Защо емпатите харесват образа на “наранения” нарцисист?
(The Mirror of Venus, 1875 - Edward Burne-Jones)
Според някои хора, нарцисистите са претърпели неописуема болежка в предишното си и по тази причина са си построили разнообразни защитни механизми, с цел да се оправят с казуса си. Но на всеки разумен човек е ясно, че макар претърпените нещастия, човек може въпреки всичко да откри сили в себе си да преодолее контузиите, като не им разрешава да оказват толкоз съществено въздействие върху живота му и живота на околните му.
Причините за пораждане на нарцистичното личностно разстройство са неизяснени. Някои от хипотетичните теории са:
надценяване в детството; заучено поведение; генетична предразположеност; принуждение в детството.Разбира се, коренът на казуса по-скоро е цялост от аргументи.
Но каква в действителност се случва, когато “изстрадалият ” нарцисист, надянал маската на мъченик, срещне емпат?
Емпатът е човек, който желае да помогне. Той схваща и приема непознатата болежка. Може да изпитва съчувствие и има вяра в положителното във всеки човек. Понякога даже подценява себе си, като се слага на мястото на нуждаещия се и се пробва да оправи нещата, които провокират паника и болежка.
Нарцисистът е цялостната диаметралност на емпата - той изсмуква виталната му сила за своя полза, без да се интересува от последствията и не се вълнува от това дали предизвиква страдалчество. Всъщност това, което го опиянява е илюзорното възприятие за превъзходство от това, че съумява да аргументи страдалчество. За нарцисистът връзките с емпат са идеални за користните му цели, само че за емпата цялата обстановка е един дребен пъкъл на земята.
Емпатите мощно имат вяра, че всички хора са положителни. Но емпатите не схващат, че съществуват персони, които не са склонни да изпитват емпатия и да са благи, общителни и доброжелателни. Трудно им е да осмислят, че има хора, които правят нещо без капка съвест. Емпатите не умеят да слагат граници на неприемливото държание. Един нарцисист с наслада би се възползвал от добродушният им и всеопрощаващ темперамент.
Целта на нарцисиста е да употребява и манипулира индивида, податлив да изпитва емпатия. Нарцисистът е овладял добре изкуството на престореното държание и ще употребява дълго практикувани нечестиви и недобронамерени способи, с цел да упражни своето въздействие. Така ще успее да реализира надзор освен върху “жертвата ” си, само че и върху всеки нейн ход в бъдеще. Този тип психическо принуждение нараства във времето, а индивидът, върху който е приложено, няма визия, че бива манипулиран. Процесът се назовава “замъгляване ”.
Емпатът има вяра във всемогъщата мощ на любовта и в това, че в случай че обича нарцисиста и му го демонстрира с дейности, в случай че му оказва помощ и го успокоява, ще успее да излекува болката, която има вяра, че той таи надълбоко в душата си. Да не забравяме, че нарцисистите са патологични лъжци и въпреки да изкарват себе си жертва, в действителност са тъкмо противоположното - насилници.
Могат ли тези две противоположни персони да намерят баланс в връзките си? Най-вероятно не. Емпатът би се изтощил от цялото напрежение и липса на споделеност. Точно както новият килим е мек, чист и хубав, само че с времето уляга, замърсява се и се цялостни с дребни боклучета. Емпатът непрекъснато ще бъде упрекван, когато нещата не вървят. Ще усети, че единствено той поставя старания за просъществуването на връзката. Понякога процесът на осъзнаване лишава години, само че в последна сметка всеки човек в сходна връзка схваща, че няма връщане обратно и счупеното не може да се поправи. Или би трябвало да потъне или да изплува от този “убийствен ” въртоп. Както капитанът на транспортен съд първо се убеждава, че всички ще са в сигурност и едвам тогава се грижи за личното си избавление, емпатът в сходни връзки на първо време ще обърне внимание на децата, преди да скочи и да търси избавление на някой кей. Някои считат, че могат да останат на борда с вярата, че корабът няма да потъне, само че постоянно вредите са толкоз огромни, че плаването към залеза не е алтернатива.
Напускането на кораба не е неуспех, нито загуба. По-скоро може да се одобри като позитивната настройка, която човек би трябвало да заема, с цел да успее да продължи напред. Оставането в проблематична връзка с толкоз психически “отровна ” персона е еднакво на непринудено сключване на личната си смъртна присъда. Психологическото принуждение се отразява на здравето, освен на психическото, само че и на физическото. Никак не е егоистично човек да се погрижи за себе си.
Винаги има избор - дали да остане и да продължава да получава същото количество грозно отношение за неустановен интервал от време; или да поеме живота си в ръце и да постави основите на едно ново начало, надалеч от издевателството и управлението. Пътят ще е сложен, само че ще си заслужава напъните.
Спокойното море не ражда положителни моряци.
Източник: mysticalraven.com
Изображение (заглавно): William Waterhouse - Echo and Narcissus, 1903
