Стефан Софиянски: Толкова се дразня, че съм напът да се върна в политиката
" Толкова се нервирам, че съм напът да се върна в политиката. Натам вървят нещата. Вече започвам толкоз да се нервирам от тази обстановка! " - отговори Стефан Софиянски на въпроса по кое време ще се върне в политиката в изявление за Българска национална телевизия тази заран.
Раздразнението му пораждало самото структуририране на ръководещата коалиция, в която липсвала и логичност, която нямала и цел, в която имало парцелиране на Министерския съвет.
" Какво вършат " Да, България " и Българска социалистическа партия дружно (в управлението)? Вярно, че " Да, България " направи компромис и с Борисов. Беше и с Борисов, беше и с Българска социалистическа партия. Очевидно това са хора, които предават нашите десни хрумвания! ", изясни някогашният длъжностен министър председател и кмет на София и добави, че " постоянно, като влязат комунистите във властта, постоянно България е в рецесия ". Действията на Българска социалистическа партия били " популизъм и нищо повече ", да вземем за пример посредством прокарването на нулева ставка на Данък добавена стойност за хляба.
Връщането му в политиката не се оказа недомислен прочувствен изблик:
" Събираме се десни партии. Има една нова дясна партия " Сбор ", която се конструира със съществени хора, дясномислещи, с демократите поддържаме контакти. Ние сме обичайно другари. Искаме към тези седесари, които не направиха компромис да отидат в ГЕРБ, на тези хора ще разчитаме. Тези, които не се унизиха да отидат с една лява посткомунистическа партия, каквато е ГЕРБ, дружно във властта. Последните 12 години ни потвърдиха, че нас ни ръководят посткомунисти. Трябва най-накрая да се активизираме, да се вземем в ръце и да търсим едно дясно вярно решение ", сподели той.
Софиянски и до през днешния ден не схваща към какво се стреми властта и дефинира заявката " да излезем от рецесията " като доста общо ".
За него има три верни стъпки, към първата от които ръководещите са се насочили: повишението на пенсиите.
" Втората радикална стъпка, която трябваше да ги сплотява, само че не се предприе - е намаляването на Данък добавена стойност.
Този вид, върху който е издигнат бюджетът, е доста неверен. Не бива да се диференцира Данък добавена стойност. Първо, това дава опция за спекулации. Второ, това усложнява данъчната система. Всеки гледа да се причисли към бранша с понижен Данък добавена стойност. Каква е логиката? Логиката на понижаване на Данък добавена стойност е повече свободни пари в популацията и бизнеса. Тогава какво, на хлебарите им трябват повече, в сравнение с другите ли? Или на ресторантьорите? На всички им трябват. И когато намалиш общо Данък добавена стойност, всеки печели по веригата ", уточни икономистът.
Третата стъпка била да се дефинират помощи, само че насочат към нуждаещите се, а не " на калпак ": " Дали през ваучери за ток, дали през ваучери за Топлофикация, дали директно с храна - и да се насочат към нуждаещите се ".
" Четвърто, което четвърто държавно управление не прави и не мога да схвана за какво, чак се нервирам, това е този План за възобновяване и развиване. Той ти е крайъгълният камък. Ние се занимаваме с Македония. Абе ти имаш едно нещо да направиш: да легнеш в Брюксел, да се проснеш там и до момента в който не приемеш Плана за развиване, да не мръднеш. Защото това е запас, за който мечтаеш, ти го търсиш и той ти насочва развиването на съответни браншове - земеделие, енергетика. Върши я тази елементарна работа, няма да имаш време да се караш заран, обед и вечер и да приказваш за пари! ", възкликна Софиянски.
Според него всяко евро от Плана би трябвало да се насочи към развиване на стопанската система, а не към " пасивните парични потоци ", да вземем за пример за пенсии.
" Най-грешно би било парите от Плана за развиване да отидат консуматорски - в пенсии. По-правилно е да се вземе заем, да се търсят други принадлежности, с цел да се попълня бюджетът на Национален осигурителен институт. Всяко евро от този План би трябвало да бъде ориентирано към развиване на стопанската система и към Брутният вътрешен продукт. Тоест ние би трябвало да произвеждаме повече. Трябва да се насочим към конкурентни производства. Земеделието ни съществена, добра база, върху нея би трябвало да градим. Трябва да се съсредоточим да развием бизнеса по този начин, че той да излезе в Европа. Ние сме единствената страна в Европа, която има Брутният вътрешен продукт под 10 хиляди евро на глава от популацията! Ние сме страната, в която един човек създава минимум и по тази причина сме и най-бедни. Ти би трябвало да си подредиш задачите - да настигне най-малко Вишеградската четворка. Как? С развиване на стопанската система ".
Еврозоната
" Пълна нелепост е да бързаме с еврото. Веднага ще има спад. В еврозоната би трябвало да се влезе, когато имаш инерция, с цел да може да посрещнеш удара, да намалиш малко темпото и да почнеш отново, до момента в който се адаптираш. Никакво преимущество няма сега влизането. Необходимо е, би трябвало да влезем, само че това ще затормози най-малко за една, две години стопанската система. Представете си един пенсионер с 250 евро пенсия в европейска среда! Средата е мощна стопанска система, развита стопанска система. Валутният ръб облекчава влизането ни в еврозоната, само че когато имам мощна стопанска система, аз излизам от валутния ръб. Имайки мощна стопанска система, върша лев и педесет еврото. Тогава влизайки в еврозоната, пенсионера няма да го вкарам с 250, а с 350 евро пенсия ", сподели още Софиянски.
Раздразнението му пораждало самото структуририране на ръководещата коалиция, в която липсвала и логичност, която нямала и цел, в която имало парцелиране на Министерския съвет.
" Какво вършат " Да, България " и Българска социалистическа партия дружно (в управлението)? Вярно, че " Да, България " направи компромис и с Борисов. Беше и с Борисов, беше и с Българска социалистическа партия. Очевидно това са хора, които предават нашите десни хрумвания! ", изясни някогашният длъжностен министър председател и кмет на София и добави, че " постоянно, като влязат комунистите във властта, постоянно България е в рецесия ". Действията на Българска социалистическа партия били " популизъм и нищо повече ", да вземем за пример посредством прокарването на нулева ставка на Данък добавена стойност за хляба.
Връщането му в политиката не се оказа недомислен прочувствен изблик:
" Събираме се десни партии. Има една нова дясна партия " Сбор ", която се конструира със съществени хора, дясномислещи, с демократите поддържаме контакти. Ние сме обичайно другари. Искаме към тези седесари, които не направиха компромис да отидат в ГЕРБ, на тези хора ще разчитаме. Тези, които не се унизиха да отидат с една лява посткомунистическа партия, каквато е ГЕРБ, дружно във властта. Последните 12 години ни потвърдиха, че нас ни ръководят посткомунисти. Трябва най-накрая да се активизираме, да се вземем в ръце и да търсим едно дясно вярно решение ", сподели той.
Софиянски и до през днешния ден не схваща към какво се стреми властта и дефинира заявката " да излезем от рецесията " като доста общо ".
За него има три верни стъпки, към първата от които ръководещите са се насочили: повишението на пенсиите.
" Втората радикална стъпка, която трябваше да ги сплотява, само че не се предприе - е намаляването на Данък добавена стойност.
Този вид, върху който е издигнат бюджетът, е доста неверен. Не бива да се диференцира Данък добавена стойност. Първо, това дава опция за спекулации. Второ, това усложнява данъчната система. Всеки гледа да се причисли към бранша с понижен Данък добавена стойност. Каква е логиката? Логиката на понижаване на Данък добавена стойност е повече свободни пари в популацията и бизнеса. Тогава какво, на хлебарите им трябват повече, в сравнение с другите ли? Или на ресторантьорите? На всички им трябват. И когато намалиш общо Данък добавена стойност, всеки печели по веригата ", уточни икономистът.
Третата стъпка била да се дефинират помощи, само че насочат към нуждаещите се, а не " на калпак ": " Дали през ваучери за ток, дали през ваучери за Топлофикация, дали директно с храна - и да се насочат към нуждаещите се ".
" Четвърто, което четвърто държавно управление не прави и не мога да схвана за какво, чак се нервирам, това е този План за възобновяване и развиване. Той ти е крайъгълният камък. Ние се занимаваме с Македония. Абе ти имаш едно нещо да направиш: да легнеш в Брюксел, да се проснеш там и до момента в който не приемеш Плана за развиване, да не мръднеш. Защото това е запас, за който мечтаеш, ти го търсиш и той ти насочва развиването на съответни браншове - земеделие, енергетика. Върши я тази елементарна работа, няма да имаш време да се караш заран, обед и вечер и да приказваш за пари! ", възкликна Софиянски.
Според него всяко евро от Плана би трябвало да се насочи към развиване на стопанската система, а не към " пасивните парични потоци ", да вземем за пример за пенсии.
" Най-грешно би било парите от Плана за развиване да отидат консуматорски - в пенсии. По-правилно е да се вземе заем, да се търсят други принадлежности, с цел да се попълня бюджетът на Национален осигурителен институт. Всяко евро от този План би трябвало да бъде ориентирано към развиване на стопанската система и към Брутният вътрешен продукт. Тоест ние би трябвало да произвеждаме повече. Трябва да се насочим към конкурентни производства. Земеделието ни съществена, добра база, върху нея би трябвало да градим. Трябва да се съсредоточим да развием бизнеса по този начин, че той да излезе в Европа. Ние сме единствената страна в Европа, която има Брутният вътрешен продукт под 10 хиляди евро на глава от популацията! Ние сме страната, в която един човек създава минимум и по тази причина сме и най-бедни. Ти би трябвало да си подредиш задачите - да настигне най-малко Вишеградската четворка. Как? С развиване на стопанската система ".
Еврозоната
" Пълна нелепост е да бързаме с еврото. Веднага ще има спад. В еврозоната би трябвало да се влезе, когато имаш инерция, с цел да може да посрещнеш удара, да намалиш малко темпото и да почнеш отново, до момента в който се адаптираш. Никакво преимущество няма сега влизането. Необходимо е, би трябвало да влезем, само че това ще затормози най-малко за една, две години стопанската система. Представете си един пенсионер с 250 евро пенсия в европейска среда! Средата е мощна стопанска система, развита стопанска система. Валутният ръб облекчава влизането ни в еврозоната, само че когато имам мощна стопанска система, аз излизам от валутния ръб. Имайки мощна стопанска система, върша лев и педесет еврото. Тогава влизайки в еврозоната, пенсионера няма да го вкарам с 250, а с 350 евро пенсия ", сподели още Софиянски.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ