Всичко старо е ново, благодарение на носталгията – музикалната цикличност
Терминът „ носталгия “ се употребява най-често за тези интервали, в които сме се чувствали изключително щастливи. Измамата на времето е такава, че в никакъв случай не можем да повторим един и същи миг, само че до момента в който изживяваме своите мигове на благополучие, виждаме, че същият термин се употребява най-вече в известната просвета. Към сегашния миг има задоволително образци за това, виждаме връщането на остарели филми, преправянето им, конвертирането им в нови формати и допълнението на безусловно всичко, което можем да желаяме.
Как се зароди носталгията? Според множеството фенове от клуба на носталгията, ненужно е да споделяме, че и той се промени доста, всичко стартира от 50-те години и появяването на известния музикален жанр „ Рок’н’Рол “. С времето отстъпва извънредно доста на други забавни музикални придвижвания и след 20 години се завръща още веднъж, този път е маскиран под формата на ретро музика.
Самият термин се появява във Франция в дебата за la mode retro и по-късно навлиза във всички останали езици. Така стартира танцът на носталгията и ретрото, като двата термина ще бъдат изцяло заменяеми. Исторически видяно, някои специалисти в изкуството не са изключително съгласни с концепцията, че ретрото може да заменя носталгията. Двата концепта резервират положителен или изцяло безпристрастен статус. Все още не се приказва за гибелта на радиото, телевизионните излъчвания, както и на разнообразни спортни марки. Тъй като няма изключително връщане обратно към корените на едно изкуство, използването на тези термини стартира да притегля и малко отрицателен смисъл.
В един миг е ясно, че ретрото се гледа като негатив, заради простата причина, че маркира занемаряване на някаква концепция, която към този момент не се вписва в модалностите на едно общество. Терминът отстъпва своята позиция към носталгията, с цел да може да се маркира несъмнено прекарване в поп културата, където се преглежда най-често прочувственото положение. Това е къс миг, защото към носталгията за избрани придвижвания ще се добави и по този начин нареченият кич. С него ще се подчертае, че избрана мода не може и няма опция да продължи напред и да следва новите трендове.
Повечето критици имат концепция да гледат на всяко едно изкуство като хомогенно и правопропорционално, като линеално, до момента в който ретро придвижването демонстрира цикличност – завръщането на един жанр в несъмнено време. Според Джеймс Лавер, нормално са нужни към 10 години, с цел да може един детайл да се оцени и върне назад в модата, само че когато не е оценен първоначално, животът му остава изключително къс. Второто завръщане може да трае доста повече, като при образците за облекло има интервали от 150 години.
При поп културата се следи 10-годишен спад и залез от 60-те години на предишния век. И защото един жанр напуща, той е съпроводен от носталгията, поставяйки го в окови за идващото потомство. Около 10-20 години са нужни на един жанр, с цел да може да се преориентира и да се оцени, само че това изисква по-силна носталгия. 60-те години на предишния век се оказват освободени от тези усеща, внезапно има нови трендове и нови по-интересни придвижвания. В края на XX век ще станем очевидци на завръщането на най-различни изкуства и придвижвания, в това число и антикварната стойност.
Какво се случва? Оказва се, че когато 60-те години завършват, неналичието на нови трендове ще накара множеството фенове на най-различни култури да върнат лентата обратно, а не напред. Въпреки обстоятелството, че минава съвсем десетилетие, редица издания показват, че 50-те години са били едни от най-сладките.
От политическа и гео политическа позиция, 50-те години в никакъв случай не са били изключително розови. В тях се случват редица рецесии от Корея, Суецкия канал, Унгария и изстрелването на Спутник, до икономическата криза. Въпреки това, множеството помнят щастливите моменти и не са се фокусирали толкоз доста върху големият негатив. Всички герои на 50-те години се завръщат след цяло десетилетие и стартират да печелят съществено внимание.
Съединени американски щати следи този феномен, Англия се радва на завръщането, до момента в който Западна Германия ще би трябвало да изчака известно време, с цел да изживее своите поп 50 години с още едно десетилетие, там нещата се развиват много по-бавно. Издания като „ Der Spiegel “ даже спорят, че 50-те не могат даже да влязат в категорията на толкоз вълнуващите години.
Истината е, че връщането на рокът назад е втори подем за ветерани като Чък Бери, Бил Хали, Джери Лии Люис и други. Началото е маркирано на Rock Revival фестивалът в Ню Йорк през 1969 година Хали претърпява много ниски моменти в своята кариера в Европа. Приключвайки военната си работа в Германия, той прави концерт в Париж през 1966 година повтаря го и в Амстердам. Само две години по-късно прави и турне във Англия. Първият концерт дава началото на изненадващото завръщане на този род музика, до момента в който Съединени американски щати към този момент не желае да чува нищо за рок.
По мнението на някои критици, точно Хали съумява да трансформира хората на междинна възраст в пазители на рок музиката, които последователно ще стартират да подават тази просвета на идващото потомство. Хали има опцията да се трансформира във възрастния създател и занаятчия на китарата, до момента в който неговите сътрудници избират да са малко по-далече от антикварната музика, не са съгласни да въртят старите си шлагери още веднъж и още веднъж. Това е огромната им неточност, публиката желае да чуе тези шлагери, които е обикнала и слушала преди доста време. Същата процедура продължава да живее и до през днешния ден, в случай че се замислите. Никой не желае да слуша последните албуми на Guns`n`Roses, всички избират ранното им творчество.
Американският концерт се снабдява с конкуренция в лицето на британците, които също имат голям интерес към издигането на рок сцена. Интересното е, че определените реализатори са същите от Ню Йорк. Липсата на малко повече опити води до много главоболия, защото разнообразни издания назовават този концерт – „ Музикален формат за археолози “.
Това обаче не пречи на разнообразни фешън компании да повторят даже облеклото на рок легендите, били те и археолози, някои вършат милиони, връщайки някои от най-популярните одежди на пазара. Точно затова има и заглавия в стилните издания, гласящи известния флирт сред 50-те и модата през днешния ден (тогава началото на 70-те години на предишния век). През 1974 година един фешън магазин ще промени името си на „ SEX “ и ще продължи да продава известните рок облекла, които са били известни преди 2 десетилетия. Любопитен факт е, че групата Sex Pistols ще се кръсти навръх това магазинче.
Приятелката на Сид Вишъс ще си спомни, че нейният обичан в никакъв случай не е имал срещу идващото ново придвижване – пънк музиката. Той е бил форма на рока, даже по-добра, по мнението на изпълнителя. Цикличността отваря вратите и на доста други формати, в които се появяват нови и по-добри рокаджии. Някъде в това време идва и Woodstock, който продължава да се повтаря.
В този миг, когато самият пропуснат и прашен рок стартира да се възражда като феникс за публиката, думата „ ретро “ остава в спомените на първите критици. Сега към този момент има носталгия, която се резервира, а след време, в случай че дадена група продължава да се радва на по-качествен живот, аудиторията дава друга премия – класика. И тъкмо това се случва с редица други реализатори, запазващи правото да диктуват правила, да дефинират визии и да основават нов-стар тренд.
