Самоа е първата независима държава в Океания под името Западна Самоа
Тихоокеанската островна страна Самоа е първата в света, която посрещна новата 2020 година, откакто преди няколко години промени часовата си зона. Преди това страната посрещаше Новата година последна. През 2011-а Самоа измести времето напред с 24 часа, изтривайки от своя календар датата 30 декември и мина непосредствено в 31 декември. И още нещо любопитно - жителите на острова имат опция да преживеят две новогодишни празненства: да отбележат първи Новата година в среднощ в Западна Самоа, а на сутринта да се реалокират на 164 км, в източната част на островите, които принадлежат на Съединени американски щати. И там още веднъж да изпият чаша шампанско, като посрещнат 2020 година последни на земното кълбо.
Всъщност на 1 януари жителите на Самоа честват и своя Ден на независимостта (от Нова Зеландия, 1962 г.)
Самоа , публично Независима страна Самоа е страна, състояща се от група острови в южната част на Тихия океан - двата по-големи Савайи и Уполу, и четири по-малки. До 4 юли 1997 година страната е известна като Западна Самоа. Източната част от островите Самоа принадлежат на Съединени американски щати. Столицата ѝ е Апия.
Хората на Лапита откриват и заселват самоанските острови преди към 3500 години. Те развиват неповторим самоански език и самоанска културна еднаквост.
Самоа е единна парламентарна народна власт с единадесет административни деления. Страната е член на Общността на нациите. Западна Самоа е призната в Организацията на обединените народи на 15 декември 1976 година. Цялата островна група, която включва Американска Самоа, е наречена „ Навигаторски острови “ от европейските откриватели преди ХХ век заради морските умения на самоаните.
Около 2000 година прочие Хр. архипелагът е заселен от полинезийци. Остров Уполу, където в този момент се намира столицата на страната, е открит от холандския мореплавател Якоб Рогевен на 15 юни 1722 година. През 1768 и 1787-а островите са посетени от френските експедиции на Луи Антоан дьо Бугенвил и Жан-Франсоа Лаперуз. През 1830 на островите се открива първата британска християнска задача. През 1889 година Германия, Съединени американски щати и Англия откриват взаимен протекторат над страната, само че в края на века трите международни сили влизат в спор, кой да ръководи островите. Когато през 1898 година крал Малиетоа Лаупепа умира, бил завещан от човек, който не бил по усета на Съединени американски щати и Британия. Вследствие на това двете сили изпращат военни кораби в пристанището на столицата Апия.
В последна сметка комисия от представители на Британия, Германия и Съединени американски щати определила Кралство Самоа да бъде разграничено и то престанало да бъде самостоятелна страна. Германия получила западната част, включвайки Саваии и Уполу, наречена Германска Самоа. За Съединени американски щати останали Тутуила и Мануа, наречени Американска Самоа. Англия нищо не получава, само че за сметка на това е обезщетена от немския кайзер със Соломоновите острови.
През август 1914 година след почналата Първа международна война Нова Зеландия окупира Германска Самоа. А по контракта от Версай от 1919 година след края на военния спор Германия изгубва всичките си колонии. По решение на Лигата на нациите Нова Зеландия получава мандат да ръководи островите, което продължава до 1 януари 1962 година, когато страната става първата самостоятелна страна в Океания под името Западна Самоа.
Самоа е монархия. Страната е член на Британската общественост. Пожизнен глава на страната е крал Малиетоа Танумафили II. Законодателна власт е в ръцете на Асамблея от 49 депутати, избирани за пет години, от тях 47 са вождове на родове, а двама не са самоанци. Изпълнителната власт е поверена на държавно управление и министър-председател. Въоръжените сили на Самоа са в състав на 2300 индивида.
Самоа има повърхност от единствено 2831 квадратни километра. Разположена е в южната част на Тихия океан. Страната се състои се от два огромни острова - Савайи (1707 кв. км) и Уполу (1125 кв. км), два дребни - Маноно и Аполима и пет доста дребни островчета. Общата брегова линия е 340 километра. Островите са от вулканичен генезис, планински, с необятни долини и най-голям връх Силисили - 1858 м над морето (на о-в Савайи).
Климат на Саоа е субекваториален, пасатен. Средната годишна температура е 26 °C. Чести са мощните урагани, а преваляванията доближават до 2000-3000 мм годишно. Растителност – вечнозелени тропически гори (65% от площта).
В самоа е развито монокултурно селско стопанство, в което са заети 60% от трудоспособното население. Отглеждат се кокосови палми и какао. В отглеждането на животни се отглеждат наедрял рогат добитък, птици и прасета. Промишлеността в Самоа е едва развита. Има дребни предприятия за преправяне на селскостопанска продукция, за облекла, обувки, хранителни артикули, сувенири, цигари и други. Развива се и дървообработващата индустрия.
Транспортът е показан от1800 км пътища, от които 260 км са с твърдо покритие. Пътешественикът може да обиколи двата огромни острови без проблеми, защото крайбрежието им е опасано от пътища. Но няма жп линии. Международното летище се назовава „ Фалеоло “ (на 34 км западно от Апия).
Самоа годишно се посещава от над 100 хиляди туристи.
Общо 98.6% от жителите на страната са самоанци (от тях 10% метиси), европейци са 0.6% от хората, други полинезийци са 0.5%, а 0.3% се дефинират като други. Официални езици в Самоа са самоански и британски. Азбуката, която се употребява на острова е латиница.
Общо 99.80% от самоанците са християни (като от тях протестанти са 78.4%, а католици - 21.6%), а 0.2% се поределят като други.
Самоа е в "Черния лист “ на Европейския съюз с юрисдикциите, които не сътрудничат на Европейски Съюз по отношение на избягването на данъчното облагане. Той беше формиран през декември 2017 година от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Документът непрекъснато се актуализира, а него сега са Американска Самоа, Фиджи, Гуам, Оман, Самоа, Тринидад и Тобаго, Американски Вирджински острови и Вануату.
Апия е столицата на Самоа от 1962 година. Градът е ситуиран на планинското северно крайбрежие на остров Уполу. Климатът е тропически - парещ и мокър, като има чести ураганни ветрове. Температурите през цялата година варират от +24 до +27 градуса. А преваляванията доближават приблизително 3000 мм годишно.
В града живеят над 38 800 души. Апия е единственото пристанище в страната. Има и аерогара.
Флората на Апия включва над 600 типа растения. Градът изнася най-много банани, кокос и сушени ядки от кокосов орех. Внасят се най-много памучни произведения, мотори, месо и захар.
Всъщност на 1 януари жителите на Самоа честват и своя Ден на независимостта (от Нова Зеландия, 1962 г.)
Самоа , публично Независима страна Самоа е страна, състояща се от група острови в южната част на Тихия океан - двата по-големи Савайи и Уполу, и четири по-малки. До 4 юли 1997 година страната е известна като Западна Самоа. Източната част от островите Самоа принадлежат на Съединени американски щати. Столицата ѝ е Апия.
Хората на Лапита откриват и заселват самоанските острови преди към 3500 години. Те развиват неповторим самоански език и самоанска културна еднаквост.
Самоа е единна парламентарна народна власт с единадесет административни деления. Страната е член на Общността на нациите. Западна Самоа е призната в Организацията на обединените народи на 15 декември 1976 година. Цялата островна група, която включва Американска Самоа, е наречена „ Навигаторски острови “ от европейските откриватели преди ХХ век заради морските умения на самоаните.
Около 2000 година прочие Хр. архипелагът е заселен от полинезийци. Остров Уполу, където в този момент се намира столицата на страната, е открит от холандския мореплавател Якоб Рогевен на 15 юни 1722 година. През 1768 и 1787-а островите са посетени от френските експедиции на Луи Антоан дьо Бугенвил и Жан-Франсоа Лаперуз. През 1830 на островите се открива първата британска християнска задача. През 1889 година Германия, Съединени американски щати и Англия откриват взаимен протекторат над страната, само че в края на века трите международни сили влизат в спор, кой да ръководи островите. Когато през 1898 година крал Малиетоа Лаупепа умира, бил завещан от човек, който не бил по усета на Съединени американски щати и Британия. Вследствие на това двете сили изпращат военни кораби в пристанището на столицата Апия.
В последна сметка комисия от представители на Британия, Германия и Съединени американски щати определила Кралство Самоа да бъде разграничено и то престанало да бъде самостоятелна страна. Германия получила западната част, включвайки Саваии и Уполу, наречена Германска Самоа. За Съединени американски щати останали Тутуила и Мануа, наречени Американска Самоа. Англия нищо не получава, само че за сметка на това е обезщетена от немския кайзер със Соломоновите острови.
През август 1914 година след почналата Първа международна война Нова Зеландия окупира Германска Самоа. А по контракта от Версай от 1919 година след края на военния спор Германия изгубва всичките си колонии. По решение на Лигата на нациите Нова Зеландия получава мандат да ръководи островите, което продължава до 1 януари 1962 година, когато страната става първата самостоятелна страна в Океания под името Западна Самоа.
Самоа е монархия. Страната е член на Британската общественост. Пожизнен глава на страната е крал Малиетоа Танумафили II. Законодателна власт е в ръцете на Асамблея от 49 депутати, избирани за пет години, от тях 47 са вождове на родове, а двама не са самоанци. Изпълнителната власт е поверена на държавно управление и министър-председател. Въоръжените сили на Самоа са в състав на 2300 индивида.
Самоа има повърхност от единствено 2831 квадратни километра. Разположена е в южната част на Тихия океан. Страната се състои се от два огромни острова - Савайи (1707 кв. км) и Уполу (1125 кв. км), два дребни - Маноно и Аполима и пет доста дребни островчета. Общата брегова линия е 340 километра. Островите са от вулканичен генезис, планински, с необятни долини и най-голям връх Силисили - 1858 м над морето (на о-в Савайи).
Климат на Саоа е субекваториален, пасатен. Средната годишна температура е 26 °C. Чести са мощните урагани, а преваляванията доближават до 2000-3000 мм годишно. Растителност – вечнозелени тропически гори (65% от площта).
В самоа е развито монокултурно селско стопанство, в което са заети 60% от трудоспособното население. Отглеждат се кокосови палми и какао. В отглеждането на животни се отглеждат наедрял рогат добитък, птици и прасета. Промишлеността в Самоа е едва развита. Има дребни предприятия за преправяне на селскостопанска продукция, за облекла, обувки, хранителни артикули, сувенири, цигари и други. Развива се и дървообработващата индустрия.
Транспортът е показан от1800 км пътища, от които 260 км са с твърдо покритие. Пътешественикът може да обиколи двата огромни острови без проблеми, защото крайбрежието им е опасано от пътища. Но няма жп линии. Международното летище се назовава „ Фалеоло “ (на 34 км западно от Апия).
Самоа годишно се посещава от над 100 хиляди туристи.
Общо 98.6% от жителите на страната са самоанци (от тях 10% метиси), европейци са 0.6% от хората, други полинезийци са 0.5%, а 0.3% се дефинират като други. Официални езици в Самоа са самоански и британски. Азбуката, която се употребява на острова е латиница.
Общо 99.80% от самоанците са християни (като от тях протестанти са 78.4%, а католици - 21.6%), а 0.2% се поределят като други.
Самоа е в "Черния лист “ на Европейския съюз с юрисдикциите, които не сътрудничат на Европейски Съюз по отношение на избягването на данъчното облагане. Той беше формиран през декември 2017 година от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Документът непрекъснато се актуализира, а него сега са Американска Самоа, Фиджи, Гуам, Оман, Самоа, Тринидад и Тобаго, Американски Вирджински острови и Вануату.
Апия е столицата на Самоа от 1962 година. Градът е ситуиран на планинското северно крайбрежие на остров Уполу. Климатът е тропически - парещ и мокър, като има чести ураганни ветрове. Температурите през цялата година варират от +24 до +27 градуса. А преваляванията доближават приблизително 3000 мм годишно.
В града живеят над 38 800 души. Апия е единственото пристанище в страната. Има и аерогара.
Флората на Апия включва над 600 типа растения. Градът изнася най-много банани, кокос и сушени ядки от кокосов орех. Внасят се най-много памучни произведения, мотори, месо и захар.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ