Териториалните планове за справедлив преход или спирането на въгледобива и

Териториалните проекти за обективен преход или прекъсването на въгледобива и затварянето на въглищни мощности за понижаване на излъчванията с 40 % до 2026 година още веднъж са във фокуса. Засега единствено на специалистите. Предстои в границите на стеснен интервал от време през идващите дни тези Териториални проекти дружно с резултатите от публичното разискване да бъдат изпратени до Брюксел. С това стартира същинската работа. Темата е мъчителна. Става въпрос за трансформиране на цели райони, загуба на хиляди сегашни работни места, преквалификация на фрагменти. От не по-малко значение е, че се случва в интервал на дълбока международна енергийна рецесия. Проблем е, че цялата тази на пръв взор скучна процедури остава малко настрана от необятната общност, без задоволително профилирани енергийни разбори, без финансова подготовка, а и при опасения за стопиране на някои от плановете от Националния проект за възобновяване. Институциите, а в частност и министерство на енергетиката се държат по този начин, като че ли страната е изолирана и ще бъде подмината. А рецесията е на прага и за сведение е доста по-опасна от газа, за който се подвига писък до небесата. Става въпрос за съвсем 40 % от електроенергийните мощности на България. Ключов въпрос е изместване на базовата година от 2019 година на 2022 година Три са основните неща, които страната ни би трябвало да предприеме и отстоява като политическа позиция, тъй че да може да се реагира навреме, излиза наяве от диалог с енергийния специалист Антон Иванов. На първо място, съгласно него страната ни би трябвало да желае изместване на базовата година за понижаване на излъчванията и тя да не бъде 2019 година, а 2022 година и правене на механизъм, който да подсигурява вероятно консервирането на въглищните мощности за работа в рискови обстановки. Предвид актуализиране на Интегрирания проект за климат и енергетика пък би трябвало да се изготви разбор за Адекватността на енергийната система. Не на последно място по значимост специалистът слага и нуждата от енергийна тактика. В отговор на въпрос за разминаването на Териториалните проекти за обективен преход с Националния проект за възобновяване Антон Иванов също не пести рецензиите си. " В рамките на разискване на териториалните проекти се показват недостатъци в залегналата в Националния проект за възобновяване позиция. В него ние имаме ангажимент за 40% понижаване на излъчванията към 2026 година по отношение на 2019 година Като се проучват ограниченията по Националния проект (за възстановяване) се вижда позицията за понижаване на излъчванията, само че концепцията, че може да се стопира производството опонира на актуалната обстановка, в която ние към този момент имаме потребност от въглищните централи. Тук към този момент е преплитането на несъгласията - имаме стихотворец ангажимент, тъй като Националния проект (за възстановяване) към този момент е признат от Европейски Съюз т.е. на много високо равнище са залегнали тези задължения. Но когато прехвърлим тези задължения в опит да планираме справедливия преход, се вижда, че този преход не може да се случи. Нито като преход, нито като обективен, в случай че имаме едно бързо прекратяване на потреблението на въглища до 2026 година. Това се вижда ясно при разискване на Териториалните проекти (за обективен преход) ", уточни той. Иванов подсети, че една от рецензиите към признатия Национален проект за възобновяване е, че " в действителност на разискване подлежаха напълно разнообразни планове, напълно разнообразни задължения от тези, признати в последния миг. Практически ние не сме ги обсъждали в обществото. И ето, в този момент, разискването на Териториалните проекти се трансформира и в наказание на Националния проект, заради липса на разискване, тогава. Сложността идва от това,че се позволи приемането на един значим стратегически документ, без да има преди този момент национално разискване, без да има енергийна тактика, която да дава изясненост по какъв начин ще се случи ", разсъждава той. Според него, понижаване на излъчванията с 40 %, значи понижаване на индустриални потенциали към 2026 година " Това значи - може да не си спирате самите централи, само че също по този начин, че първо би трябвало да има механизъм, по който да им се заплаща да стоят лятно време, без да работят и да се употребяват единствено зимно време. Това не може да стане, без да има някакъв механизъм от рода на механизъм за потенциал ", изяснява Иванов. В същото време обаче припомня, че значи да се затворят рудниците за въглища. " Тук би трябвало да се свържат формалните условия към Плана (за възстановяване) и Териториалните проекти за обективен преход и да се уточни какъв брой служащи ще бъдат освободени към 2026 година Там се споделя, че по отношение на взетото решение по Националния проект за възобновяване се чака да бъдат освободени от порядъка на едно 3 хиляди души във въгледобива. Тук отново се връщаме към въпроса: Ама ние, тези 3 хиляди души като ги освободим към 2026 година, по какъв начин подсигуряваме сигурността на доставките на електрическа сила. Как решаваме националния проблем с обезпечаване на доставките на електрическа сила? ". Експертът е безапелационен, че за това страната ни няма безусловно никаква подготовка. " Казва се, че ще осигурим извънредно доста ВЕИ-та, само че времето върви и явно не можем да ги изградим в тези периоди ", добавя той. От тази позиция Иванов слага въпроса на доста значима основа, съпоставяйки я със обстановката при затварянето на дребните блокове на АЕЦ " Козлодуй ". " Допуска се по фиктивен метод вдишване на едни политически задължения, по-късно да се трансфорат в един възможен напън страната ни да предприеме стопански дейности, които не дават отговор на националния интерес. Така, както беше с блоковете в АЕЦ " Козлодуй " - с политическо решение, а когато се стигна до осъществяването му, първо се видя, че тези блокове не са по този начин рискови тъй като и в този момент не престават да работят такива в Европейски Съюз и се удължава срокът им на работа. Но заради това, че е поето политическо решение по този въпрос не можа да се отстъпи. Това не е от народен стопански интерес. Сега за въглищата още веднъж ще се тръгне по този път ", притеснява се специалистът. В тази връзка Антон Иванов припомня, че в ТЕЦ-овете на въглища в България са направени обилни вложения за възстановяване на екологичните им характерности. Според него, в случай че страната ни не приготви механизъм, по който да работят в рискови обстановки, няма по какъв начин да се случи, че да подсигуряваме сигурност на доставките. Иначе вид на държание на " затваряне през лятото " и " отваряне през зимата " може да си обезпечи единствено държавната централа Топлоелектрическа централа Марица Изток 2. За другите два ТЕЦ-а, да вземем за пример в комплекса " Марица Изток " някой би трябвало да им заплати за времето на престой, а и става въпрос за скъпи процедури. " Разумно е да ги имаме във формата на държавен запас, тъй като пораждат всевъзможни обстановки. Необходим е механизъм за поддържането им ". По думите на специалиста естественият път изисква и разработване на Анализ на адекватността на системата. " Съответно в светлината на сегашната обстановка да се посочат тези мощности, които би трябвало имаме, може да са като бездънен леден запас, само че да ги имаме, какви са изискванията и финансите, които би трябвало да бъдат обезпечени и да влязат общия пазарен механизъм, който се употребява в България. Иванов е уверен, че енергийната ни система има потребност от сходен вид запаси поради прогнозите, че високите цени на тока ще останат най-малко още три до четири години. " Очевидно енергийната система може да си разреши да поддържа подобен вид запаси ", счита той като добавя, че може да се заделят пари в профилиран за задачата фонд, само че не през цената на електрическата енергия. " Това би трябвало да бъде взето първо като решение, само че е един дълъг развой на дейности, които не могат да бъдат взети за месец-два ", счита той. Затова съгласно него, " базисната година за понижаване на излъчванията би трябвало да не бъде 2019 година, което е една предкризисна година, а да е 2022 година, когато беше официално признат Плана (за възстановяване) ". " Тоест, годината, към която би трябвало да се съотнася към онази, в която той е признат Плана и, в която се виждат всички резултати от рецесиите, в които ние попадаме. Тогава тежестта върху енергийната система е доста по-ниска и надлежно тя може да се оправи с доста по-малко опасности за сигурността на доставките ", показва специалистът. Що се отнася до изчерпателен Анализ на адекватността на системата и препоръчване подобен вид развиване, което подхожда на действителностите, по думите му, това би трябвало да стане в границите на идната година, когато е планувано актуализиране на Интегрирания проект за климат и енергетика. Министерство на енергетиката би трябвало да приготви задание и да провежда осъществяването на подобен вид задача, а не отново да чакаме 2023 година и както постоянно официално да попълним табличките, счита още той. Ангажимент, гибелен за енергетиката, изискващ преоценка В самото мнение на Българския енергиен и минен конгрес (БЕМФ) във връзка Териториалните проекти за обективен преход се показват ясно заплахите, пред които е изправена страната ни. Експертите от форума упорстват за политическа преоценка, а като цяло на периодите за декарбонизация на българската енергетика. " Поетият ангажимент от Република България за понижаване до 2026 година с 40% на годишните излъчвания на СО2 от бранш електроенергетика по отношение на излъчванията от бранша през 2019 година, както и оценката, че въглищните централи ще работят с високо натоварване единствено през зимните месеци, е гибелен за енергетиката, а предвид на настоящата енергийна конюнктура в Европа, а към този момент е и изцяло недопустим. Следва да се има поради, че работата на въглищните централи след 2025 година ще зависи от откритата тогава пазарна среда и ще изисква въвеждане на механизъм за потенциал, какъвто към момента не е плануван. Поетите политически задължения на страната следва да се преоценят и да се сложи явен приоритет върху сигурността на доставките и гарантиране на обществен стабилитет. Поради това, както ПВУ, по този начин и Териториалните проекти за обективен преход (ТПСП) следва да бъдат преоценени по този начин, че да спомагат за реализиране на равномерен и обективен енергиен преход, а не да основават предпоставки за задълбочаване на енергийните и обществени рецесии ", показват специалистите. Те подчертават върху заплахата от загуба на 12 хиляди работни места и показват начинания, които могат да бъдат подхванато. Експертите от БЕМФ натъртват и на редица начинания, които биха създали Териториалните проекти за обективен преход работещи. БЕМФ още доста по-рано, през юли тази година сигнализира за тревогата на обстановката във връзка затваряне на въглищни мощности. Интересен е фактът, че сега, в който реагира БЕМФ енергийната рецесия към този момент е при започване на развихрянето си и то освен поради газа. " На извършеното на 5.07.2022 година първо съвещание на Консултативния съвет по отношение на Европейската зелена договорка (КСЕЗС), във връзка правенето на пътна карта за декарбонизация на енергийния бранш, изненадващо за мнозина, управлението на съвета е предложило като главен сюжети " ускорено затваряне на въглищните централи до 2030 година и оттатък, само че не по-късно от 2038 година " Изразяваме безапелационното си противоречие с това предложение! Това е непрофесионално и мощно притеснително като се има преди, че то не подхожда на създадени и признати съществени политически и експертни отчети по тематиката ", показаха тогава от БЕМФ. Между другото може да се направи информация, какви ограничения по това време към този момент обсъждаха западните държавни управления като едни от тях са за отваряне на консервираните въглищни централи. Недопустимо Бившият изпълнителен шеф на " Мини Марица Изток " и деен бранител на комплекса като цяло също не крие опасенията си за бъдещето на енергийната система от една страна, а и на района като цяло от друга. Нещо повече, той окачествява Териториалните проекти за обективен преход като непрофесионални. " Недопустимо е Министерството на Енергетиката да разгласява за публично разискване един толкоз непрофесионално направен документ като " Териториалните проекти за обективен преход ". В него липсват механически разбори за потребностите от електрическа сила през идващите 10 - 20 години, по какъв начин те ще се задоволяват уравновесено от позиция на електро-производствените мощности и на електропреносната мрежа. Няма техническо решение за поддържане на софтуерните параметри на тази мрежа (като напрежение, периодичност, сигурност на доставките до всички електропотребители) и не на последно място - планирана цена на електрическата енергия, както за битовите, по този начин и за индустриалните консуматори. Липсват разбори и съответна аргументация, кои задгранични компании са подготвени да влагат в построяването на междинни и огромни индустриални предприятия в засегнатите райони от този по този начин наименуван " обективен преход " при изискване, че цената на електрическа енергия ще се изравни с европейската и заплатите на пренасочваните работещи миньори и енергетици би трябвало освен да се запазят, само че и да се усилят и изравнят с тези на европейските им сътрудници " написа специалистът. Щерев прави и демографски прочит. " Тези проекти за " обективен преход " не вземат решение националния демографски проблем на страната. Напротив - ускореното прекъсване на въгледобива и електропроизводството в минно-енергийния комплекс " Марица изток " ще докара до внезапен скок на безработицата в Старозагорска и другите й прилежащи области. Ще бъдат наранени стотици, хиляди дребни и междинни предприятия в района, осигуряващ понастоящем работната ръка ", разяснява той. " Небалансираното повишаване на производството на електрическа енергия от ВЕИ (слънчева и ветрова) изисква компенсиращи електропроизводствени мощности, които не могат да се обезпечат от скъпоструващите акумулатори, нито от наличните Водноелектрическа централа, тъй като и те са подвластни от капризите на природата. Още по-малко може да се разчита на газови Топлоелектрическа централа, като се има поради непрестанно растящата цена на природния газ. Потребностите от него в международен мащаб ще порастват непрестанно с растящия брой на популацията на планетата (докато у нас българите ще бъдат на изчезване) и желанието всички хора да живеят по-добре ", счита още специалистът. Друга позиция, върху която той натъртва е загубата на земеделска земя, от която потребността от ден на ден нараства, поради задаващата се в международен мащаб продоволствена рецесия. Само куха декларация Проблемът със земята, работните места и прекомерното залагане на заместването с ВЕИ не убягва и на специалистите от КТ " Подкрепа ". " Териториалните проекти за обективен преход не дават безапелационни и еднопосочни отговори. Заявката, че никой няма да бъде зарязан при провеждането на зеления преход остава единствено куха декларация ", считат от синдиката. Сред някои от основните индикатори, на които натъртват от " Подкрепа " е затварянето на над 12 хиляди работни места единствено в Стара Загора до 2026 година Допълнително над 15 хиляди служащи ще останат без работа до 2038 година Негативните обществени резултати ще обиден също членове на фамилиите на заетите, които са над 80 хиляди души, както и непряко заетите работни места - над 22 хиляди души. Като загуба за данъчната система от профсъюза пресмятат сумата от 877 млн. лева на годишна база. Становищата от публичното разискване на Териториалните проекти за обективен преход към този момент са на масата. Сега на ход са институциите. Каква ще бъде позицията, която ще защитят ще се обясни напълно скоро. От нея ще зависи освен какво ще е бъдещето на въгледобивните райони, само че и по какъв начин ще обхване и какъв брой дълго ще продължи енергийната рецесия в България.