(The running man“, 1932-1933, Kazimir Malevich) Спонтанността: основен принцип Кастрирането“

(„ The running man “, 1932-1933, Kazimir Malevich)

Спонтанността: главен принцип

„ Кастрирането “ на спонтанността е една от характерни­те черти на западната цивилизация. Научаваме се да не даваме израз на възприятията си, да задържаме поривите на благосклонност и неприязън, да сле­дим изкъсо жестовете и усмивките си и т. н. Казано на­кратко, научаваме се на „ самоконтрол “ в неприятния смисъл на думата, с цел да се държим „ възпитано “, с цел да избегнем вероятните одумки, с цел да не провокираме обществе­ното мнение... Всичко това е в несъгласие с истинско­то отношение, което бихме могли да имаме към самите нас и към останалите. По този път стигаме до външна и вътрешна вдървеност и започваме редовно да изтласк­ваме страстите си; или въставаме против лишените от спонтанност „ затворени системи “ и възприемаме прека­лено освободено, разпасало и жестоко държание.

Изтритата марка

Спонтанността е фабричната марка на всяко живо съще­ство. Лишим ли се от нея, губим способността си да се „ отпускаме “, да се любуваме на хармонията в живо­та. Прекършваме същинската си човешка природа. Да възвърнеш спонтанността си значи: 1) да позволиш на нещата да дават отговор на същинската си природа; 2) да излезеш от килията, в която си затворен.

Възвръщането на спонтанността не е лесна работа; ста­ва дума за последователно освобождение от страха, който също е част от западното образование и нерядко е причиняван от „ призраци “ принадлежащи на окончателно отминало време.

Сламката и гредата

Отличен метод - само че много рисков за личната горделивост - е да осъзнаем, че държанието, което не утвърждаваме у другия, постоянно е плод на личните ни действия. Тогава изразът „ той е отговорен “ се трансформира в: „ Моето поведе­ние е провокирало ответна реакция, на която от своя страна отвръщам, и всичко това нараства като снежна топка. “ По този метод излизат нескрито множеството илю­зии, които сме хранили за себе си и които грижливо сме поддържали от боязън да не забележим вероятната истина за личността си.

Едно друго измерение

Тогава се появява интуицията. И тя е била потискана, изтласквана, съвсем унищожена в името на едно чисто рационално държание, което опъваме като предпазен ек­ран пред вероятната просторност на съществуването и пред тревогата, подбудена от самата концепция за спонтанност. (Каква ли неволя ще ме сполети, в случай че се държа непринуде­но и се покажа подобен, какъвто съм?)

- Всъщност, ми сподели една млада жена, спонтан­ността, която съумях да си възвърна, не се оказа толкоз ужасно, колкото си я представях, таман противоположното! Забелязах, че усмивката изначало учудва, след което хората се отпус­кат и също се усмихват. Открих също, че непри­нуденото държание нерядко отстранява страха у другите (но може и доста да го ускори!...), че оказва помощ да се откри контакт с тях. Така пред мен се разкриха нови пътища, открих си нови занимания, които изцяло ме задоволяват (вече срещахме сходно разследване от вътреш­ното освобождаване). Чувствам същинско облек­чение! За пръв път в живота си съм спокойна и щастлива! И най-важното - осъзнах, че в пре­дишното ми държание нямаше нищо, което да притегли другите, а аз приписвах виновността на тях, не на себе си...

Да участваш

Да си възвърнеш спонтанността значи да преоткриеш чувството за дълбока принадлежност към хората и събитията, за пълнокръвно присъединяване в живота, пасивно или интензивно. Означава да се откажеш от затвореното си битие и от мнимия си индивидуализъм. Нужно ли е още един път да бием барабана, с цел да обявим, че чо­вешките връзки са в непрекъснато и безусловно взаимо­действие?

Да напуснеш килията си

Да си възвърнеш спонтанността значи да излезеш от своята килия и да се отправиш към килията на другия, с цел да откриеш по какво си наподобявате, защото приликата е в основата на всяко същинско другарство. Има ли прили­ка, елементарно ще схванеш от кое място да влезеш в непознатата ки­лия и да установиш контакт с жителя й, който също е скрил непринудеността си вдън земя (и е цялостен с жела­ние да излезе от уединението си... при изискване, че ти на­правиш първата крачка!).

Възпитанието е нещо напълно друго от личната ни природа и рядко се преценява с нея. Да си възвърнем непринудеността е като да се опитаме да прехвърлим мост сред двете и да запазим от възпитанието това, което е присъщо на природата ни. А след това да се освободим окон­чателно от добавките, от налепите, както и от страхове­те, с които „ обществото " обилно е настлало пътя ни. Но и в този случай не би трябвало да се боим да покажем, че сме се трансформирали.

Да освободим скрития си полюс

Мъжът следва да разчисти пътя пред своята Анима, своя женски, евентуален, креативен, цялостен с въображение полюс, полюса на интуицията и на непринудеността. Же­ната би трябвало да преоткрие своя Анимус (полюса на екстравертността, на социализацията, на себеизразяването). Тук контактите с хората играят основната роля, а с цел да ги установим и поддържаме, би следвало към този момент значително да сме се освободили. Търсенето на нови дейни другарства, общуването на мъжа със стойностни дами и на дамата с чувствителни и действени мъже са от из­ключително значение.

В умозаключение:

- Всяка наложено извън ограничаване (ритуал, доктрина, иде­ология и други сходни „ предубеждения “), незабелязано като вътрешна истина, накърнява свободата на Аза и може изцяло да я унищожи.

-  Никой фатализъм, никое натрапено ограничаване няма да ни оказват помощ да почувстваме и проумеем собст­вената си персона и заобикалящия ни свят.

- Дошлото от другаде ограничаване ни принуждава да се отъждествяваме с избран модел, показан ни като образец за подражателство, и задушава непринудеността на чувствата, на мисленето, на действието. Отъждествя­ваме се с герои, легенди, кинозвезди, с политически лич­ности...

- Да бъдеш постоянно „ нащрек “, да се страхуваш от живота и от другите значи последователно да убиваш спонтан­ността на чувствата и дейностите си и, естествено, на отношението си към външния свят. Така вродената ни непрестореност и сила изчезват дружно със съкрови­щата си.

- Мнозина надяват маската на подправената непрестореност - от боязън, от възприятие за несъгласие, от криворазбрана освободеност... От единствено себе си се схваща, че сходно държание няма нищо общо с същинската спонтанност, равнозначна на липса на боязън, на вътрешна независимост.

- Истинската независимост е на първо място вътрешно израст­ване; тя не разрешава на Аза да се изхаби и деградира.

- Ако отхвърлим изцяло наложените ни извън ограни­чения, няма ли да станем асоциални, да отречем всяка ценностна система? Няма ли в обществото да настъпи ужас, безредица? Да, в случай че отвърлянето е дело на деградира­лия Аз, тъй като това би било ограничаване с противоположен знак. Ограничаваме се до един-единствен акт - да отхвърляме всяко ограничаване, а този акт изисква непрекъснати уси­лия и води още веднъж до боязън, до дискомфорт, до обществена изолация.

- От мига, в който стартираме да се интересуваме мощно от нещо, ние автоматизирано си постановяваме известни ограниче­ния. Но, както към този момент споделих, става въпрос за „ израстване “, което е тъкмо противоположното на деградацията на Аза. Идеал­ното е да насочим ползите или пристрастеността си към оно­ва, което ни подхожда, което ни наподобява. Тогава откри­ваме своята истина, разбираме защо сме основани и изковаваме личните си вътрешни закони.

Един образец: в случай че някой открие, че това, което му при­лича, е армията и че тази аналогия се показва в потреб­ността от ред и послушание, той приема и строгата ар­мейска дисциплинираност с всичките й ограничавания. Но в този случай ще имаме израстване, съзидание, а не крах, ще имаме чувство за принадлежност, за присъединяване...

Всяка нова позиция, всеки нов свободен взор върху не­щата основават към индивида динамично пространство, формирано от приливи и отливи, от разнородни мощни чувства. В това пространство той може да се опре единствено на своето „ вътрешно дишане “, на способността си не­прекъснато да се себеизгражда, на доверието и изключително на другарството към самия себе си.

От: „ Психология и вътрешна независимост “, Пиер Дако, изд. „ Колибри “
Картина:  „ The running man “, 1932-1933, Kazimir Malevich; chinaoilpaintinggallery