Точно над нас е небето – или както биха го

Точно над нас е небето – или както биха го нарекли учените, атмосферата. Тя се простира на към 32 километра над Земята. Носещи се в атмосферата са примес от молекули образуващи въздуха. Над атмосферата е безвъздушното пространство или галактическото пространство, в което има доста по-малко молекули, с доста празно пространство сред тях.

А какво има по-късно? Какво бихме намерили там? Учените са в положение да обяснят доста от това, което бихме намерили там. Но има някои неща, които към момента не знаем, като да вземем за пример дали пространството просто продължава постоянно.

В началото на пътуването през космоса може да разпознаете някои от забележителностите. Земята е част от група планети, които всички обикалят към Слънцето – смесени с някои орбитални метеорити и комети. Това е Слънчевата система, както евентуално знаете.

Може би знаете също, че Слънцето в действителност е просто една звезда като другите блещукащи над нас и наподобява по-голямо и по-ярко от другите звезди, единствено тъй като е по-близо. За да стигнете до идната най-близка звезда, ще би трябвало да пътувате през трилиони километри пространство. Ако можехте да се возите на най-бързата галактическа сонда, правена в миналото от НАСА, отново ще ви отнеме хиляди години, с цел да стигнете до най-близката звезда.

Ако звездите са като къщи, то галактиките са като градове, цялостни с къщи. Учените считат, че в нашата вселена, наречена Млечния път, има 100 милиарда звезди. Ако можехте да намалите мащаба, надалеч оттатък галактиката на Земята, тези 100 милиарда звезди биха се смесили дружно – по метода, по който светлините на градските здания наподобяват, когато се гледат от аероплан.

Наскоро астрономите научиха, че доста или даже множеството звезди имат свои орбитални планети. Някои даже са като Земята, тъй че е допустимо да са дом на други същества, които също се чудят какво има в космоса.

Ще би трябвало да пътувате през милиони трилиони километра пространство, единствено с цел да стигнете до друга вселена. По-голямата част от това пространство е съвсем изцяло празно, единствено с някои бездомни молекули и дребни мистериозни невидими частици, които учените назовават ​​„ тъмна материя “.

Използвайки огромни телескопи, астрономите виждат милиони галактики там – и те просто не престават да се движат във всяка посока.

Ако можехте да гледате задоволително дълго, в продължение на милиони години, ще наподобява, че сред всички галактики последователно се прибавя ново пространство. Можете да си визиите това, като си визиите дребни точки върху изтърван балон и по-късно помислите по какъв начин да го раздуете. Точките ще продължат да се движат по-далеч една от друга, тъкмо както са галактиките.

И това има ли край?

Ако можехте да продължите да се движите до момента в който желаете, бихте ли траяли да минавате около галактики вечно? Има ли безконечен брой галактики във всяка посока? Или в последна сметка всичко свършва? И в случай че свърши, с какво приключва?

Това са въпроси, на които учените към момента нямат безапелационни отговори. Мнозина считат, че е евентуално просто да продължите да минавате около галактики във всички направления, вечно. В този случай Вселената би била безкрайна, до безкрайност.

Някои учени считат, че е допустимо Вселената в последна сметка да се увие още веднъж върху себе си – тъй че в случай че можехте просто да продължите да се движите, някой ден ще се върнете там, откъдето сте почнали, само че от другата посока.

Един от методите да мислите за това е да си визиите глобус и да си визиите, че сте създание, което може да се движи по всевъзможни повърхтости. Ако започнете да вървите в каквато и да е посока, на изток да вземем за пример, и просто продължите, в последна сметка ще се върнете откъдето сте почнали само че от другата посока, т.е. от запад.

Ако това е по този начин и за Вселената, това би означавало, че тя не е безпределно огромна – макар че въпреки всичко щеше да е по-голяма, в сравнение с можете да си визиите.

И в двата случая в никакъв случай не бихте могли да стигнете до края на Вселената или космоса. Сега учените считат, че е малко евентуално Вселената да има край – район, където галактиките стопират или където би имало някаква преграда, маркираща края на космоса.

Но никой не знае сигурно. Как да се отговори на този въпрос ще би трябвало да се разбере от бъдещите учени.