(The Death of Seneca, c. 1615, by Peter Paul Rubens)

(The Death of Seneca, c. 1615, by Peter Paul Rubens)

Защо мъдрецът е популярен? Защото има ве­лика душа. Значи, е истина, че това, което го има и най-презреният човек – не е богатство. Никога няма да настоявам, че да не се познава болката, е богатство. Имат ли го цикадата и бълхата? Никога няма да кажа, че неналичието на задължение е богатство. Питаш кои неща вършат мъдрия. Тези, които и господ. Дай му нещо бо­жествено, небесно, велико. Благото не по­пада при всекиго, нито търпи всеки да му е собственик.

И висшето богатство си има своето място. То няма да се роди там, където се ражда сло­новата кост, нито там, където се ражда желязото. Питаш кое е мястото на вис­шето богатство? Душата. Но и тя, в случай че не е чис­та и неопетнена, няма да приема бога.

„ Благо от зло не се ражда. Богатството се ражда от алчността. Следователно бо­гатството не е богатство. “ – Не е вярно – споделя някой, че богатство от зло не се ражда. От све­тотатство и обири се раждат парите. И по този начин и светотатството, и кражбата са зло, само че дотолкоз предизвикват повече зло, в сравнение с богатство. Дават облага, само че със боязън, безпокойствие, страдания за тялото и душата. Който и да споделя това, е неиз­бежно да одобри, че светотатството, въпреки да е зло, тъй като прави доста несгоди, по този начин е и положително, въпреки това, тъй като прави и някакво положително. Може ли нещо да е по-чудовищно? Впрочем ние се убедих­ме, че и светотатството, и кражбата и прелюбодейството изцяло се считат за богатство. Колко доста хора не се срамят от кражбата, какъв брой доста се популяризират с пре­любодейството! Защото дребните свето­татства се санкционират, до момента в който огромните се одобряват за триумфи.

Кажи в този момент, че свето­татството, в случай че въобще от някаква стра­на е богатство, ще бъде почтено и ще се назове вярно извършено; тъй като това е наше дело. Което мисълта на никой смъртен не позволява.

Следователно, богатства от зло не могат да се родят. Защото, в случай че светотатството, както вие казвате, е зло единствено тъй като влече след себе си доста зло, то ще се трансформира в богатство, в случай че бъде освободено от наказване и му бъде обезпечена сигурност. Между другото, най-голямото наказване за злодей­ствата е в самите тях. Грешиш, бих споделил, в случай че отнасяш наказването единствено до палача и пандиза. То стартира незабавно откакто зло­действото е осъществено, дори – още дока­то се прави. Затова не се ражда от зло богатство, не повече, в сравнение с смокиня от маслина. Роденото подхожда на семе­то, богатствата не могат да се изродят. Както от позорно не се ражда почтено, по този начин и от зло не се ражда положително. Защото почтено и богатство са едно и също.

Един от нашите съперници дава отговор по този начин: „ Да предположим, че парите са богатство, откъдето и да си ги взел; тогава парите, които си взел от осквернение, нямат общо с него. Разбирай го по този начин: в един съд има и злато, и змия. Ти ще вземеш златото от съда, тъй като в него има змия, само че съдът не дава златото, тъй като в него има змия, а макар змията. Точно по този начин и светотат­ството носи придобивка – не тъй като то е позорно и незаконно, а тъй като в него се включва и придобивката. Както в споме­натия съд змията е злото, а не златото, по този начин и в светотатството злото е прес­тъплението, а не придобивката. “ Не съм склонен с това. Едно от друго са доста разнообразни при доста разнообразни условия. Там – мога да взема златото без змията, тук – да имам облага без осквернение не е допустимо. Придобивката тук не е до зло­деянието, а е смесена с него.

„ Ако желаеме да следваме това, попадаме в доста несгоди, това не е богатство. А в търсе­не на благосъстояния попадаме в доста несгоди, значи благосъстоянията не са богатство. “ „ Две неща – казват – утвърждава вашето изказване. В търсене на благосъстояния ние попадаме в неволя. Но ние попадаме в неволя и в търсене на добродетел. Един, до момента в който пътува по море за образование – и претърпява ко­рабокрушение, или попада в плен. Другото изказване е такова: това, поради което попадаме в неволя, не е богатство. Но от него не следва, че ние изпадаме в неволя постоянно поради богатство или поради приятност. Ако за благосъстояние изпадаме в неволя, то освен не е богатство, а е и зло; а вие единствено казвате, че не е богатство. Освен това, вие признавате, че от благосъстоянията има някаква изгода. Причислявате ги към удобствата. По вашето размишление то не е и улеснение. Защото заради него ни се случват доста неприятности. “ На това дават отговор следното: „ Заблуждавате се като смятате, че благосъстоянието причиня­ва неприятности. То не вреди на никого. На всекиго вреди или личната глу­пост, или непознатата измама, по този начин както и мечът не вреди на никого; то е оръжие на килъра. Ако са ти навредили поради богат­ството, това не значи, че благосъстоянието ти е навредило “.

Посидоний, има по-правилно мнение, като споделя, че благосъстоянието е причина за несгоди не тъй като то прави нещо, а тъй като подтиква причиняването им. Едно нещо е настоящата идея, която неизбежно вреди незабавно, друго е предшестващата; благосъстоянието съдържа предшестващата причина; прави душата горделива, пораж­да надменност, навлича злоба и до такава степен трансформират мозъка, че славата за нашите пари, въпреки и рискова, ни е приятна. А на богатствата прилича да няма у тях вина; чисти са, не повреждат душата, не безпокоят. Изди­гат и дават просторност, само че без пренебрежителност. Тези неща, които са богатства, основават увере­ност, богатството – смелост. Благата дават великолепие на душата, богатството – безочливост. Наглостта не е друго с изключение на лъж­ливо великолепие.

Избрано от: „ Нравствени писма до Луцилий “, Том II, Луций Аней Сенека, превод: Райка Николова, изд. „ Хеликон “, 2020 година
Картина: The Death of Seneca, c. 1615, by Peter Paul Rubens; chinaoilpaintinggallery