Галин Стоев: Борбата е за вътрешната свобода
" Това беше толкоз непостижимо, че желанието ни ставаше десетократно по-голямо " - по този начин българският режисьор Галин Стоев си спомня с усмивка за неустоимото предпочитание на неговата генерация създатели да открие западната просвета, от която е била лишена, написа Франс прес, представена от Българска телеграфна агенция. " Четяхме всичко, обвързвано с Новата вълна, макар че даже нямахме достъп до филмите ", спомня си режисьорът. В неговия дребен офис в Националния трагичен спектакъл в Тулуза в югозападната част на Франция, на който той стана шеф през 2018 година, Стоев споделя за младостта в комунистическа България.
" Между другари си разменяхме имената на режисьорите от Новата вълна ", връща лентата Стоев, споменавайки емблематичните фигури на френското кино като Годар, Трюфо и други. В търсенето на нови хоризонти и рушенето на клишетата, подобен беше пътят, изминат от този 52-годишен създател с юношески тип, с дънки, фланелка и тънки очила, с цел да стигне до Тулуза.
Галин открива театъра още като дете в културен център в град Варна, ситуиран на брега на Черно море. " Бях много заплеснат възпитаник и с цел да се проявя по-добре в учебно заведение, майка ми ми сподели: " Ще те заведа на едно място, където можеш да правиш всичко, което пожелаеш! ". Недисциплинираният възпитаник открива един нов свят: " Имах възприятието, че тази реалност е по-реална от всичко това, което желаеха да ми наложат ". Като младеж Галин си дава сметка, че има достъп единствено до модифицирани текстове. " Играеха се типичен постановки, само че всевъзможни полови конотации бяха отстранени ". В опит да заобиколи цензурата той се концентрира върху истинските текстове.
По време на годините му в театралната академия в София пада Берлинската стена през 1989 година и страната му потегля по пътя на демокрацията. Още от началото на 90-те години той слага класици като Корней и Шекспир и стартира да залага на актуален репертоар. В рамките на продан с Британския съвет потегля по своя европейски път през Щутгарт, Москва и Брюксел. Натрупва опит и срещи, основава трайни креативен другарства. " Галин има огромен финес, той е режисьор, който знае по какъв начин да бъде неуважителен, без да прави провокации. " споделя за него Мюриет Майет, основен админ на " Комеди франсез " от 2006 до 2014 година. След като се срещнала с една от неговите постановки, тя го притегля, с цел да внесе нов полъх в влиятелната натрупа, учредена през 1680 година. В Тулуза - откакто епидемиологичната конюнктура го лишава от аудитория, режисьорът създава хибридна форма сред видео и спектакъл, с цел да покаже на фена своя труд. " Трябва да престанем да се помиряваме със обстановката, да се оплакваме за изгубения си свят ", декларира режисьорът, прекомерно уверен в това, че творчеството би трябвало да се приспособява към новите действителности. И създава минисериал въз основа на постановката на своя съветски драматург Иван Вирипарев " Непоносимо дълги обятия ".
И въпреки че от три години насам Галин Стоев живее работи най-много в Тулуза, той продължава постоянно да посещава родината си, за чиито недовършен либерален преход съжалява. " Миналото лято се случи нещо - българите излязоха на улицата ". И с цел да поддържа този национален ентусиазъм, той се обърна с предизвикателство към премиера Бойко Борисов. В своето намерено писмо, необятно публикувано в медиите, Стоев остро порица властимащите за построената от тях " фасадна народна власт, подхранвана от клиентелизъм и последна непросветеност ". " Аз разбрах, откакто отраснах в тоталитарен режим, че никой не може да ти отнеме вътрешната независимост, само че би трябвало да се бориш ", декларира Галин Стоев.
" Между другари си разменяхме имената на режисьорите от Новата вълна ", връща лентата Стоев, споменавайки емблематичните фигури на френското кино като Годар, Трюфо и други. В търсенето на нови хоризонти и рушенето на клишетата, подобен беше пътят, изминат от този 52-годишен създател с юношески тип, с дънки, фланелка и тънки очила, с цел да стигне до Тулуза.
Галин открива театъра още като дете в културен център в град Варна, ситуиран на брега на Черно море. " Бях много заплеснат възпитаник и с цел да се проявя по-добре в учебно заведение, майка ми ми сподели: " Ще те заведа на едно място, където можеш да правиш всичко, което пожелаеш! ". Недисциплинираният възпитаник открива един нов свят: " Имах възприятието, че тази реалност е по-реална от всичко това, което желаеха да ми наложат ". Като младеж Галин си дава сметка, че има достъп единствено до модифицирани текстове. " Играеха се типичен постановки, само че всевъзможни полови конотации бяха отстранени ". В опит да заобиколи цензурата той се концентрира върху истинските текстове.
По време на годините му в театралната академия в София пада Берлинската стена през 1989 година и страната му потегля по пътя на демокрацията. Още от началото на 90-те години той слага класици като Корней и Шекспир и стартира да залага на актуален репертоар. В рамките на продан с Британския съвет потегля по своя европейски път през Щутгарт, Москва и Брюксел. Натрупва опит и срещи, основава трайни креативен другарства. " Галин има огромен финес, той е режисьор, който знае по какъв начин да бъде неуважителен, без да прави провокации. " споделя за него Мюриет Майет, основен админ на " Комеди франсез " от 2006 до 2014 година. След като се срещнала с една от неговите постановки, тя го притегля, с цел да внесе нов полъх в влиятелната натрупа, учредена през 1680 година. В Тулуза - откакто епидемиологичната конюнктура го лишава от аудитория, режисьорът създава хибридна форма сред видео и спектакъл, с цел да покаже на фена своя труд. " Трябва да престанем да се помиряваме със обстановката, да се оплакваме за изгубения си свят ", декларира режисьорът, прекомерно уверен в това, че творчеството би трябвало да се приспособява към новите действителности. И създава минисериал въз основа на постановката на своя съветски драматург Иван Вирипарев " Непоносимо дълги обятия ".
И въпреки че от три години насам Галин Стоев живее работи най-много в Тулуза, той продължава постоянно да посещава родината си, за чиито недовършен либерален преход съжалява. " Миналото лято се случи нещо - българите излязоха на улицата ". И с цел да поддържа този национален ентусиазъм, той се обърна с предизвикателство към премиера Бойко Борисов. В своето намерено писмо, необятно публикувано в медиите, Стоев остро порица властимащите за построената от тях " фасадна народна власт, подхранвана от клиентелизъм и последна непросветеност ". " Аз разбрах, откакто отраснах в тоталитарен режим, че никой не може да ти отнеме вътрешната независимост, само че би трябвало да се бориш ", декларира Галин Стоев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ