Музикални хроники: Как капризите на една велика група за бонбоните в гримьорната спасиха човешки животи
Това е една неповторима история, с която изпъква фамозната калифорнийска рок тайфа Van Halen.
Групата на великия китарист Еди Ван Хален, който умря през октомври предходната година, поражда през 70-те и е измежду първите сформира, които провеждат големи концерти във второстепенни и третостепенни по величина градове.
За тези турнета те сглобяват огромни подиуми и вършат изключителни шоута с най-актуалните технологии откъм осветяване и озвучаване.
Организацията на концертите е комплицирана и се реализира в доста претрупан график, като особено турнето през 1982 година е емблематично и стартира от Алабама, с цел да приключи чак в Буенос Айрес. Налага се промоутърите и продуцентските компании в другите градове да се погрижат за сериозна част от оборудването и техническата организация на сцената, защото екипът на Van Halen има доста малко време да конфигурира звуковото и светлинно съоръжение, откакто дойде на място.
Затова на помощ идва така наречен „ райдър “, обстоен лист с предварителните условия на групата към концертните уредници.
Тези райдъри по огромните турнета доближават митичен статут с дълга традиция от страна на артистите да включват неуместни искания и условия – просто тъй като могат да си разрешат сходни прищявки.
Van Halen са пионери в това отношение и с изключение на механически условия, прибавят и лист с стремежи, който през днешния ден се е трансформирал в стандарт в музикалната промишленост. Един безразсъден каприз в секцията с кетъринга прави изключително усещане, само че както се оказва, зад него се крие нещо доста повече.
Става въпрос за купата бонбони M&M, която би трябвало да чака музикантите в гримьорната – от нея e наложително да бъдат отстранени всички бонбони с кафяв цвят, в противоположен случай член 126 на контракта прeдвижда анулация на шоуто и цялостна наказателна клауза за артистите.
Сериозно ли е изобщо това? И още по какъв начин! Години наред клаузата се счита просто за демонстрация на егоцентричност от страна на самозабравили се рокендрол звезди.
На един концерт в Пуебло, Колорадо през 1980 година, артистът Дейвид Лий Рот влиза в бекстейджа и намира кафяви бонбони в купата. Той се вбесява толкоз доста, че стартира да чупи всичко, което му попадне и нанася вреди за 12 000 $.
Вокалистът удостоверява историята в книгата си Crazy from the Heat (1997), само че и изяснява за какво в действителност съществува прословутият член 126 от контракта на Van Halen.
“Ние бяхме първата група, която правеше концерти с подобен мащаб в такива градове. Движехме се с 9 товарни камиона с по 18 колела, когато стандартът беше за най-много три камиона. Имаше доста, доста механически неточности – или подпорните греди не можеха да устоят на тежестта, или настилката потъваше, или вратите не бяха задоволително огромни, с цел да вкараме техниката ”.
Графикът на Van Halen е толкоз претрупан, че екипът им няма време да ревизира всичко при идване на локация – и по тази причина преди всичко поглежда купата с бонбоните.
“Когато отивах в бекстейджа, в случай че видех кафяв бонбон, това означаваше, че би трябвало да се ревизира цялата организация. Гарантирано щеше да се откри техническа неточност. Значи не бяха чели контракта, сигурно щеше да възникне проблем, а от време на време този проблем застрашаваше цялото шоу. Понякога беше безусловно грозящ живота ”, написа Лий Рот.
Такава е същинската причина да съществува неуместното условие за бонбоните – съдбовните недоглеждания към продукцията може да провокират неуспех с електричеството, качеството на звука и осветлението, сигурността на групата и екипа, вреди на сцената и оборудването и така нататък
Структурата е такава, че цялата система може да се срине при нередовност на един съставен елемент.
И в действителност тъкмо това се случва на оня концерт в Пуебло, Колорадо, в който промоутърите не са обърнали внимание да махнат кафявите бонбони.
Цялата сцена се оказва прекомерно тежка за баскетболното игрище, на което е ситуирана, и подът пропада, причинявайки вреди за 80 хиляди $. Това са същински огромните вреди, настрана от буйстването на Дейвид Лий Рот в бекстейджа.
„ Не бяха чели контракта и не знаеха каква е тежестта на цялото нещо – то тежеше колкото основата на Боинг 747 “, изяснява артистът.
Член 126 се оказва брилянтна концепция на Van Halen за бърза индикация до каква степен условията им са спазени и по-късно този вид клаузи (привидно ненужни, само че с които се ревизира дали отсрещната страна обръща внимание на договора) стават известни като „ клаузата Van Halen “.
Така привидната демонстрация на екстравагантност на една фамозна хард рок група в действителност служи за действителен надзор на качеството. И е доказателство, че огромните музиканти от време на време не са просто капризни звезди, само че и прозорливи предприемачи.
