Магнитна буря ли е причина за потъването на Титаник?
Точно когато си мислим, че знаем всичко, което би трябвало да знаем за Титаник – непотопяем транспортен съд, великански айсберг, „ царят на корабите в света “ и така нататък – идва ново завладяващо проучване, което повдига огромни въпроси за това какво в действителност се е случило през съдбоносната нощ на 14 април 1912 година
Дали метеорологичните условия в действителност са предизвикали потъването на Титаник?
Ключовото изобретение на новото изследване е, че северното полукълбо е било в хватката на „ умерена до мощна “ магнитна стихия през тази нощ, която би могла да промени навигационните показания на Титаник, засягайки както планувания му курс, по този начин и информацията, която екипажът изпраща за местоположението им в SOS сигнали.
Идеята е много елементарна. Слънцето, което се зарежда от вродено нуклеарно динамо, което гори при милиони градуси, е покрито със слънчеви петна. Те от своя страна се пречупват от великански детонации с размерите на Земята или даже по-големи: слънчеви изригвания.
„ Само за няколко минути те загряват материала до доста милиони градуси и отделят толкоз сила, колкото милиард мегатона TNT “, изясняват от НАСА. Тези изхвърляния на слънчева маса постоянно са породени от магнитни промени или сривове и от своя страна предизвикват магнитни талази през Слънчевата система.
Една от аргументите Земята да е сполучливо местообитание за живи същества е, че има защитно магнитно поле, което отклонява огромна част от слънчевата радиация и галактическия вятър, които другояче биха основали безжизнена, сходна на Марс планетарна повърхнина.
Това магнитно поле също се измества и трансформира във времето, изключително когато магнитните полюси се движат към земната повърхнина. И животните, и хората са се научили да разчитат на магнитните полюси под формата на изкуствени устройства като компаси, както и на чувството за миграция и навигация на животните. Компасите, като часовниците, би трябвало да бъдат настроени към верните единици – като отчитане на магнитния север, до момента в който той се движи по естествен метод.
Но да се върнем към към Титаник. Авторът на публикацията Мила Зинкова разгласява четири предходни публикации за Титаник в списание RMetS Weather, изследвайки теорията, че миражите или други образни изкривявания са играли роля при потъването. Сега Зинкова употребява данни за времето и космоса, с цел да изследва друга доктрина.
Ако слънчевата светлина е задоволително мощна, маркирана в онази историческа нощ от издайническата Аврора Бореалис, тя може да изкриви магнитното поле на Земята и да унищожи магнитни принадлежности като компасите. Дори през днешния ден слънчевите изригвания пречат на електрическата мрежа и галактическия трафик и в действителност скъпи архивни файлове могат да се съхраняват несъмнено единствено в защитни кафези на Фарадей.
Зинкова твърди, че въздействието върху компасите е повлияло на координатите, обявени в сигнали за злополучие. „ Четвъртият офицер на Титаник Джоузеф Боксхол дава SOS позицията на кораба. Позицията е избрана неверно – на към 13 морски благи (24 км) от действителната им позиция “, написа Зинкова.
Но избавителният транспортен съд Carpathia евентуално е имал същата неверна информация. „ Компасите на Карпатия може да са били под въздействието на геомагнитната стихия в продължение на 5,5 часа, преди и откакто са получили SOS сигнала на Титаник, и до момента в който стигнат до избавителните лодки “, продължава Зинкова. „ Следователно допустима комбинирана неточност на компаса би могла да е един от факторите, съдействали за сполучливото избавяне на оживелите от Титаник. “
Това също по този начин демонстрира какъв брой локализиран е феноменът на слънчевите изригвания. Корабите в избран радиус са получили комплицирани радио-разговори или са ги пропуснали въобще. Обратно, на сушата или даже отвън засегнатия радиус, всичко е изглеждало обикновено, с изключение на при опит за контакт с Титаник или други кораби наоколо до него.
