Отношенията между ЕС и Израел падат жертва на войната в Газа
Признаването на Палестина от три европейски страни - Ирландия, Испания и Норвегия, първите две от които са членки на Европейския съюз (ЕС), няма да докара до на практика резултати, само че е показателно за това, че връзките сред Европейски Съюз и Израел не престават да се утежняват в подтекста на войната в Ивицата Газа.
От европейска позиция в основата на този развой стои кардиналното основание за увеличаващата се филантропична цена на израелската атака по отношение на въпросния палестински анклав, последното измерение на която видяхме в десетки убити след удар на военно-въздушните сили на близкоизточната страна по отношение на обособена за филантропични цели зона в Рафах. От Брюксел се регистрира и това, че следващият кървясъл епизод от спора в Газа идва откакто Израел не се съобрази с решението на Международния углавен съд в Хага да прекрати настъплението си по отношение на този град, ситуиран на границата с Египет. Именно в подтекста на последното висшият представител на Европейски Съюз по външна политика и защита, Жозеп Борел, съобщи, че съюзът би трябвало да избере сред поддръжката за Израел и тази за върховенството на закона.
Като резултат от тези натрупващи се фактори - увеличаващите се цивилни жертви в Газа и произлизащата от това реакция на " юридическата ръка " на Организация на обединените нации в лицето на Международния съд, който може да няма правоприлагаща мощ, само че чиито решения са наложителни - в Европейски Съюз се случи нещо невиждано. На съвещание на външните министри на страните членки на съюза при започване на тази седмица бе прегледана опцията за налагане на наказания на Израел, в подтекста на преразглеждането на Споразумението за асоцииране сред Европейски Съюз и Израел. Този документ е рамката, която урегулира комерсиалните връзки сред блока и близкоизточната страна, и е " основан на почитание към човешките права и демократични правила " (чл. 2 от споразумението). Всъщност в случай че Европейски Съюз по принцип има някакви механизми за въздействие по отношение на Израел, те се състоят точно в това, че обичайно съюзът е един от най-големите търговски сътрудници на Тел Авив (и най-големият за 2022-ра г.) и един от главните донори за филантропична помощ за палестинците.
Непосредствено до Европейски Съюз и като част от Европейската политическа общественост, външният министър на Англия, Дейвид Камерън, съобщи при започване на тази година, че страната му обмисля признаването на Палестина не като резултат от постигането на решението за две страни (стандартна дефиниция за превъзмогването на спора сред израелци и палестинци), а в процеса на реализацията на тази формула. С други думи, Лондон ни сподели, че палестинската страна ще бъде не функционалност от решението за две страни, а негова причина. Впоследствие, до момента в който Съединени американски щати наложи несъгласие в границите на Съвета за сигурност на OOН, Лондон гласоподава " въздържал се " по отношение на предлагането Палестина да получи статут на държава-членка в организацията.
На въпросното съвещание обаче различен европейски фактор от Съвета за сигурност, Франция, гласоподава " за ". Въпреки че Париж не се причисли към Испания, Ирландия и Норвегия, които признаха публично палестинската страна, Франция работи с арабските страни като ОАЕ и Алжир, които регулярно в границите на Организация на обединените нации оферират за гласоподаване проекторезолюции, касаещи спора в Газа. " Съветът за сигурност не може единствено да приказва, Съветът за сигурност е належащо да работи ", съобщи френският дипломат към Организация на обединените нации във връзка последната проекторезолюция, импортирана от Алжир, във връзка неспазването на разпореждането на Международния углавен съд за прекратяване на офанзивата по отношение на Рафах от страна на Тел Авив. В редиците на Организация на обединените нации Франция към този момент постоянно поддържа резолюциите, които упорстват за преустановяване на бойните дейности в Газа.
Всъщност връзките сред Европейски Съюз и Израел бяха обтегнати и преди започването на войната сред Хамас и Израел през октомври месец предходната година. За това допринасяха няколко неща от концептуален порядък. Един път, Европейски Съюз бе страна и поддържа сключването на така наречен Ядрена договорка с Иран от 2015-та година, до която се стигна главно посредством договаряния сред американците и иранците. Брюксел, въпреки и несполучливо, след това се опита да запази тази договорка даже и откакто Съединени американски щати, този път под управлението на администрацията на Доналд Тръмп, реши да я напусне през 2018-та година Втори път, Европейски Съюз смята израелската политика на заселничество по отношение на Западния бряг за нарушаване на интернационалното право според Резолюция 2334 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от 2016-та година (тази тематика е мотив за напрежение освен сред Израел и Европейски Съюз, само че и на такова сред Тел Авив и Вашингтон). Трети път, Европейски Съюз продължава да смята за столица на Израел Тел Авив (признаването на Йерусалим за такава компрометира решението на спора сред израелци и палестинци в упомената нагоре формула за " две страни ", защото основаването на палестинска такава планува Източен Йерусалим за нейна столица). Европейски Съюз също по този начин смята, още веднъж според съответните резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, че Голанските възвишения са нелегално окупирани от Израел. Не на последно място, Европейски Съюз вижда в основаването на палестинска страна причина за деескалацията на напрежението сред израелци и палестинци, доколкото ползата на съюза допуска неговото районно съседство да не бъде източник на напрежение и опасности. А тук споделената американско-европейска равносметка е, че в лицето на Бенямин Нетаняху те нямат събеседник, който да придвижи този развой.
Именно това проблематично завещание в връзките сред Европейски Съюз и Израел правеше по този начин, че израелската дипломация, под управлението на Бенямин Нетаняху, да гради връзките си с Европа чрез двустранни разговори с обособени страни от Стария континент или посредством присъединяване в районни формати (като Вишеградската четворка, като групата на балтийските страни или тази на балканските такива). И до ден сегашен Израел има по-голяма поддръжка в Централна и Източна Европа, в сравнение с в Западна. Държави като Германия, Унгария, Румъния и България, в това число в подтекста на войната в Ивицата Газа, продължат да се солидизират преобладаващо с позициите на Тел Авив. Последното е показателно в посока на това, че в Европейски Съюз има разделяне: в случай че всички държави-членки са съгласни, че Израел имаше право на отговор по отношение на експанзията на Хамас, то различията се материализират, когато стане въпрос за обсега и продължителността на този отговор на Тел Авив. Оттук и все още на Стария континент няма консенсус във връзка с това по кое време и при какви условия би трябвало да се подписа примирието сред Хамас и Израел.
Така или другояче, войната в Ивицата Газа дава още една жертва, въпреки и тя да не бе изненадваща: връзките сред Европейски Съюз и Израел. Както стана дума, и преди започването на спора, те не бяха цветущи. Но войната направи по този начин, че скептичните по отношение на Израел настроения в Европа да се разширят.
Европейски Съюз и Израел така и така не бяха кой знае какви другари, би изцъкал с език някой безсрамник. Въпросът е какви врагове би излязло от тях.
От европейска позиция в основата на този развой стои кардиналното основание за увеличаващата се филантропична цена на израелската атака по отношение на въпросния палестински анклав, последното измерение на която видяхме в десетки убити след удар на военно-въздушните сили на близкоизточната страна по отношение на обособена за филантропични цели зона в Рафах. От Брюксел се регистрира и това, че следващият кървясъл епизод от спора в Газа идва откакто Израел не се съобрази с решението на Международния углавен съд в Хага да прекрати настъплението си по отношение на този град, ситуиран на границата с Египет. Именно в подтекста на последното висшият представител на Европейски Съюз по външна политика и защита, Жозеп Борел, съобщи, че съюзът би трябвало да избере сред поддръжката за Израел и тази за върховенството на закона.
Като резултат от тези натрупващи се фактори - увеличаващите се цивилни жертви в Газа и произлизащата от това реакция на " юридическата ръка " на Организация на обединените нации в лицето на Международния съд, който може да няма правоприлагаща мощ, само че чиито решения са наложителни - в Европейски Съюз се случи нещо невиждано. На съвещание на външните министри на страните членки на съюза при започване на тази седмица бе прегледана опцията за налагане на наказания на Израел, в подтекста на преразглеждането на Споразумението за асоцииране сред Европейски Съюз и Израел. Този документ е рамката, която урегулира комерсиалните връзки сред блока и близкоизточната страна, и е " основан на почитание към човешките права и демократични правила " (чл. 2 от споразумението). Всъщност в случай че Европейски Съюз по принцип има някакви механизми за въздействие по отношение на Израел, те се състоят точно в това, че обичайно съюзът е един от най-големите търговски сътрудници на Тел Авив (и най-големият за 2022-ра г.) и един от главните донори за филантропична помощ за палестинците.
Непосредствено до Европейски Съюз и като част от Европейската политическа общественост, външният министър на Англия, Дейвид Камерън, съобщи при започване на тази година, че страната му обмисля признаването на Палестина не като резултат от постигането на решението за две страни (стандартна дефиниция за превъзмогването на спора сред израелци и палестинци), а в процеса на реализацията на тази формула. С други думи, Лондон ни сподели, че палестинската страна ще бъде не функционалност от решението за две страни, а негова причина. Впоследствие, до момента в който Съединени американски щати наложи несъгласие в границите на Съвета за сигурност на OOН, Лондон гласоподава " въздържал се " по отношение на предлагането Палестина да получи статут на държава-членка в организацията.
На въпросното съвещание обаче различен европейски фактор от Съвета за сигурност, Франция, гласоподава " за ". Въпреки че Париж не се причисли към Испания, Ирландия и Норвегия, които признаха публично палестинската страна, Франция работи с арабските страни като ОАЕ и Алжир, които регулярно в границите на Организация на обединените нации оферират за гласоподаване проекторезолюции, касаещи спора в Газа. " Съветът за сигурност не може единствено да приказва, Съветът за сигурност е належащо да работи ", съобщи френският дипломат към Организация на обединените нации във връзка последната проекторезолюция, импортирана от Алжир, във връзка неспазването на разпореждането на Международния углавен съд за прекратяване на офанзивата по отношение на Рафах от страна на Тел Авив. В редиците на Организация на обединените нации Франция към този момент постоянно поддържа резолюциите, които упорстват за преустановяване на бойните дейности в Газа.
Всъщност връзките сред Европейски Съюз и Израел бяха обтегнати и преди започването на войната сред Хамас и Израел през октомври месец предходната година. За това допринасяха няколко неща от концептуален порядък. Един път, Европейски Съюз бе страна и поддържа сключването на така наречен Ядрена договорка с Иран от 2015-та година, до която се стигна главно посредством договаряния сред американците и иранците. Брюксел, въпреки и несполучливо, след това се опита да запази тази договорка даже и откакто Съединени американски щати, този път под управлението на администрацията на Доналд Тръмп, реши да я напусне през 2018-та година Втори път, Европейски Съюз смята израелската политика на заселничество по отношение на Западния бряг за нарушаване на интернационалното право според Резолюция 2334 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от 2016-та година (тази тематика е мотив за напрежение освен сред Израел и Европейски Съюз, само че и на такова сред Тел Авив и Вашингтон). Трети път, Европейски Съюз продължава да смята за столица на Израел Тел Авив (признаването на Йерусалим за такава компрометира решението на спора сред израелци и палестинци в упомената нагоре формула за " две страни ", защото основаването на палестинска такава планува Източен Йерусалим за нейна столица). Европейски Съюз също по този начин смята, още веднъж според съответните резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, че Голанските възвишения са нелегално окупирани от Израел. Не на последно място, Европейски Съюз вижда в основаването на палестинска страна причина за деескалацията на напрежението сред израелци и палестинци, доколкото ползата на съюза допуска неговото районно съседство да не бъде източник на напрежение и опасности. А тук споделената американско-европейска равносметка е, че в лицето на Бенямин Нетаняху те нямат събеседник, който да придвижи този развой.
Именно това проблематично завещание в връзките сред Европейски Съюз и Израел правеше по този начин, че израелската дипломация, под управлението на Бенямин Нетаняху, да гради връзките си с Европа чрез двустранни разговори с обособени страни от Стария континент или посредством присъединяване в районни формати (като Вишеградската четворка, като групата на балтийските страни или тази на балканските такива). И до ден сегашен Израел има по-голяма поддръжка в Централна и Източна Европа, в сравнение с в Западна. Държави като Германия, Унгария, Румъния и България, в това число в подтекста на войната в Ивицата Газа, продължат да се солидизират преобладаващо с позициите на Тел Авив. Последното е показателно в посока на това, че в Европейски Съюз има разделяне: в случай че всички държави-членки са съгласни, че Израел имаше право на отговор по отношение на експанзията на Хамас, то различията се материализират, когато стане въпрос за обсега и продължителността на този отговор на Тел Авив. Оттук и все още на Стария континент няма консенсус във връзка с това по кое време и при какви условия би трябвало да се подписа примирието сред Хамас и Израел.
Така или другояче, войната в Ивицата Газа дава още една жертва, въпреки и тя да не бе изненадваща: връзките сред Европейски Съюз и Израел. Както стана дума, и преди започването на спора, те не бяха цветущи. Но войната направи по този начин, че скептичните по отношение на Израел настроения в Европа да се разширят.
Европейски Съюз и Израел така и така не бяха кой знае какви другари, би изцъкал с език някой безсрамник. Въпросът е какви врагове би излязло от тях.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ