Защо все още съм сама?
Това е най-кошмарният въпрос за необвързаните дами. Особено, в случай че „ всичко им е наред ”. Което преведено значи най-малко – приятна осанка, умна, с прилична работа, положителни другари, подкрепящо семейство, финансово самостоятелна. Много дами се припознават в този облик и доста от тях не проумяват, какво толкоз им има, че не могат да намерят сътрудник.
Светът принадлежи на обвързаните. Те са на всички места, хванати за ръка, целуващи се, закачат се, смеят се. Аурата на благополучие и доволство от живота витае към тях и карат свободните да отвръщат взор или скрито да завиждат. Особено кошмарно е към св. Валентин или в случай че множеството ти приятелки си имат обичан и постоянно се оказваш единствената необвързана в компанията. Това чувство на самота в действителност рядко идва от вътрешната страна, по-скоро е резултат на един масиран публичен напън. „ нещо с нея не е наред, тя е сама от еди-колко си време ”. Естественото положение като че ли е да си привързан, да се събереш в двойка. Ако има най-малко един човек, който да те хареса, значи си наред. Не позволявай това да ти въздейства. Потърси действително и почтено повода.
Причината да си сама (необвързана) се крие в теб, само че това не значи, че е мотив за виновност.
„ Не срещам подобаващия ” - постоянно повтарят свободните ми приятелки. „ Това не е пояснение ” споделям им. „ Откъде си сигурна, в случай че не започнеш връзка с него ”. Подходът е напълно неверен, тъй като проектираме визиите си за Мъжа в един замъглен облик, който я срещнем, я не. А тези, които срещаме по пътя не устоят сравнението. Аз го назовавам „ синдром на принца на бял кон ”. Идеалният не съществува, а и кой е споделил, че ние сме идеални за него. Да, множеството мъже не са чувствителни, умни и красиви, сантиментални, с положителни приходи и здравословно самочувствие. Едновременно. Те са по малко от всичко и това, което липсва, се компенсира от друго. Претенциите ни са нужни за нашето самочувствие, само че построяват пред облика ни на необвързана невидима стена, до която малко на брой се приближават. „ Понякога строиш стени, не с цел да се отделиш, а с цел да видиш, на кой му стиска да ги разбие ”- какво типично факсимиле. Шансът обаче с това мислене да останеш сама в кулата е значителен. Аз опълчвам на „ принца на бял кон ” – „ принцът- жабок ”. Този, който не се приближава и на йота от твоя блян, само че е твой, тъй като единствено ти си имала очи да го видиш и храброст да го преобразиш.
Проблемът със самооценката
Проблемът със самооценката е доста по-фундаментален, в сравнение с една връзка би могла да одобри. Често самооценката в двете крайности се образува още от детството и без значение дали е занижена или нараснала, основава еднообразно комплицирани проблеми и то освен в любовните връзки. Ако смяташ, че не си красива, интелигентна и въобще не заслужаваш любовта, изключително на фона на близките, които като че ли са по-надарени или по-успели от теб, няма по какъв начин да си привлекателна. Самочувствието, което демонстрираш единствено приказва за теб, стига да не прекаляваш, тъй като минаваш на другата прекаленост – повишената самокритика. Може би в действителност си нещо извънредно или не намираш доста хора към себе си, които да те убедят в противоположното, само че мъжете не престават да не обожават твоето съвършенство. Време е да се вгледаш и да си дадеш действителна самокритика. Да претеглиш почтено своите качества, своите триумфи и неуспехи, опита и задачите и да осъзнаеш, че нито Срамежливката, нито Мис Съвършенство имат късмет.
И в случай че по всякакви необясними аргументи не намираш Мъжа, може би е време да се отпуснеш и да спреш да се самоизмъчваш с въпроси. Може би е време да приемеш това, което ти сервира животът. Да се насладиш на това, което е сега, и да гребеш с цялостни шепи, тъй като да си самичък е не по-малко скъпо от това да си привързан. И в случай че ти се коства, че търсенето продължава прекомерно дълго, е най-добре да го прекратиш незабавно. Търсена или не, Любовта има свойството да се появява когато най- малко очакваш.
Светът принадлежи на обвързаните. Те са на всички места, хванати за ръка, целуващи се, закачат се, смеят се. Аурата на благополучие и доволство от живота витае към тях и карат свободните да отвръщат взор или скрито да завиждат. Особено кошмарно е към св. Валентин или в случай че множеството ти приятелки си имат обичан и постоянно се оказваш единствената необвързана в компанията. Това чувство на самота в действителност рядко идва от вътрешната страна, по-скоро е резултат на един масиран публичен напън. „ нещо с нея не е наред, тя е сама от еди-колко си време ”. Естественото положение като че ли е да си привързан, да се събереш в двойка. Ако има най-малко един човек, който да те хареса, значи си наред. Не позволявай това да ти въздейства. Потърси действително и почтено повода.
Причината да си сама (необвързана) се крие в теб, само че това не значи, че е мотив за виновност.
„ Не срещам подобаващия ” - постоянно повтарят свободните ми приятелки. „ Това не е пояснение ” споделям им. „ Откъде си сигурна, в случай че не започнеш връзка с него ”. Подходът е напълно неверен, тъй като проектираме визиите си за Мъжа в един замъглен облик, който я срещнем, я не. А тези, които срещаме по пътя не устоят сравнението. Аз го назовавам „ синдром на принца на бял кон ”. Идеалният не съществува, а и кой е споделил, че ние сме идеални за него. Да, множеството мъже не са чувствителни, умни и красиви, сантиментални, с положителни приходи и здравословно самочувствие. Едновременно. Те са по малко от всичко и това, което липсва, се компенсира от друго. Претенциите ни са нужни за нашето самочувствие, само че построяват пред облика ни на необвързана невидима стена, до която малко на брой се приближават. „ Понякога строиш стени, не с цел да се отделиш, а с цел да видиш, на кой му стиска да ги разбие ”- какво типично факсимиле. Шансът обаче с това мислене да останеш сама в кулата е значителен. Аз опълчвам на „ принца на бял кон ” – „ принцът- жабок ”. Този, който не се приближава и на йота от твоя блян, само че е твой, тъй като единствено ти си имала очи да го видиш и храброст да го преобразиш.
Проблемът със самооценката
Проблемът със самооценката е доста по-фундаментален, в сравнение с една връзка би могла да одобри. Често самооценката в двете крайности се образува още от детството и без значение дали е занижена или нараснала, основава еднообразно комплицирани проблеми и то освен в любовните връзки. Ако смяташ, че не си красива, интелигентна и въобще не заслужаваш любовта, изключително на фона на близките, които като че ли са по-надарени или по-успели от теб, няма по какъв начин да си привлекателна. Самочувствието, което демонстрираш единствено приказва за теб, стига да не прекаляваш, тъй като минаваш на другата прекаленост – повишената самокритика. Може би в действителност си нещо извънредно или не намираш доста хора към себе си, които да те убедят в противоположното, само че мъжете не престават да не обожават твоето съвършенство. Време е да се вгледаш и да си дадеш действителна самокритика. Да претеглиш почтено своите качества, своите триумфи и неуспехи, опита и задачите и да осъзнаеш, че нито Срамежливката, нито Мис Съвършенство имат късмет.
И в случай че по всякакви необясними аргументи не намираш Мъжа, може би е време да се отпуснеш и да спреш да се самоизмъчваш с въпроси. Може би е време да приемеш това, което ти сервира животът. Да се насладиш на това, което е сега, и да гребеш с цялостни шепи, тъй като да си самичък е не по-малко скъпо от това да си привързан. И в случай че ти се коства, че търсенето продължава прекомерно дълго, е най-добре да го прекратиш незабавно. Търсена или не, Любовта има свойството да се появява когато най- малко очакваш.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ