БНБ и банковият сектор ще бъдат готови в рамките на

„ Българска народна банка и банковият бранш ще бъдат подготвени в границите на актуалната година за въвеждане на еврото в страната “. Това заяви  гуверньорът на националната банка Димитър Радев по време на днешния конгрес на тематика „ България в Еврозоната. Кога? “. Конференцията се провежда от Асоциацията на почетните консули в България, Българската Си Еф Ей (CFA) асоциация и Асоциацията на банките в България. Сред тематиките на събитието бяха провокациите и вероятностите пред страната ни при въвеждане на еврото, както политическите, икономическите и финансовите аспекти на участието. Сред участниците във форума бяха служебният министър на стопанската система и промишлеността Петко Николов и някогашният вицепремиер Николай Василев. Сред присъстващите на конференцията бяха някогашните министър председатели Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Марин Райков, някогашният ръководител на Народното събрание Борислав Великов, някогашният вицепремиер Мария Габриел, някогашни министри на финансите. Чуждестранни посетители на събитието бяха някогашният канцлер на Австрия Волфганг Шусел, Джоузеф Мускат, някогашен министър-председател на Малта и Адриан Нъстасе, някогашен министър-председател на Румъния, а във втората част на форума това ще създадат Михалис Сарис, някогашен министър на финансите на Кипър и Джордж Заняс, някогашен министър на финансите на Гърция. Те споделиха опита на своите страни като членки на еврозоната. Още по тематиката Финанси 30 апр 2024 Финанси 10 апр 2024 Финанси 26 март 2024 „ Има редица обаче осведомителни, счетоводни системи, а и общините, които би трябвало да се адаптират за работа в Еврозоната “, акцентира Димитър Радев. Той отговори и на въпроса на самата конференция – по кое време България би трябвало да влезе в еврозоната – като изрази мнение, че това би трябвало да се случи допустимо най-скоро. Радев изясни какви са изискванията от компетенциите на изпълнителната власт, които би трябвало да бъдат изпълнени преди въвеждането на еврото. Според него България няма да успее да извърши всички критерии за влизане в еврозоната до юни, когато излиза отчетът за конвергенция. „ Ние се нуждаем от ясно открита, устойчива проевропейска политическа структура. Приемане допустимо най-бързо на Закона за въвеждане на еврото, който ще даде ясни индикации, нови законови гаранции за бизнеса и семействата за това, което следва “, сподели той. Според него би трябвало да се форсира работата по оставащите условия и техническата подготовка. Ако този сюжет се материализира допустимо най-скоро след идните избори, възможностите ни да се присъединим към еврозоната през 2025 година остават мощни и изцяло реалистични. „ В резултат на политическата рецесия през последните години ние загубихме както самодейността, по този начин и водачество в процеса на присъединение към еврозоната. Независимо от това нашата подготвеност от позиция на изискванията за присъединение законодателна и техническа рамка остава висока “, сподели още той.  „ Присъединяването към Еврозоната е измежду главните цели на страната. Въвеждането на единната европейска валута е доказателство за задълбочаването на европейската интеграция на България “. Това сподели министърът на стопанската система и промишлеността Петко Николов. По думите му със своето присъединение България ще направи огромна крачка напред и ще взе участие в процеса по образуване на паричната политика в Европейски Съюз. Страната ни ще стане част от общественост, в която над 340 милиона жители на 20 страни членки на Европейски Съюз употребяват еврото като национална валута. По думите на министърa участието на България в най-развития паричен съюз в света ще донесе обилни изгоди в стопански и обществен аспект. Сред изгодите за България Николов уточни повишението на кредитния рейтинг на страната след приемането на еврото. „ България ще има опция да се финансира посредством заеми с по-ниски лихви от интернационалните пазари. Единната валута ще понижи преводите и разноските за бизнеса, което ще подкрепи външнотърговския стокообмен на страната, ще има позитивен резултат върху задграничните вложения и би осигурила съпоставимост на цените и заплатите с европейските ”, уточни Николов. Икономическият министър очерта като стратегическа цел на страната ни осъществяването на изискванията за участие в Еврозоната до края на 2024 година, след което следва да се вкара еврото като национална валута. Според него дейностите, нужни за постигането на тази цел са свързани със съблюдаване на бюджетна дисциплинираност и с понижаване на инфлацията до равнища, сравними със страните с най-ниска инфлация в Еврозоната. Като предизвикателство за България министър Николов уточни покриването на критерия за инфлация и уточни, че за постигането му са нужни старания. „ Българската администрация работи интензивно за цялостно въвеждане на европейските условия в законодателството за подготовка на предприятията и потребителите за прехода към новата валута “, сподели още той. „ Въвеждането на еврото в България ще бъде съпроводено с съответни ограничения за отбрана на потребителите, които включват условия за вярно преизчисляване на цените от лв. в евро, двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в лв. “, съобщи икономическият министър. Той увери, че интервалът на двойно обозначаване на цените ще стартира един месец след датата на влизане в действие на Решението за приемане на еврото и ще завърши 12 месеца след датата на въвеждане на еврото. Министър Николов бе безапелационен, че преходът от лев към евро следва да се реализира гладко и осведомено, с цел да може изгодите от участието да се усетят от всички български жители и предприятия. „ Бизнесът ще разполага с задоволително време, с цел да се приготви за действителното прекосяване на осведомителните, вътрешно-фирмените системи за ръководство на процесите и разплащателните системи “, добави той. Николай Василев: Имаме късмет за еврозоната за 1 януари 2025 г. Според някогашния вицепремиер Николай Василев България има късмет да бъде призната в еврозоната от 1 януари 2025 година, само че въпросът опира до политическа воля. Според Василев има четири фактора за еврозоната, а всички се концентрират единствено върху инфлацията, като посочи, че не можем да приказваме от името на европейските институции и не може да им се молим да бъдем признати, в случай че не отговаряме на критериите. „ Трябваше да водим радикално друга антиифлационна политика в последните години, а не проинфлационна “, сподели Василев. Николай Василев сложи казуса с попадането на България в „ сивия “ лист за пране на пари на световния контролен орган Financial Action Task Force (FATF). „ Формално това може да не е аршин за еврозоната, само че въпросът е трябваше ли в този момент да бъдем там. Чули ли сте, който и да е ръководещ или политическа партия да са загатнали този въпрос “, попита Василев.  Бившият вицепремиер открои и въпроса с бюджетния недостиг. Тази година несъмнено ще имаме още веднъж актуализация на бюджета. 12 години по мои мемоари нямаше нито една актуализация на бюджета, а в този момент актуализация е най-разпространената дума в политиката в България в последните години, т.е. ние не можем нищо да планираме, приходите ги няма, разноските са в небесата, предизборно всякога се състезаваме кой повече ще вдигне разнообразни разноски “, разяснява Василев. Според някогашния вицепремиер обаче преди всичко от факторите за присъединение към еврозоната е политическата воля.