САЩ тласкат Украйна към война
Терминът „ странната война “ (известна още като „ седящата “ или „ смешната война “ или, както бихме споделили през днешния ден, „ фейковата война “) нормално се употребява за изложение на бавните взаимоотношения на френските и немските войски по линията Мажино през 1939-1940 година Но за това, което се случва през днешния ден в Украйна, терминът несъмнено не е подобаващ. Това е прекомерно слаб израз. Там в разгара си е „ доста странна война “.
Започна, както нормално става с нашите западни сътрудници, с феерично драпане. Първите, които избягаха от Украйна, бяха американските военни инструктори. Зад тях в скръбен чеп ги последваха доблестните британци. В западната преса всичко това се сервира непосредствено като Дюнкерк. Е, като мъничък Дюнкерк. (Между другото, няма да повярвате, само че във Англия срамното бягство от Хитлер на английските войски от Дюнкерк се смята за главното събитие на Втората международна война – какъв ти там Сталинград...)
Едно не е ясно: от кого бягат западните военни инструктори? От какво избавят контингентите си американският министър на защитата Марк Мили и английският министър на защитата Бен Уолъс? От локалната горилка, от чернооките Оксани, от радостните киевски стриптийз питейни заведения?
Бен Уолъс се опита да отговори на този въпрос. Веднага откакто съумя да отлети със фамилията си за празниците, той беше заставен да прекъсне ваканцията си и незабавно да се върне в Лондон. Между другото, това е огромен прогрес за английския хайлайф. Миналия август тогавашният външен министър Доминик Рааб избра да не прекъсва първокласната си отмора на Крит поради такава дреболия като бягството на НАТО от Афганистан. Британските медии към момента му бодят очите с критските му занимания.
И по този начин, откакто едвам се върна в Лондон, Бен Уолъс даде ужасно изявление за Sunday Times. В него той сподели, че усеща миризмата на „ духа на Мюнхен във въздуха “ (whiffof Munich in the air). Не знам за какво внезапно реши да подсети на сънародниците си за най-срамната страница в историята на Англия. Наистина не беше добре да се заговорничи с Хитлер и да му се съобщи Чехословакия. Не трябваше да го вършат.
Може би Уолъс загатва, че Русия през днешния ден се готви да играе ролята на нацистка Германия, а Англия работи прекомерно пасивно – успокоява „ агресора “. Но номерът е, и целият свят го вижда доста добре, че Русия не нахлува на никое място и не завзема нищо. Какво да се прави в тази обстановка?
И тогава Уолъс вади от необятния си панталон обичания мотив на английските ни сътрудници. Да, да, към този момент се досетихте. Това е нашият доста обичан любимец - „ highly likely “ “, доста е евентуално, „ може би да, може би не “. Според Бен Уолъс е highly likely /много вероятно/ Русия да нахлуе в Украйна.
Чакайте, това не е някакъв публицист или специалист с пагони, това е цялостен министър на защитата. Такива хора рядко приказват, само че приказват съответно. И в тази ситуация някои, извинете ме, бърборят на равнище русокоската от вица за вероятността от среща с динозавър: " Петдесет и петдесет. Или ще срещна динозавър, или не. " Много евентуално, highly likely е да срещне.
Цяла неделя английският и американският хайлайф продължиха да вървят в същия дух. Държавният департамент на Съединени американски щати разпореди евакуацията на американското посолство от Киев. Англия направи същото. Някои от васалите им предлагат жителите им да се изтеглят. По-специално от Бахамските острови са доста загрижени за ориста на бахамците в Украйна. И в действителност, по какъв начин де не са, какво вършат горките там, в студа?
По традиция такива неща се вършат в навечерието на война. Но война към момента няма и няма. И двете оповестени за съперници страни не се явиха – наподобява, че това е неповторим случай в международната история.
Ясно е по какъв начин руснаците се отнасят към осведомителната нервност на Запада. А какво мислят украинците за това? Е, има някои прогресивни изявления с отпечатани указания по какъв начин да приготвите „ незабавния “ си куфар или да сглобите калъф/клетка за домакински любим. Но всичко това, явно, беше направено напълно за задачите на шоуто и не оказа никакво въздействие върху въображението на елементарните украинци.
Нека се разходим по улиците на Киев с журналиста от вестник The Guardian. Там сигурно не работят за съветската агитация. В неделния си отчет Шон Уокър отбелязва с изненада, че атмосферата в Киев в петък вечерта е останала извънредно „ радостна “, а жителите считат самата концепция за съветска инвазия за „ странна и неправдоподобна “.
Шон Уокър с обич разказва евтините и вълнуващи занимания на Киев. По-специално той споделя, че жителите на Киев възнамеряват да избягат от съветските бомбардировки в локалните стриптийз клубове - евентуално локалните девойки са се пошегували с него и той е повярвал в това. Ясно се вижда, че британският кореспондент в действителност харесва Украйна и той изрично няма на никое място да се изтегля оттова.
Но до момента в който елементарните хора се забавляват, управлението на страната мощно се напряга. В един миг нервите на президента Зеленски не устояха дотам, че той се обърна към западни публицисти с молба да му дават „ стопроцентови доказателства за съветската инвазия... на 15-ти там или на 16-ти... будь милувка, бъдете по този начин положителни. "
Досега никой не му е дал отговор. Няма публицисти, няма притежатели на западни медии, няма Байдън, няма Джонсън. Дори Централно разузнавателно управление на САЩ не се обади, макар че можеха. Така че президентът на Украйна се изтезава от неустановеност: той към този момент е във война или още не е? Или в действителност с него водят война? Той ли мами електората си или него мамят старшите сътрудници? И по какъв начин, Боже мой, Боже мой, ще свърши всичко?
Спомням си, че Михаил Саакашвили в миналото застана отпред на горда Грузия. Веднъж също му пристигна на разум да води война с Русия. Днес той е в пандиза, пее тъжни грузински песни. Направо " Урок за кралете " по съвременен метод.
Американските контрагенти на Зеленски обаче могат да бъдат разбрани. Не им беше до това. Те се бориха през целия уикенд с пот на челото за демократична Украйна. Наскоро в събота подводница на Военноморски сили на Съединени американски щати влезе за тази цел в съветски териториални води в региона на Курилските острови. Командирът би трябвало да се е отклонил малко от курса. " Украйна ", " Курили " - толкоз сходно звучи, че ще се побъркате с тези съветски имена.
Е, съветската фрегата " Маршал Шапошников ", употребявайки „ специфични средства “, прогони американската подводна лодка. Дано повече да не се губи в степите на Украйна. Всъщност не е толкоз надалеч да отидете там от Курилските острови. Първо, през Панамския канал до Атлантика, след това напряко, наляво, надясно и там Украйна към този момент е доста близо, няма да се загубите.
В петък, до момента в който английският публицист Шон Уокър събираше материали в стриптийз-клубовете в Киев, американският политолог Дейвид Хендриксън разгласява своя версия на отговора на въпроса „ за какво Вашингтон по този начин си губи мозъка по Украйна “.
Експертът обърна внимание на обстоятелството, че Зеленски от време на време се осмелява да прави забележки, които директно опонират на сюжета на Вашингтон. Той цитира публицистична публикация на CNN, много сериозна към украинския президент, както и чиновник на Белия дом, който поискал да остане неизвестен. „ Ние сме най-важният му съдружник, а той ни плюе в очите и... се занимава с прям бойкот “, споделил много неучтиво представител на силовите кръгове на Вашингтон за водача на самостоятелна Украйна.
По мнението на Хендриксън американският режим в действителност " си е изгубил мозъка " поради " Северен поток 2 ". За да го спре, Вашингтон е подготвен да прибегне до всевъзможен тип провокация. Това в действителност от дълго време е „ секрет на Полишинел “. Писахме за това в детайли и преди американския специалист.
Целият смут обаче е, че работата може да не се ограничи до фейкови евакуации и осведомителна нервност. Американците, в тандем с британците, напълно съзнателно разпалват боен спор, който за броени дни или часове може да ескалира в международна война.
И ето какво в действителност е неясно: за какво милиони украинци би трябвало да вземат участие в целия този смут? Понякога популацията на тази нещастна страна наподобява на човек, който е седнал на масата в казиното, заложил е пари, изгубил ги е, след това още веднъж. Разумният излаз е да си тръгне, да избави останалите. Но той не може да го направи. Той залага още веднъж и още веднъж - и губи още веднъж и още веднъж.
Време е украинците да признаят, че през 2014 година са играли несполучливо. Не беше належащо да залагат на Брюксел и Вашингтон, това беше неприятен ход. Но към момента има опция да се отдалечат от масата. Докато не са проиграли живота, последното нещо, което им е останало.
Превод: ЕС
Започна, както нормално става с нашите западни сътрудници, с феерично драпане. Първите, които избягаха от Украйна, бяха американските военни инструктори. Зад тях в скръбен чеп ги последваха доблестните британци. В западната преса всичко това се сервира непосредствено като Дюнкерк. Е, като мъничък Дюнкерк. (Между другото, няма да повярвате, само че във Англия срамното бягство от Хитлер на английските войски от Дюнкерк се смята за главното събитие на Втората международна война – какъв ти там Сталинград...)
Едно не е ясно: от кого бягат западните военни инструктори? От какво избавят контингентите си американският министър на защитата Марк Мили и английският министър на защитата Бен Уолъс? От локалната горилка, от чернооките Оксани, от радостните киевски стриптийз питейни заведения?
Бен Уолъс се опита да отговори на този въпрос. Веднага откакто съумя да отлети със фамилията си за празниците, той беше заставен да прекъсне ваканцията си и незабавно да се върне в Лондон. Между другото, това е огромен прогрес за английския хайлайф. Миналия август тогавашният външен министър Доминик Рааб избра да не прекъсва първокласната си отмора на Крит поради такава дреболия като бягството на НАТО от Афганистан. Британските медии към момента му бодят очите с критските му занимания.
И по този начин, откакто едвам се върна в Лондон, Бен Уолъс даде ужасно изявление за Sunday Times. В него той сподели, че усеща миризмата на „ духа на Мюнхен във въздуха “ (whiffof Munich in the air). Не знам за какво внезапно реши да подсети на сънародниците си за най-срамната страница в историята на Англия. Наистина не беше добре да се заговорничи с Хитлер и да му се съобщи Чехословакия. Не трябваше да го вършат.
Може би Уолъс загатва, че Русия през днешния ден се готви да играе ролята на нацистка Германия, а Англия работи прекомерно пасивно – успокоява „ агресора “. Но номерът е, и целият свят го вижда доста добре, че Русия не нахлува на никое място и не завзема нищо. Какво да се прави в тази обстановка?
И тогава Уолъс вади от необятния си панталон обичания мотив на английските ни сътрудници. Да, да, към този момент се досетихте. Това е нашият доста обичан любимец - „ highly likely “ “, доста е евентуално, „ може би да, може би не “. Според Бен Уолъс е highly likely /много вероятно/ Русия да нахлуе в Украйна.
Чакайте, това не е някакъв публицист или специалист с пагони, това е цялостен министър на защитата. Такива хора рядко приказват, само че приказват съответно. И в тази ситуация някои, извинете ме, бърборят на равнище русокоската от вица за вероятността от среща с динозавър: " Петдесет и петдесет. Или ще срещна динозавър, или не. " Много евентуално, highly likely е да срещне.
Цяла неделя английският и американският хайлайф продължиха да вървят в същия дух. Държавният департамент на Съединени американски щати разпореди евакуацията на американското посолство от Киев. Англия направи същото. Някои от васалите им предлагат жителите им да се изтеглят. По-специално от Бахамските острови са доста загрижени за ориста на бахамците в Украйна. И в действителност, по какъв начин де не са, какво вършат горките там, в студа?
По традиция такива неща се вършат в навечерието на война. Но война към момента няма и няма. И двете оповестени за съперници страни не се явиха – наподобява, че това е неповторим случай в международната история.
Ясно е по какъв начин руснаците се отнасят към осведомителната нервност на Запада. А какво мислят украинците за това? Е, има някои прогресивни изявления с отпечатани указания по какъв начин да приготвите „ незабавния “ си куфар или да сглобите калъф/клетка за домакински любим. Но всичко това, явно, беше направено напълно за задачите на шоуто и не оказа никакво въздействие върху въображението на елементарните украинци.
Нека се разходим по улиците на Киев с журналиста от вестник The Guardian. Там сигурно не работят за съветската агитация. В неделния си отчет Шон Уокър отбелязва с изненада, че атмосферата в Киев в петък вечерта е останала извънредно „ радостна “, а жителите считат самата концепция за съветска инвазия за „ странна и неправдоподобна “.
Шон Уокър с обич разказва евтините и вълнуващи занимания на Киев. По-специално той споделя, че жителите на Киев възнамеряват да избягат от съветските бомбардировки в локалните стриптийз клубове - евентуално локалните девойки са се пошегували с него и той е повярвал в това. Ясно се вижда, че британският кореспондент в действителност харесва Украйна и той изрично няма на никое място да се изтегля оттова.
Но до момента в който елементарните хора се забавляват, управлението на страната мощно се напряга. В един миг нервите на президента Зеленски не устояха дотам, че той се обърна към западни публицисти с молба да му дават „ стопроцентови доказателства за съветската инвазия... на 15-ти там или на 16-ти... будь милувка, бъдете по този начин положителни. "
Досега никой не му е дал отговор. Няма публицисти, няма притежатели на западни медии, няма Байдън, няма Джонсън. Дори Централно разузнавателно управление на САЩ не се обади, макар че можеха. Така че президентът на Украйна се изтезава от неустановеност: той към този момент е във война или още не е? Или в действителност с него водят война? Той ли мами електората си или него мамят старшите сътрудници? И по какъв начин, Боже мой, Боже мой, ще свърши всичко?
Спомням си, че Михаил Саакашвили в миналото застана отпред на горда Грузия. Веднъж също му пристигна на разум да води война с Русия. Днес той е в пандиза, пее тъжни грузински песни. Направо " Урок за кралете " по съвременен метод.
Американските контрагенти на Зеленски обаче могат да бъдат разбрани. Не им беше до това. Те се бориха през целия уикенд с пот на челото за демократична Украйна. Наскоро в събота подводница на Военноморски сили на Съединени американски щати влезе за тази цел в съветски териториални води в региона на Курилските острови. Командирът би трябвало да се е отклонил малко от курса. " Украйна ", " Курили " - толкоз сходно звучи, че ще се побъркате с тези съветски имена.
Е, съветската фрегата " Маршал Шапошников ", употребявайки „ специфични средства “, прогони американската подводна лодка. Дано повече да не се губи в степите на Украйна. Всъщност не е толкоз надалеч да отидете там от Курилските острови. Първо, през Панамския канал до Атлантика, след това напряко, наляво, надясно и там Украйна към този момент е доста близо, няма да се загубите.
В петък, до момента в който английският публицист Шон Уокър събираше материали в стриптийз-клубовете в Киев, американският политолог Дейвид Хендриксън разгласява своя версия на отговора на въпроса „ за какво Вашингтон по този начин си губи мозъка по Украйна “.
Експертът обърна внимание на обстоятелството, че Зеленски от време на време се осмелява да прави забележки, които директно опонират на сюжета на Вашингтон. Той цитира публицистична публикация на CNN, много сериозна към украинския президент, както и чиновник на Белия дом, който поискал да остане неизвестен. „ Ние сме най-важният му съдружник, а той ни плюе в очите и... се занимава с прям бойкот “, споделил много неучтиво представител на силовите кръгове на Вашингтон за водача на самостоятелна Украйна.
По мнението на Хендриксън американският режим в действителност " си е изгубил мозъка " поради " Северен поток 2 ". За да го спре, Вашингтон е подготвен да прибегне до всевъзможен тип провокация. Това в действителност от дълго време е „ секрет на Полишинел “. Писахме за това в детайли и преди американския специалист.
Целият смут обаче е, че работата може да не се ограничи до фейкови евакуации и осведомителна нервност. Американците, в тандем с британците, напълно съзнателно разпалват боен спор, който за броени дни или часове може да ескалира в международна война.
И ето какво в действителност е неясно: за какво милиони украинци би трябвало да вземат участие в целия този смут? Понякога популацията на тази нещастна страна наподобява на човек, който е седнал на масата в казиното, заложил е пари, изгубил ги е, след това още веднъж. Разумният излаз е да си тръгне, да избави останалите. Но той не може да го направи. Той залага още веднъж и още веднъж - и губи още веднъж и още веднъж.
Време е украинците да признаят, че през 2014 година са играли несполучливо. Не беше належащо да залагат на Брюксел и Вашингтон, това беше неприятен ход. Но към момента има опция да се отдалечат от масата. Докато не са проиграли живота, последното нещо, което им е останало.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ