Понякога най-големите любовни истории не свършват с раздяла, а със

Понякога най-големите любовни истории не свършват с разлъка, а със спомен. Със смях, който още звучи, даже когато индивидът към този момент го няма. Катрин О’Хара си отиде на 71 години, само че остави след себе си не просто филми, функции и паметни реплики. Остави обич – от тези редките, които не се изчерпват с сантиментални жестове, а се построяват в всекидневието, в тишината, в общия смях.

Любовта ѝ с Бо Уелч стартира съвсем инцидентно – на снимачната площадка на Beetlejuice. Тя – ярка, занимателна, друга. Той – тихият човек зад кадър, който като че ли прекомерно дълго не събира храброст да я предложения на среща.
                             

И тъкмо когато това наподобява като следващата несподелена благосклонност, ориста намира своя път – благодарение на Тим Бъртън, който безусловно го подтиква: „ Покани я. “

От този миг нататък двамата потеглят по общ път, който продължава близо четири десетилетия. Женят се през 1992 година, основават семейство, отглеждат двама сина и избират живот надалеч от холивудската суетност. Без кавги. Без показност. Само с наличие.

А най-ценното, което Катрин в миналото споделя за брака си, звучи още по-силно през днешния ден: „ С мъжа ми се смеем на всичко – по през целия ден. “

Това е тайната им. Не съвършенство. Не безконечна романтика. А смях – даже в сложното. Смях, който тя е научила от родителите си и който е избрала да трансформира в основа на живота си.

Сега, когато Катрин О’Хара към този момент я няма, тази обич остава. В спомените на Бо. В децата им. В думите ѝ.

И в това чувство, че някои хора не си потеглят изцяло – тъй като са живели същински.