Wir sind das Volk! Ние сме народът!
Тези дни в немския град Кемниц (наричан Карл Маркс щадт по времето на ГДР) избухна със страшна мощ расистки гърмеж. Крайно десни консерватори, членове на новата шовинистична партия "Алтернатива за Германия " (АзГ), неофашисти се втурнаха на факелни шествия във връзка убийството на 35-годишен дърводелец. Полицията заяви, че има двама обвинени - сириец и иракчанин, двама от милионната мигрантска, вълна заляла Германия. Стигна се до остри сблъсквания с представители на реда, началникът на градската полиция бе заставен да признае, че управляващите са "хванати по бели гащи ", тъй като изобщо не са подозирали огромните мащаби на митингите и контрапротестите.
Вълненията от Кемниц заплашват да се разпространят и в други градове на Германия, в това число столицата Берлин. По време на тези същински протести в Кемниц се размахваха юмруци и се развяваха плакати с текст "Wir sind das Volk! " (Ние сме народът), опожаряваха се коли, издигаха се ръце в познатия нацистки привет "Хайл " (обявен за углавно престъпление). Същите ръце хванаха и удариха крепък пердах на неколцина инцидентни минувачи с мургави лица, а колите за спешна помощ бързаха да откарват ранените. И всичко това се случваше под и около голямата железна глава на Карл Маркс, монумент, издигащ се на основната улица на Кемниц - "столицата на огромната химия " в някогашната Германска демократична република.
Много ясно си припомням тридневната полемика за плюсовете и минусите от възобновяване целостта на Германия, която се състоя при започване на 90-те в Берлин - новата столица на обединената страна. Един от участниците от страна на домакините беше вицепремиерът на Берлинския ландтаг (като централен град Берлин и покрайнините имаха статут на провинция) - млад и динамичен западногерманец, с бърза, даже малко нападателна тирада. Той ни попита знаем ли какъв брой хора от бившето Германска демократична република има в администрацията на провинцията, наброяваща над 13 000 души. "Нур айн!, Само един! - подвигна показалец той, с цел да подчертае думите си. -
Тези хора са били плебеи на руснаците
и техните деца са били такива, тъй че те не могат да заемат управителни длъжности. Може би техните внуци... ".
И ето: от дълго време порасналите към този момент деца и техните синове и дъщери през днешния ден размахват юмруци и бухалки, с цел да наложат волята си над градската администрация на Кемниц (а и освен на Кемниц) с късите, само че ясни апели - "Чужденците вън! ". Тази реакция напълно не подхожда на рабски унизени хора, по-скоро е симптом на новоосъзнато самочувствие и гневна решителност.
Очевидно, миналото време от края на Втората международна война (повече от 7 десетилетия) значително е изтрило възприятието за историческа виновност, втълпявана поредно и с всевъзможни психични способи и средства на германците от тогавашните окупационни сили - Русия, Англия, Америка и Франция. Но, сякаш, в наши дни това възприятие е мощно притъпено, да не кажа, на изгубване.
Особено третото следвоенно потомство (внуците, за които говореше господин вицепремиерът) демонстрира избран и нескриван интерес към историята на Третия райх, към личността на фюрера и към концепциите на националсоциализма. И най-много в Източна Германия, която
след съединението се оказа територия "второ качество ",
макар 100-те милиарда марки, която западните братовчеди наляха в Прусия, Саксония и другите източни провинции. Наляха и в същото време унищожиха съвсем цялата промишленост на Германска демократична република (както това се случи и у нас), като закриха десетки и десетки хиляди работни места. Те трансфораха някогашната социалистическа страна (витрината на социалистическия лагер, както говорехме на времето) в една обезправена и обедняла полуколониална територия (каквато сме и ние).
И, безспорно, на една такава почва доста елементарно се развиват и популяризират крайни хрумвания - било то леви или десни. Но в Германия има и един характерен миг, обвързван с недалечното минало, с годините на Райха. Това е очебийно демократичната, националната наклонност във философията на нацизма. Да не забравяме, че по времето на Хитлер думата "народен " шества на всички места. Примери? Безброй. Вземете световноизвестната марка "Фолксваген " (народна кола), най-големия спектакъл в Берлин по това време - "Фолксбюне ", национална сцена, "Фолксшуле ", национално учебно заведение (първоначално), централният партиен вестник "Фолксбеобахтер ", национален наблюдаващ и така нататък и т.д.
Терминологичната аналогия сред думите от нацисткия речников фонд и социалистическите понятия в Германия е толкоз смущаващо близка, че в Германска демократична република бяха принудени да подменят главното речниково разбиране приятел - "камерад " с не толкоз точната дума "геносе ", тъй като с обръщението "камареден " започваха съвсем всички партийни речи на нацизма...
При това състояние, в източната част на Германия все по-засилващите се левичарски трендове, които са съпротива на властващия демократичен капитализъм, прекомерно елементарно биха могли да намерят допирни точки, даже
да се слеят с десни и извънредно десни популистки придвижвания,
в чийто уста думите "народ ", "нация ", "велика Германия " са в доста интензивно послание.
Симбиозата сред левите настроения на хиляди и хиляди хора и десни партии от вида "Алтернатива за Германия " води към появяването на извънредно рискова, съгласно мен, наклонност - възкресяването на националсоциализма като доктрина и процедура, съвсем 100 години след учредяването на 24 февруари 1920 година в мюнхенсата бирария "Хофброй " на Националсоциалистическата немска работническа партия НСГРП - зародиша на нацизма.
Историята нееднократно е доказвала, че може да си прави смешки във времето, като се повтаря съвсем огледално, в една или друга степен. Дано бъркам, само че факлите и изпънатите ръце, побоищата и запалените коли в Кемниц приказват за напълно друго нещо...
Престъпниците чужденци вън!, упорстваха германците
В разногласията, довели до вълнения, са взели участие най-много 10 души. Двама са били ранени, частично тежко, а един 35-годишен е умрял от раните си в болничното заведение
БГНЕС
Вълненията от Кемниц заплашват да се разпространят и в други градове на Германия, в това число столицата Берлин. По време на тези същински протести в Кемниц се размахваха юмруци и се развяваха плакати с текст "Wir sind das Volk! " (Ние сме народът), опожаряваха се коли, издигаха се ръце в познатия нацистки привет "Хайл " (обявен за углавно престъпление). Същите ръце хванаха и удариха крепък пердах на неколцина инцидентни минувачи с мургави лица, а колите за спешна помощ бързаха да откарват ранените. И всичко това се случваше под и около голямата железна глава на Карл Маркс, монумент, издигащ се на основната улица на Кемниц - "столицата на огромната химия " в някогашната Германска демократична република.
Много ясно си припомням тридневната полемика за плюсовете и минусите от възобновяване целостта на Германия, която се състоя при започване на 90-те в Берлин - новата столица на обединената страна. Един от участниците от страна на домакините беше вицепремиерът на Берлинския ландтаг (като централен град Берлин и покрайнините имаха статут на провинция) - млад и динамичен западногерманец, с бърза, даже малко нападателна тирада. Той ни попита знаем ли какъв брой хора от бившето Германска демократична република има в администрацията на провинцията, наброяваща над 13 000 души. "Нур айн!, Само един! - подвигна показалец той, с цел да подчертае думите си. -
Тези хора са били плебеи на руснаците
и техните деца са били такива, тъй че те не могат да заемат управителни длъжности. Може би техните внуци... ".
И ето: от дълго време порасналите към този момент деца и техните синове и дъщери през днешния ден размахват юмруци и бухалки, с цел да наложат волята си над градската администрация на Кемниц (а и освен на Кемниц) с късите, само че ясни апели - "Чужденците вън! ". Тази реакция напълно не подхожда на рабски унизени хора, по-скоро е симптом на новоосъзнато самочувствие и гневна решителност.
Очевидно, миналото време от края на Втората международна война (повече от 7 десетилетия) значително е изтрило възприятието за историческа виновност, втълпявана поредно и с всевъзможни психични способи и средства на германците от тогавашните окупационни сили - Русия, Англия, Америка и Франция. Но, сякаш, в наши дни това възприятие е мощно притъпено, да не кажа, на изгубване.
Особено третото следвоенно потомство (внуците, за които говореше господин вицепремиерът) демонстрира избран и нескриван интерес към историята на Третия райх, към личността на фюрера и към концепциите на националсоциализма. И най-много в Източна Германия, която
след съединението се оказа територия "второ качество ",
макар 100-те милиарда марки, която западните братовчеди наляха в Прусия, Саксония и другите източни провинции. Наляха и в същото време унищожиха съвсем цялата промишленост на Германска демократична република (както това се случи и у нас), като закриха десетки и десетки хиляди работни места. Те трансфораха някогашната социалистическа страна (витрината на социалистическия лагер, както говорехме на времето) в една обезправена и обедняла полуколониална територия (каквато сме и ние).
И, безспорно, на една такава почва доста елементарно се развиват и популяризират крайни хрумвания - било то леви или десни. Но в Германия има и един характерен миг, обвързван с недалечното минало, с годините на Райха. Това е очебийно демократичната, националната наклонност във философията на нацизма. Да не забравяме, че по времето на Хитлер думата "народен " шества на всички места. Примери? Безброй. Вземете световноизвестната марка "Фолксваген " (народна кола), най-големия спектакъл в Берлин по това време - "Фолксбюне ", национална сцена, "Фолксшуле ", национално учебно заведение (първоначално), централният партиен вестник "Фолксбеобахтер ", национален наблюдаващ и така нататък и т.д.
Терминологичната аналогия сред думите от нацисткия речников фонд и социалистическите понятия в Германия е толкоз смущаващо близка, че в Германска демократична република бяха принудени да подменят главното речниково разбиране приятел - "камерад " с не толкоз точната дума "геносе ", тъй като с обръщението "камареден " започваха съвсем всички партийни речи на нацизма...
При това състояние, в източната част на Германия все по-засилващите се левичарски трендове, които са съпротива на властващия демократичен капитализъм, прекомерно елементарно биха могли да намерят допирни точки, даже
да се слеят с десни и извънредно десни популистки придвижвания,
в чийто уста думите "народ ", "нация ", "велика Германия " са в доста интензивно послание.
Симбиозата сред левите настроения на хиляди и хиляди хора и десни партии от вида "Алтернатива за Германия " води към появяването на извънредно рискова, съгласно мен, наклонност - възкресяването на националсоциализма като доктрина и процедура, съвсем 100 години след учредяването на 24 февруари 1920 година в мюнхенсата бирария "Хофброй " на Националсоциалистическата немска работническа партия НСГРП - зародиша на нацизма.
Историята нееднократно е доказвала, че може да си прави смешки във времето, като се повтаря съвсем огледално, в една или друга степен. Дано бъркам, само че факлите и изпънатите ръце, побоищата и запалените коли в Кемниц приказват за напълно друго нещо...
Престъпниците чужденци вън!, упорстваха германците
В разногласията, довели до вълнения, са взели участие най-много 10 души. Двама са били ранени, частично тежко, а един 35-годишен е умрял от раните си в болничното заведение
БГНЕС
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ