Христо Стоянов: Такъв тоталитаризъм като този на Радев и Петков не е имало и при Тодор Живков
ТОТАЛИТЪРИЗЪМ С ДВА ПОЛЮСА
Надявам се и други да са забелязали, само че толкоз блестящо изразено тоталитарно ръководство България не е имала. Дори по времето на Тодор Живков той заставаше зад „Партията реши“… Нещата бяха тезиси от партийни конгреси, а техен реализатор беше той. Имаше по Конституция една партия – Българска комунистическа партия, някакъв Земеделски национален съюз – Български земеделски народен съюз, като по този метод наподобявахме някаква партийна система. В самите партии имаше отдели и отговорност за осъществяването на решения и тезиси се поемаха от тях по някакъв начин…
Но отговаряха за дейностите и бездействията си. Обществото приемаше тази „политическа сигурност“ и покорно си чакаше нещата да стигнат в миналото до неминуем заключителен свършек. Въпреки че бяхме приели обстоятелството за „безсмъртието“ на Тодор Живков, който единствен бе закрепостен. Надолу се сменяха тези, които не се „справяха с поставените им задачи“… Казвам това, тъй като сега никой не приказва от името на партия – Политическа партия ПП не съществува, Румен Радев не бе повдигнат от Партия, а от предприемчив комитет. Няма тезиси и решения на партийни конгреси и Кирил Петков и Румен Радев се преценяват само с „хубавите си Елени“ и техните прищевки. Като „Елената“ на Кирчо се оказа и говорителка. Но във всички случаи те нямат стратегии, с които да се преценяват, зад тях не стоят конгреси и крясъци: „С Политическа партия ПП напред“. Защото просто най-простият е овластен от себе си да бъде изразител на едно голям брой, което на процедура не съществува.
И по този начин се заформиха два полюса в ръководството, като диктата го реализират или посредством високо вдигнат пестник пред съответния офис, или посредством някой Берия на другия завършек на телефона. И се оказваме за първи път в такава обстановка от цялата над хиляда и триста години история на България. Като всяка неудача на водача се извинява, пардон, всяка неудача и всеки крах се трансферират като виновност на предходните ръководещи. А всеки триумф на предходните ръководещи се приписва на Радев и Петков… Опитайте се да извършите моментна фотография на обстановката и да забележим дали някой би разкрил най-малко една, не 10, една основна разлика от написаното до тук.
От Facebook профила на писателя Христо Стоянов
Надявам се и други да са забелязали, само че толкоз блестящо изразено тоталитарно ръководство България не е имала. Дори по времето на Тодор Живков той заставаше зад „Партията реши“… Нещата бяха тезиси от партийни конгреси, а техен реализатор беше той. Имаше по Конституция една партия – Българска комунистическа партия, някакъв Земеделски национален съюз – Български земеделски народен съюз, като по този метод наподобявахме някаква партийна система. В самите партии имаше отдели и отговорност за осъществяването на решения и тезиси се поемаха от тях по някакъв начин…
Но отговаряха за дейностите и бездействията си. Обществото приемаше тази „политическа сигурност“ и покорно си чакаше нещата да стигнат в миналото до неминуем заключителен свършек. Въпреки че бяхме приели обстоятелството за „безсмъртието“ на Тодор Живков, който единствен бе закрепостен. Надолу се сменяха тези, които не се „справяха с поставените им задачи“… Казвам това, тъй като сега никой не приказва от името на партия – Политическа партия ПП не съществува, Румен Радев не бе повдигнат от Партия, а от предприемчив комитет. Няма тезиси и решения на партийни конгреси и Кирил Петков и Румен Радев се преценяват само с „хубавите си Елени“ и техните прищевки. Като „Елената“ на Кирчо се оказа и говорителка. Но във всички случаи те нямат стратегии, с които да се преценяват, зад тях не стоят конгреси и крясъци: „С Политическа партия ПП напред“. Защото просто най-простият е овластен от себе си да бъде изразител на едно голям брой, което на процедура не съществува.
И по този начин се заформиха два полюса в ръководството, като диктата го реализират или посредством високо вдигнат пестник пред съответния офис, или посредством някой Берия на другия завършек на телефона. И се оказваме за първи път в такава обстановка от цялата над хиляда и триста години история на България. Като всяка неудача на водача се извинява, пардон, всяка неудача и всеки крах се трансферират като виновност на предходните ръководещи. А всеки триумф на предходните ръководещи се приписва на Радев и Петков… Опитайте се да извършите моментна фотография на обстановката и да забележим дали някой би разкрил най-малко една, не 10, една основна разлика от написаното до тук.
От Facebook профила на писателя Христо Стоянов
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ