Мъдрият не обича богатството, но го предпочита, приема го в дома си, но не и в душата си | СЕНЕКА
(The Death of Seneca by Jacques-Louis Davidq 1773)
За щастието
„ Защо ей оня се занимава с философия, а пък живее като пръв паралия? Защо все проповядва, че благосъстоянието заслужава пренебрежение, пък го има? Защо мисли, че животът заслужава пренебрежение, пък живее? Говори, че телесното здраве заслужава пренебрежение, пък най-грижливо го пази и избира да е в чудесно положение? Защо счита думата заточение за лишена от наличие и споделя: „ Нима е неприятно човек да смени местожителството? ”, а въпреки всичко, в случай че може, остарява в родината си? Защо е на мнение, че няма разлика сред къс и дълъг интервал от време, и въпреки всичко, в случай че нищо не му пречи, удължава живота си и умерено си цъфти до дълбока напреднала възраст?
Говорейки за нуждата от пренебрежение към тези неща, философът има за цел не отвод от притежанието им, а отвод от страха към тях; не ги отблъсква от себе си, само че когато го напущат, изпраща ги без паника. А кой би могъл да съхранява благосъстоянията на Фортуна по-добре от оня, който без циврене ще й ги върне незабавно, щом тя си ги изиска назад?
Мъдрият не смята, че е неподобаващ за какъв да е подарък на случайността: той не обича благосъстоянието, само че го избира, приема го в дома си, само че не и в душата си, не се отхвърля от притежанията си, само че ги овладява и желанието му е да има по-широко поле за изява на високите си нравствени качества.
И така, престани да отказваш на философа да има пари. Никой не е оставил мъдростта на беднотия. Философът ще разполага с огромни средства, само че без да ги е лишил от различен, без да ги е опетнил с непозната кръв, без да ги е спечелил с цената на нечия несправедливост или с мръсна сделка; те ще си отидат по същия метод, по който са пристигнали. Увеличавай ги колкото си искаш: те ще си останат също по този начин почтени, тъй като измежду тях може да се намерят доста неща, които всеки би желал за своя благосъстоятелност, само че никой няма да откри нещо, което някой би могъл да назова своя благосъстоятелност.
А мъдрият няма да отклони от себе си благосклонността на ориста, само че нито ще се гордее, нито ще се срами от това благосъстояние, извоювано по почтен път. Но не, ще има с какво да се гордее: в случай че отвори вратите на дома си и пусне всички жители измежду своят благосъстоятелност, може да каже: „ Който види нещо свое, дано си го вземе. ”
Велик, справедливо богат е оня, който и след тия думи ще има отново толкоз, колкото и преди!
Из „ Диалози ”, Луций Аней Сенека, изд. Рива, 2002
Изображение: Wikimedia Commons
