Тодор Трайчев е една от легендите на българската попмузика. Роден

Тодор Трайчев е една от легендите на българската попмузика. Роден е на 28 януари 1950 година в София. Той беше половинката на известния дует Мариана и Тодор Трайчеви. Двамата избягаха в Америка преди 30 години. По-късно се разведоха – Мариана остана в Съединени американски щати, а Тодор се върна в България в опит да направи собствен бизнес там. Преди три години музикантът се прибра във втората си татковина и се откри да живее в град Сейнт Питърсбърг, Флорида. Година след него в Слънчевия щат дойдоха и останалите членове на неговото семейство – брачната половинка Даниела и щерка му Теодора. Съвсем ненадейно след малко боледуване брачната половинка му Дани умря през месец май предходната година. През есента на 2016 година синът на Тодор Трайчев от брака му с Мариана – Пантелей, се ожени. Тодор Трайчев прави към този момент своята житейска равносметка и следва да издаде своята биография. През лятото той ще се завърне за две седмици в България. - Господин Трайчев, ще опитате ли в България да си върнете парите, които ви откраднаха за бизнес начинанието с шкембе-чорбата? - Не, индивидът умря. Той отиде в Дубай, открадна ми парите, върна се с една стотинка и с 50 кг надолу. Дойде у дома с един букет цветя на брачната половинка ми и след няколко седмици умря. Аз нямам пръст в тази работа... Няма да диря нищо! Неговият татко Кирил Станулов умря, жена му е Искра Радева, колежка е... и край! Не желая да се занимавам. Някои евентуално биха се самоубили. Но аз не желая да си изгубвам времето за някакви си 150 000 $. - Някой различен бизнес не сте ли измислили, с цел да опитате дали ще „ върви “ в България? - Ето ти новият бизнес – това са 4 книги и 3 нови албума! Малко ли е? На тези години друго не ме интересува, с изключение на да оставя на моите хора нещо след себе си. Накупих им къщи, коли... каквото трябваше го направих, не ми би трябвало на мен нищо. Напуснах работа тук в Съединени американски щати, заставам си у дома на балкона и си пиша книги! Напуснах, защо да работя? Пиша...и би трябвало да ти кажа, че не мога да спра да пиша. Работя с издателска къща „ За буквите “. - Как на човек на изкуството въобще му хрумва да направи подобен завой и да опита бизнес с произвеждане на шкембе супа „ Топър Тоди “, да направи собствен бранд самозагряващи се тенджери и така нататък..?!? - Това беше част от рекламната ми тактика. Артистът постоянно би трябвало да носи изненади на и отвън сцената, с цел да подклажда интереса на хората и любознанието на медиите. И в международния шоубизнес е по този начин. Много постоянно той мери ползите си в разнообразни човешки занимания, обрича се на безчет другарства и контакти, а финансовите му параметри се мерят с уменията на тези, които го ръководят. Ето за какво всеки дръзновен, можещ и надарен човек на земното кълбо, на драго сърце би се включил към тези, които с една ария, платно, книга, с една артистична роля, успешен дизайн или разходка по стилния подиум получават безчет овации и прибират стотици хиляди така наречен лесни пари. Семейството в най-щастливите му дни - Не беше дълго времето, в което стояхте и работихте в Съединени американски щати. Успяхте ли да си осигурите почтена пенсия? - Всичко направих. Даже купихме коли. Третата я докарахме през днешния ден. Три хубави нови фолксвагена събрахме. Една къща, имам си в сметката пари... - Успяхте ли да убедите и сина си Панчо, и брачната половинка му да дойдат да живеят във Флорида? - Това ни е единственият проблем с него и брачната половинка му, който обсъждаме. Те желаят да отидат в различен щат. Ако реши да пристигна тук, добре пристигнал е. Ще му оказа помощ за много неща. - След толкоз години разграничени и скарани, Мариана не направи ли най-малко опит за помиряване? - Не, не... Нито синът й Пантелей, нито аз контактуваме с нея. Тя се изгуби и най-големият ми боязън е да не постъпя като нея. Да изчезна някъде в небитието. По-добре да си направя каквото би трябвало да върша, дето се споделя да оставя нещо. Тя изчезна тотално... Нито й имам фейсбук страница, нито телефон... не ги и диря, тъй като аз си имам жена. Тя си отиде, само че урната е при мен... Направили сме за урната й един доста хубав фундамент и съм помолил щерка ми, когато се случи и с мен, при нея да ме постави – в същата урна. Дал съм й фотография и на двамата, която одобрявам, изобщо...всичко е готово. В Америка е позволено да си държиш урната в къщи. Още се чудя като в този момент потеглям за България дали да я взема и да я сложа при майка й... Нямам визия. - От болничното заведение тормозят ли ви с телефонни позвънявания, писма за медицинските сметки от престоя й в болничното заведение, преди да почине? В Съединени американски щати опазването на здравето е много скъпо? - Не, тъй като е 1 000 000 $ сметката, пък за толкоз те знаят, че ние не можем да ги изплатим. Имат си фондове и спонсори, нещата са уредени. Ако беше дребна сума – в границите на 20 000-30 000 $, да – щяха да ни търсят...Ама като погледнат 1 000 000 здравната сметка, след това като погледнат какъв брой получавам аз, какъв брой получава Теодора... и им излиза наяве. То дневно имаше 2-3 диализи, като единствено една от тях коства 4000-5000 $. В общи линии направихме всичко, с цел да спасим Дани. Даже два пъти повече. Сега си мисля, че трябваше да спрем нещата по-рано, тъй като измъчихме Данито...Лекарите споделяха – чакайте, чакайте... Много се шокирах какъв брой внезапно всичко стана, в този момент малко се поосвестих. Стихосбирката обричам на нея, вардя всичко нейно, както си е било преди. В компютъра като вкарам нейната рождена дата всичко ми излиза – фотоси... Обкръжен съм отвред от Дани и мисля, че тя ми беше любовта. Невероятна обич имахме!!! Нищо не ми би трябвало към този момент – нито мисля за бъдещето си, нито нищо. Гледам дъщерята, пиша си... имах най-хубавото на света! И това не е примирение, просто съм се отдал на това, което най-вече би трябвало да върша. Не мисля за приятелки или че би трябвало да си приказвам с някой вечер... не! Толкова доста приказвах през живота си... - В книгата, която пишете, сте безусловно почтен за живота си и не спестявате и някои неуместни за вас истини... - Няма за по кое време и за какво да се укривам, да ти кажа право. Сега да седна да се укривам зад измислени дървета и така нататък не ми отива, няма да съм аз... Просто не преставам и съм пределно прям, даже доста хора ще бъдат шокирани... Повечето автобиографии са написани по този начин – тук бях, там бях... Аз пиша всичко, което ми се изстрелва от сърцето. - Кое е най-шокиращото, което ще четем в автобиографията, която ще издавате? - Най-шокиращото е, че нямам никакви задръжки, няма нищо прескочено от мен в автобиографията ми. Просто мисълта ми тече разумно и всичко това, което съм правил, се записва в книгата. И в случай че пиша нещо, което не е правилно, то ще стане ясно – аз пиша с имена, с имена на улици, с места, всичко може да се огледа и да се види, че е по този начин. Освен това щерка ми е индивидът, който чете, и тя първа ще скочи и ще каже – баща, това не е правилно! Затова избирам да направя едно издание на един ужасно богат живот! Дори Лили Иванова не може да си разреши такава автобиография, тъй като нейният сан не й разрешава да написа за тези неща. Докато моят сан е много по-ниско и аз мога да си го разреша и това е моето преимущество пред най-големите звезди в България. Между другото ние бяхме един от най-скъпо платените дуети в страната, с най-бързо възходящ капитал. Но не можахме да се задържим професионално, както да речем...дует „ Ритон “. Иначе бяхме ужасно измислено шоу, с доста хрумвания, пеене, свирене... Много пари печелихме, ужасно доста! Започнахме от нищото и най-после стигнахме до там... Когато получаваш ужасно доста пари, би трябвало да имаш доста добра философия и да овладееш обстановката. Иначе не я ли овладееш, нещата излизат от релсите. Мариана и Тодор Трайчеви - в миналото най-хубавият дует - То и по тази причина за доста хора беше необичайно и не можаха да схванат вие за какво тръгнахте да бягате тогава? Имали сте си всичко...Били сте и галеници на властимащите... - Бяхме, несъмнено. Но аз се шашкам от две неща – когато ходехме там горе в резиденцията, забравяха ни...понякога забравяха кафенце да ни дадат да пийнем. Радваха си се на техните си неща. Например мен едно кафе може да ме побърка, нищо, че получавах тонове пари!!! Едно кафе, едно внимание...И противоположното. Оня ден отидох в парка, с цел да преговарям, и един нещо ме сбърка с махленски музикант и ми даде 2 $. Толкова доста се радвах на 2 $, не е поради парите, а поради вниманието. Човекът заставам 10-ина минути, слушаше. Запазил съм ги дори парите, ще си ги държа тука, нека ми върви на 2 по 2...Хубав спомен. - Дъщеря ви Теодора е единственият човек, който чете книгата, преди да бъде оповестена. Упреква ли ви в нещо за живота ви? - Там е неприятното, че не може да откри сериозни думи. Опитах се да пребивавам почтено в общи линии. И когато тя чете, единствено се усмихва, клати глава и така нататък Няма нещо, което съм направил и за което да се срамя в живота. Освен това с Мариана, те хората не могат да го схванат това, че не се чуваме, не се виждаме. Другото в общи линии е било почтено. Имал съм задоволително средства, бил съм лъган, само че оставям и не преставам напред! - В книгата ще опишете ли частта от живота си, който сте прекарали с Мариана? - Не, Мариана в тази книга я няма. В предходната книга писах много за този интервал, тук разказвам от момента, в който се върнах в България, до в този момент. Все още нямам заглавие, две са и са работни. Работното е „ Най-доброто следва “. Като написах първата книга, имах смелостта да се върна в България. Да отида да се видя с хората, които са я чели. Интервю на Живка АНГЕЛОВА, Сейнт Питърсбърг, Флорида