бе същински смут. Нямахме нито полиция, нито войска, имаше единствено въоръжени групи и тези, които бяха въоръжени защитаваха дома и фамилията си.

Когато всичко това стартира някои от нас бяха по-добре готови, само че болшинството от съседските фамилии имаха храна единствено за няколко дни. Някои от нас имаха револвери и едвам неколцина притежаваха автомати АК47.

След месец-два в града започнаха да господстват банди, които избиваха всички, доста скоро лечебните заведения се трансфораха в същински кланици. Полиция към този момент не съществуваше, а 80 % от болничния личен състав не ходеше на работа. Аз имах шанс, тъй като фамилията ми беше огромно, бяхме 15 индивида, в огромна къща. Притежавахме 6 револвера и 3 АК47. Ето за какво оцеляхме, най-малко, болшинството от нас.

Американците ни хвърляха сухи дажби на всеки 10 дни, само че това беше незадоволително. След три месеца потеглиха първите клюки за гибел от апетит и мраз. Свалихме всички порти и дървена дограма от изоставените домове, изкъртихме паркета и изгорихме всички мебели, с цел да се топлим.

Много умряха от заболявания, изключително поради водата (от моето семейство двама), тъй като пиехме главно дъждовна вода. Налагаше се да ядем гълъби и даже плъхове. Много бързо парите станаха безполезни и се върнахме към бартерната обмяна. Жените лягаха за консерва месо. Трудно ми е да приказвам за това, само че това е истината- огромна част от дамите, които търгуваха с телата си бяха обезверени майки.

Огнестрелно оръжие, муниции, свещи, запалки, антибиотик, бензин, батерии, храна- за тези неща ние се биехме като зверове. В такава обстановка всичко се променя- болшинството от хората се трансформират в чудовища. Беше извънредно!

Силата беше в количеството. Ако живееш самичък, въпрос на време е да бъдеш погубен и ограбен, без значение от това какъв брой добре си въоръжен.

Днес, аз и моето семейство сме добре готови – имаме ресурси, добре въоръжени сме, имаме опит. За нас е без значение какво може да се случи- земетресение, война, цунами, извънземни, терористи, недостиг, стопански колапс, всеобщи безпорядки… Изводът от моя опит е, че вие не може да оцелеете самичък, силата е в количеството, в верния избор на надеждни другари, в сплотеността на фамилията и неговата подготовка.

Безопасно ли се придвижвахте из града?

Градът беше разграничен на общности по улици. На нашата улица имаше 15-20 къщи и бяхме организирали патрули по 5 въоръжени индивида, които всяка вечер следяха за банди и врагове. Търговията ставаше единствено на улицата. На 5 километра от нас имаше улица, в която се осъществяваше обмяната, всичко беше добре проведено – за снайперисти беше доста рисково да стигнат до там. Но по пътя можеше да се натъкнеш на бандити, по тази причина там се ходеше единствено, когато се нуждаеш от нещо в действителност особено и значимо. Всичко на всичко аз отидох до тази улица единствено 2 пъти- за медикаменти, главно антибиотик.

Никой не ползваше автомобил- улиците бяха блокирани от парчета, отпадъци, захвърлениколи, а и също така бензинът беше с цената на златото.

Ако трябваше да се върви някъде се извършваше единствено нощем. Не бива да се движите самичък, не би трябвало да се придвижвате и с прекомерно огромна група – ходете единствено с 2-3 индивида. Всички би трябвало да са добре въоръжени, би трябвало да се придвижвате доста бързо, по сенките, по руините на къщите, не ходете по самата улица. Имаше доста банди в бройка от 10-15 индивида, а от време на време доближиха и до 50 индивида. Но имаше и доста естествени хора- такива като теб и мен, татковци, дядовци, които убиваха и грабеха. Нямаше “герои “ и “злодеи “- болшинството бяха някъде по средата и всеки беше подготвен на всичко.

Какви умения ви бяха нужни в този интервал?

Трябва да знаете, че това в действителност беше връщане към каменната ера. Примерно аз имах газова бутилка. Но не я използвах за отопление или за подготвяне на храна, това беше прекомерно скъпо. Приспособих газовата бутилка за зареждане на запалки. А запалките бяха скъпи! Някой ми донесе празна запалка, аз я зареждах и взимах за това надлежно консерви или свещи.

Самият аз бях по специалност фелдшер и в тези условия моите познания бяха моят капитал. В такова време знанията и сръчността, да вземем за пример умеенето да поправяш премети се ценеше повече от златото. Материалните неща и храната може да ви свършат, това е неизбежно, само че знанията и уменията ви са опция да се сдобиете с храна. Например, съседът ми можеше да прави керосин за лампи – той в никакъв случай не гладуваше.

Ако в този момент имате 3 месеца, с цел да се подготвите, какво бихте създали?

3 месеца за подготовка? Хм… Бих избягал зад граница! (шега)

Днес аз знам, че всичко може да се промени доста бързо. Имам налице хранителни ресурси, хигиенични средства, батерии… Запас за 6 месеца. Мнозинството от хората са добре готови, те са научени да водят война.

Имам 4 типа огнестрелно оръжие и за всяко едно имам по 2000 патрона. Имам хубава къща с градина, а градинарството го умея. Освен това, повече не бих желал да се усещам като отрепка- когато всички в близост приказват, че всичко ще бъде наред, аз към този момент знам, че всичко ще рухне.

Сега аз имам сили да направя всичко, с цел да оцелея и защитя моето семейство. Когато всичко се разпада би трябвало да бъдем подготвени да правим отвратителни неща поради спасението на децата ни. Единственото, което желая е фамилията ми да живее.

Практически да оцелее самичък човек няма шансове (това е мое мнение), даже в случай че той е въоръжен и добре квалифициран. В края на краищата, в случай че си самичък ще умреш. Бях очевидец доста пъти на това. Добре квалифицираните многочислени групи и фамилии, с разнородни умения и познания е най-хубавият вид.

С какво има смисъл да се запасява човек?

Зависи. Ако желаете да живеете за сметка на грабежи, тогава всичко, което ви е належащо са доста оръжия и муниции. Освен муниции, продоволствия, хигиенични средства, батерии, акумулатори, обърнете внимание и на елементарни предмети за обмяна- ножове, запалки, сапуни, кремък. И не забравяйте алкохол- това е доста добра стока за търговия.

Много хора умряха заради неприятна хигиена. Ще са ви нужни доста елементарни неща, само че в доста огромни количества, примерно доста торби за боклук. Тиксо. Чинии и чаши за еднократна употреба- пластмасови или картонени- в действителност от тях ще ви трябват огромни количества. Това го знам, тъй като ние не се бяхме запасили с тези неща. Според мен, притежаването на ресурс от хигиенични средства е по-важно от продоволствения ресурс. Може да хванеш гълъб, да намериш ядивни растения, само че е невероятно да хванеш или намериш дезинфекциращо средство, да вземем за пример. Трябва да имате доста перилни препарати, дезинфекциращи средства, сапуни, ръкавици, маски… всичко за еднократна приложимост.

Освен това са нужни умения за оказване на първа помощ, би трябвало да знаете по какъв начин да промивате рани, по какъв начин да третирате изгаряния и даже огнестрелна рана, тъй като лечебни заведения няма. И даже да намериш доктор, той може да няма обезболяващи или пък ти няма да има с какво да му заплатиш. Научете се по кое време да употребявате антибиотик и се запасете с него.

Оръжието би трябвало да е опростено. Сега имам Глок 45, тъй като ми харесва, само че този диаметър тук не е публикуван, ето за какво имам още два 7.62-мм съветски ТТ. А тук доста имат подобен револвер и надлежно муниции. Не ми харесва автомат Калашников, само че тук всеки го има, по този начин че…

Нужни са ви неголеми и незабележими неща, примерно е добре да имате генератор, само че по-добре е да притежавате 1 000 запалки “BIC ”. При включването генераторът шуми и притегля внимание, а 1 000 запалки няма да ви костват доста, заемат малко място и на всички места може да ги обменяте за нещо.

За питейна вода използвахме най-вече дъжд – събирахме дъждовната вода в 4 огромни бъчви, а по-късно я преварявахме. До нас имаше поток, само че водата в него доста скоро стана нечиста. Съхранението на водата също е доста значимо. Трябва да имате бъчви, бидони, ведра за превозване на водата.

Помогна ли Ви съществуването на злато, сребро?

Да. Цялото злато, което притежавах го обмених за муниции. Понякога можехме да използваме пари (марки и долари), с цел да купим някои неща, само че това беше необичайност, а цените бяха несъразмерно високи. Примерно консерва фасул струваше Щатски долар 30-40. Местната валута се сгромоляса бързо, по тази причина бартерът беше непрекъснат.

Скъпо ли струваше солта?

Скъпо, само че беше по-евтина от кафето и цигарите. Но аз имах доста алкохол и го търгувах без никакъв проблем. Потреблението на алкохол нарасна  10 пъти повече от нормалното.

Сега може би, с цел да вършиме бартер най-добре е да се запасите с цигари, запалки, акумулатори, тъй като те заемат по-малко място. Аз не бях квалифициран в оня интервал, нямах време да се провеждам. Няколко дни преди да стартира войната, политиците по тв приемника продължаваха да повтарят, че всичко е наред.

И когато небето се срути над нас, ние взехме това, което можехме.

Трудно ли беше да си доставяте оръжие, какво бихте могли да обмените за оръжие и муниции?

След войната във всеки дом имаше оръжие. Полицията конфискува доста оръжие вначалото на войната, само че болшинството от хората криеха оръжието. Аз имам легално оръжие (с разрешително), по закон това се назовава “Временна сбирка “. В случай на вълнения държавното управление има правото краткотрайно да конфискува оръжието… тъй че имайте го поради това. Знаете ли, има хора, които имат легално оръжие, само че те имат и незаконно, при положение на възможна конфискация.

Ако имате подобаващи артикули за обмяна, тогава да си намерите оръжие не е мъчно. Но би трябвало да помните, че първите дни ще са най-опасни заради хаоса и суматохата. Напълно допустимо е да нямате време да намерите оръжие, с цел да отбраните фамилията си. А да бъдете невъоръжени по време на безпорядък, суматоха и хаос е много неприятно.

В моя случай се откри човек, който имаше потребност от авто батерия за радиото си. Той имаше оръжие и аз размених акумулатора за две огнестрелни оръжия.

Понякога разменях муниции за храна, а след няколко седмици започнах да обменям храна за муниции. Никога не правех размяната в моя дом и в никакъв случай в огромни количества. Много малко хора (съседите ми) знаеха, че у дома съхранявах доста хранителни запаси. За мен най-важното бяха боеприпасите и оръжието, на второ място бих сложил противогази и филтри.

А във връзка с сигурността каква беше обстановката?

Защитата беше на доста примитивно равнище. Ще се повторя ние не бяхме подготвени и прибягвахме до всичко, което можехме.

Прозорците бяха избити, покривите на къщите бяха в извънредно положение поради бомбардировките. Всички отвори на прозорците бяха блокирани с чували с пясък, камъни. Преградих дворната врата с боклуци и вехтории и използвах алуминиева стълба, с цел да прескачам оградата. Когато се връщах у дома ми даваха стълбата, с цел да вляза. На нашата улица живееше един мъж, който изцяло барикадира къщата си. Той проби дупка в стената на съседската разрушена къща- това му беше тайният вход.

Това може да ви се коства необичайно, само че всички къщи, които се водеха най-сигурни бяха разграбени и разрушени първи. В нашия квартал имаше красиви къщи с огради, кучета, сот, стоманени решетки на прозорците. И тълпата атакува точно тях. Някои съумяха да отхвърлен нахлуването, други не. Всичко зависеше от това какъв брой индивида са вътре и какви оръжия имат.

Безусловно е, че сигурността е значимо нещо, само че и сдържаното и непретенциозно държание е също нужно. Ако живеете в град и се случи такава дивотия единственото, от което се нуждаете е непретенциозно жилище с огромно количество оръжие и муниции. Колко муниции ли? Колкото се може повече. Доколкото е допустимо направете дома си неприветлив.

От съображения за сигурност в този момент съм поставил железна врата в дома си, само че това го върша единствено, с цел да мога да се спася от първата вълна на хаоса. След като премине ще се пръждосам, с цел да се причисля към огромна група другари или фамилии в някое село.

По време на войната имахме стълкновения, само че не желая да влизам в детайлности. Добрата организация при положение на нахлуване на тайфа има първостепенно значение. Винаги имахме пост, който наблюдаваше на улицата. А в града се стреляше непрекъснато.

Отново ще ви кажа, кръговата ни защита беше на примитивно ниво- всички изходи бяха барикадирани, бяха оставени единствено дребни отвори за оръжията. Винаги, вътре в къщата, най-малко 5 члена на фамилията бяха подготвени за пердах, а един стоеше на открито на улицата в скривалище. За да не бъдете погубен от снайперист би трябвало да стоите в дома си през целия ден.

Слабите умират в първите дни, останалите се борят за живота си. През деня съвсем никой не се появяваше на улицата поради снайперистите- отбранителната линия беше прекомерно близо. Мнозина починаха, тъй като примерно желаеха да разузнаят какво се случва, а това си беше доста значимо. Искам да ви припомня, че нямахме информация, нито радио, нито телевизия, нищо- единствено клюки.

Организирана войска липсваше, само че всички бяхме бойци. Принудени бяхме, всеки носеше оръжие и се опитваше да се отбрани. Ще ви кажа нещо, в случай че на следващия ден това се повтори, аз ще бъда като всички останали- непретенциозен, обезверен, допустимо е даже да се развикам или заплача. Никакви стилни или фешън облекла. Не имам намерение да облека впечатляваща униформа и да си дера гърлото: “Всички ще ви … отпадъци! “. Ще бъда неосезаем, добре въоръжен и квалифициран, деликатно ще преценям обстановката дружно с моя най-хубав другар и брат.

Разберете, без значение е вашата супер защита или супер оръжие, в случай че хората знаят, че си богат, то те ще те ограбят. Всичко е въпрос само на време и на количества оръжие.

Как стояха нещата с естествените човешки потребности?

На тоалетна ходехме с лопата на място по-близичко до дома… наподобява нечисто, само че по този начин беше. Миехме се с дъждовна вода, от време на време ходехме и до реката, само че това беше доста рисково. Тоалетна хартия липсваше, а даже и да имахме, щях да я обменя за нещо. Всичко беше толкоз мъчно.

Мога да ви дам няколко съвета – първо, би трябвало да имате оръжие и муниции, а към този момент по-късно всичко останало. Ако сте не запомнили и пропуснали нещо, това не е ужасно, постоянно ще намерите някой, с който ще можете да обмените това, което ви е нужно. Но, в случай че нямате оръжие и муниции, за вас няма да има достъп до бартер. И още нещо, не виждам проблем в огромните фамилии и в количествата гърла за изхранване- огромно семейство, повече оръжие, по-голяма мощ и след това, както е заложено в човешката природа стартира акомодацията.

Как се грижехте за болните и ранените?

Основно контузиите бяха от огнестрелни рани. Ако потърпевшият успее да откри доктор, той има към 30 % шансове да оживее. Това не е като на кино, хора умираха и доста от тях починаха поради инфекции импортирани в раната. Аз имах запас от антибиотик за 3 или 4 процедури, несъмнено единствено за моето семейство.

На пристъпи на жлъчно-каменна болест или бъбречна рецесия малко на брой обръщаха внимание. Често, напълно глупави неща убиваха хора. При неявяване на медикаменти и дефицит на вода, елементарна диария беше задоволителна, с цел да ви убие за няколко дни- изключително децата. Страдахме доста от кожни болести, хранителни натравяния, само че нищо не можехме да създадем.

Надявам се, че тази публикация ще бъде потребна за някой или  пък информацията в нея може да избави живота на някого.

Инфо: Security.BG