Как се нарича превеса на чиновници над частници, и на държавния над пазарния сектор?!
Тези дни Института за пазарна стопанска система удостовери тревожни данни, които се удавиха в политическия информативен поток и като че ли останаха незабелязани, а би трябвало да им се обърне особено внимание. Защо ли? Ами тъй като демонстрират, че след 35 години наужким градеж на ярък капитализъм, у нас превес по растеж на заплати и трудови места бележи … публичният бранш.
Иначе казано, по-оскъдният частен бранш цялостни хазната, от която се харчат повече пари за служители в институциите, където пък се разкриват повече работни места. Това, в случай че не е абсурд – здраве му кажи!
„ В цели 224 общини през 2022 година публичният бранш обезпечава по-висока междинна заплата от частния, макар догонването на национално равнище през последните години. Още повече, в 42 общини той основава повече от половината претовареност.
Това свива конкуренцията, положението на пазара на труда и капацитета за напредък и частни вложения в доста общини ”,
предизвестяват от неправителствената икономическа и анализаторска организация.
Всеки от нас има и самостоятелни усещания от обстоятелството, че в множеството български общини на процедура единствен шеф е локалната кметска конструкция. Това е доста печален факт, само че на сметка на това е обективната истина.
Безкрайно се наскърбявам от статистиката, която сочи, че хрантутниците на общинската и държавната трапеза са 400 000 души в близо 6-милионна все по-оредяваща откъм население България. А да речем в 20-милионна Нидерландия служителите са 25 000?!
У нас брутната заплата в държавната администрация се състои от съществена заплата и спомагателни хонорари, като главните заплати се дефинират по равнища и степени според от заеманата служба, съгласно „ Класификатора на длъжностите в администрацията ”.
Разходите за хонорари в държавната администрация се възнамеряват авансово и са обезпечени, като част от закона за бюджета на страната, а самостоятелните хонорари се изплащат регулярно в тъкмо избрани периоди.
Заплатите на армията от служители у нас варират фрапантно - от 780 лева до над 3000 лв. и нагоре,
като последната сума е годна най-вече за админите в столицата. В провинцията месечните хонорари, тук-там за нищоправене, са в най-ниския указател. По места обаче общините непрекъснато усилват заплатите на своите служители.
Публична загадка е засиленият вкус към общинските и държавни служби в последните години. Хората всеобщо избират да се наредят на службица на хранилката, с цел да имат спокойствието и безхаберието на чиновника. Превесът на публичния бранш над частният обаче съгласно кои правила може да се назова капитализъм и пазарна стопанска система?!
Ей на този простоват въпрос ще се веселя да ми отговорят живите „ перестройчици ” от 1989 година насам.
