Двете Освобождения, но с примка на шията
Теодора Димова,
Националната ни орис е заключена сред две огледални дати. Те са измежду главните аргументи нашето развиване да се реализира мъчно, нещо непрекъснато да го дърпа обратно. Нашият път напред е неравномерен, на тласъци, триумфите са последвани от покруси, което ни дава чувството, че някаква зла орис тегне над нас и ни пречи да сме равни с другите европейски нации, а националните ни идеали да се трансформират в неосъществими мечти. Нашите национални доктрини сменят посоките си, което прави пътя ни лъкатушещ, а българската потиснатост се трансформира в национална орис.
Двете огледални дати, които имам поради, са Трети март 1878 година и Десети ноември 1989 година Това са нашите две освобождения. И двете са осъществени с решаваща съветска интервенция. Колкото и да сме били готови, да сме ги желаели и очаквали, последната дума за тяхното реализиране идва от Русия. А когато една страна освобождава друга, тя поставя всички старания, с цел да я резервира в своята сфера на въздействие.
В резултат имаме пробита страна
Документалният филм „ Второто избавление “, който наскоро гледахме, демонстрира реалистично и добросъвестно събитията на 9 септември 1944 година и идващите години след установяването на комунистическата власт. Филмът, в който са употребявани единствено документи, провокира голям интерес, тъй като демонстрира потресаващи фрагменти, скривани и премълчавани десетилетия, а огромна част непознати даже на експертите.
Знаем, че два пъти Живков предлага България да се причисли към Съюз на съветските социалистически републики като 16-а република. Предложението е отклонено от руското управление. Не е било належащо, защото съветизацията беше наложена на всички равнища в обществото, а България действително се управляваше от Кремъл. Всичко се решаваше от Москва – свалянето и качването на партийните ръководители, икономическото развиване, въоръжените сили, външната и вътрешната политика, културата…
Ето един образец от културата – „ Руските очи “. Стихотворението е съчинено от поета, който през идващите години съчиняваше речите на Живков.
Синеят на Русия небесата,
окъпани от пролетни лъчи,
и като че ли отразени са в росата
не небесата – съветските очи.
Така е радостно, по този начин е ярко,
просторът е по този начин безспир огромен,
че ми се ще с екстаз свещена клетва
за безконечна честност и обич да дам.
Не е до времената на годината –
белким е пролетен тоз ентусиазъм? Нов?
Отдавна в мен Русия и Родината
завинаги слети са в една обич.
И аз мълча и вървя из полето.
Мълчи земята. Ехото мълчи.
Синеят с тиха милувка от небето,
положителни и родни, съветските очи.
Руското въздействие тече по ефира, през тръби, през банки, само че най-силен руският надзор е посредством Министерство на вътрешните работи. Във всички отдели на министерството и най-много в Комитета за държавна сигурност над всеки български шеф е стоял руски офицер, който е осъществявал методическото управление. Кабинетът на основния чекист е бил директно до кабинета на министъра. Съветските посланици в страната са следили и направлявали с големия уред на посолството всичко, което се случва в партията и страната. Това дава съображение на Георги Марков да е безапелационен: „ Моето персонално усещане е, че
Държавна сигурност е директният и най-непосредствен представител на Съветския съюз
От всичко, което знам, мисля, че мога да настоявам, че българската Държавна сигурност не е нищо друго с изключение на мощната, властна ръка на Съветския съюз “.
Колко здрава е била руската примка можем да съдим и индиректно посредством събитията в Чехословакия през 1968 година, където опитът за отклонение от руския курс беше смачкан грубо и руският надзор над страната беше възобновен в още по-драстичен вид. Споменавам незадълбочено тези общоизвестни обстоятелства, с цел да отстраня всевъзможни подозрения, че случилото се на партийния пленум на 10 ноември 1989 година е осъществено по руски проект и под руско управление.
На 9 ноември никой от нас – елементарните български жители, нямаше визия какво ще се случи на идващия ден. В същото време надали някой се съмнява, че случилото се не е непринудено, а планувано и квалифицирано. И надали някой има подозрение, че е квалифицирано в Москва, а не в София. Ние можем да спорим дали е вътрешнопартиен прелом, сбъднат от партийните функционери, или от Държавна сигурност, дали Живков е подал оставката си непринудено, или под напън, с какви средства му е въздействано и прочие Това са второстепенни въпроси. Никой от директните участници не дава отговор на тези въпроси, само че с годините доста неща се изясниха.
Когато Горбачов стартира в Съюз на съветските социалистически републики перестройка, бай Тошо споделяше да се снишаваме, до момента в който отмине бурята. Този път обаче го надхитриха. Едва ли можем да допуснем, че политбюро прави рокадата за да откри демократично ръководство. Още по-далеч от истината би било, в случай че допуснем, че партийното управление е имало за цел България да стане член на Европейския съюз и на НАТО. Или пък на някого да е минало през мозъка, че деветгодишният тогава Делян Пеевски ще ръководи страната. Но през днешния ден всичко това е реалност. Само в теориите на конспирацията нещата се случват по предначертан проект. В действителния живот е друго.
Основната цел на Българска комунистическа партия и на Държавна сигурност е била да не изпуска кормилото,
тъй като пътят завива ту наляво, ту надясно, има и дупки, които би трябвало да се заобикалят. За 34 години бяхме очевидци на бурни събития – цивилен митинги, стачки, източване и банкрути на банки, опожаряване на партийния дом, хиперинфлация, Луканова и Виденова зими, мутренски произвол и какво ли още не. Събитията не се развиха по проектите на Държавна сигурност. Но можем ли да твърдим, че Държавна сигурност е изпуснала контрола? Руското въздействие в нашия публичен и стопански живот към този момент не е очевидно, само че не е намаляло. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с Държавна сигурност са разформировани, само че създаваните от десетилетия връзки сред техните чиновници остават. Изгонихме 60 чиновници от съветското посолство, само че всеки от тях е построил и работил с българска агентура.
Всичко това – и свободата, която получихме, и това, че останахме най-бедната страна в Европейски Съюз, и това, че там ни смятат за троянски кон, и това, че президентът ни е съветски троянски кон у нас –
всичко е заченато на партийния пленум на 10 ноември 1989 година
Ще спорен ли предсказанието (или предупреждението) на Адам Михник, че „ най-страшното на комунизма е това, което идва след него “?
А Десети ноември е огледална дата на Трети март. Тогава също се планува България да остане като Задунайска губерния или по-точно Руско-Дунавска област. Огромната сума на Окупационния фонд, учреден за основаване на Руско-Дунавска област, се харчи за рекрутиране на сътрудници, които да прокарват съветските ползи. През 1887 година единствено за половин година Руската империя отпуска 762 400 златни франка „ по организацията на национални придвижвания в България “. Димитър Петков показва сборника за политиката на Русия в България с думите: „ От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, протести (като този на русофилите), безредици, заприказва, политически убийства и прочие, които са се случвали в България, откогато съществува като страна, са дело на подлата съветска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за съветските дипломати е било авансово скроено, предначертано и обмислено… “
А ето и откъс от документ, който му дава съображение да направи този извод: „ Трябва да се има поради, че постигането на нашите цели и предначертания е допустимо единствено тогава, когато нашето въздействие в България бъде преобладаващо. Ето за какво популацията на Княжеството с изключение на нравствения дълг за освобождението, също по този начин би трябвало да има и материално обвързване, т.е.
българите би трябвало да се считат за наши безсрочни длъжници,
тъй че кредиторът да има права да изиска изплащането на дълга когато и да е и всяка отсрочка на заплащането би трябвало да се счита за милосърдие от страна на кредитора. Ето за какво следва да се усилят разноските по издръжката на окупационния корпус… “
Можем ли да имаме съмнение какъв брой мощен е контролът, откакто Русия съумява да принуди българския княз Александър да абдикира. Руската агентура се усилва след болшевишката гражданска война. Под съветско попечителство е осъществен най-големият атентат в международната история. В Русия болшевиките взривяват хиляди храмове, само че това не им стига, а взривяват и софийската катедрала.
Могат да се приведат още безчет образци и причини, че двете освобождения са огледални, макар че ги разделят 111 години, че и в двата случая се преследва една и съща цел, макар че в самата Русия през това време са се случили фундаментални промени. Освобождение, само че с примка на шията. За избрани интервали България съумява да разхлаби съветската примка, само че в никакъв случай не съумява да се освободи изцяло от нея.
Националната ни орис е заключена сред две огледални дати. Те са измежду главните аргументи нашето развиване да се реализира мъчно, нещо непрекъснато да го дърпа обратно. Нашият път напред е неравномерен, на тласъци, триумфите са последвани от покруси, което ни дава чувството, че някаква зла орис тегне над нас и ни пречи да сме равни с другите европейски нации, а националните ни идеали да се трансформират в неосъществими мечти. Нашите национални доктрини сменят посоките си, което прави пътя ни лъкатушещ, а българската потиснатост се трансформира в национална орис.
Двете огледални дати, които имам поради, са Трети март 1878 година и Десети ноември 1989 година Това са нашите две освобождения. И двете са осъществени с решаваща съветска интервенция. Колкото и да сме били готови, да сме ги желаели и очаквали, последната дума за тяхното реализиране идва от Русия. А когато една страна освобождава друга, тя поставя всички старания, с цел да я резервира в своята сфера на въздействие.
В резултат имаме пробита страна
Документалният филм „ Второто избавление “, който наскоро гледахме, демонстрира реалистично и добросъвестно събитията на 9 септември 1944 година и идващите години след установяването на комунистическата власт. Филмът, в който са употребявани единствено документи, провокира голям интерес, тъй като демонстрира потресаващи фрагменти, скривани и премълчавани десетилетия, а огромна част непознати даже на експертите.
Знаем, че два пъти Живков предлага България да се причисли към Съюз на съветските социалистически републики като 16-а република. Предложението е отклонено от руското управление. Не е било належащо, защото съветизацията беше наложена на всички равнища в обществото, а България действително се управляваше от Кремъл. Всичко се решаваше от Москва – свалянето и качването на партийните ръководители, икономическото развиване, въоръжените сили, външната и вътрешната политика, културата…
Ето един образец от културата – „ Руските очи “. Стихотворението е съчинено от поета, който през идващите години съчиняваше речите на Живков.
Синеят на Русия небесата,
окъпани от пролетни лъчи,
и като че ли отразени са в росата
не небесата – съветските очи.
Така е радостно, по този начин е ярко,
просторът е по този начин безспир огромен,
че ми се ще с екстаз свещена клетва
за безконечна честност и обич да дам.
Не е до времената на годината –
белким е пролетен тоз ентусиазъм? Нов?
Отдавна в мен Русия и Родината
завинаги слети са в една обич.
И аз мълча и вървя из полето.
Мълчи земята. Ехото мълчи.
Синеят с тиха милувка от небето,
положителни и родни, съветските очи.
Руското въздействие тече по ефира, през тръби, през банки, само че най-силен руският надзор е посредством Министерство на вътрешните работи. Във всички отдели на министерството и най-много в Комитета за държавна сигурност над всеки български шеф е стоял руски офицер, който е осъществявал методическото управление. Кабинетът на основния чекист е бил директно до кабинета на министъра. Съветските посланици в страната са следили и направлявали с големия уред на посолството всичко, което се случва в партията и страната. Това дава съображение на Георги Марков да е безапелационен: „ Моето персонално усещане е, че
Държавна сигурност е директният и най-непосредствен представител на Съветския съюз
От всичко, което знам, мисля, че мога да настоявам, че българската Държавна сигурност не е нищо друго с изключение на мощната, властна ръка на Съветския съюз “.
Колко здрава е била руската примка можем да съдим и индиректно посредством събитията в Чехословакия през 1968 година, където опитът за отклонение от руския курс беше смачкан грубо и руският надзор над страната беше възобновен в още по-драстичен вид. Споменавам незадълбочено тези общоизвестни обстоятелства, с цел да отстраня всевъзможни подозрения, че случилото се на партийния пленум на 10 ноември 1989 година е осъществено по руски проект и под руско управление.
На 9 ноември никой от нас – елементарните български жители, нямаше визия какво ще се случи на идващия ден. В същото време надали някой се съмнява, че случилото се не е непринудено, а планувано и квалифицирано. И надали някой има подозрение, че е квалифицирано в Москва, а не в София. Ние можем да спорим дали е вътрешнопартиен прелом, сбъднат от партийните функционери, или от Държавна сигурност, дали Живков е подал оставката си непринудено, или под напън, с какви средства му е въздействано и прочие Това са второстепенни въпроси. Никой от директните участници не дава отговор на тези въпроси, само че с годините доста неща се изясниха.
Когато Горбачов стартира в Съюз на съветските социалистически републики перестройка, бай Тошо споделяше да се снишаваме, до момента в който отмине бурята. Този път обаче го надхитриха. Едва ли можем да допуснем, че политбюро прави рокадата за да откри демократично ръководство. Още по-далеч от истината би било, в случай че допуснем, че партийното управление е имало за цел България да стане член на Европейския съюз и на НАТО. Или пък на някого да е минало през мозъка, че деветгодишният тогава Делян Пеевски ще ръководи страната. Но през днешния ден всичко това е реалност. Само в теориите на конспирацията нещата се случват по предначертан проект. В действителния живот е друго.
Основната цел на Българска комунистическа партия и на Държавна сигурност е била да не изпуска кормилото,
тъй като пътят завива ту наляво, ту надясно, има и дупки, които би трябвало да се заобикалят. За 34 години бяхме очевидци на бурни събития – цивилен митинги, стачки, източване и банкрути на банки, опожаряване на партийния дом, хиперинфлация, Луканова и Виденова зими, мутренски произвол и какво ли още не. Събитията не се развиха по проектите на Държавна сигурност. Но можем ли да твърдим, че Държавна сигурност е изпуснала контрола? Руското въздействие в нашия публичен и стопански живот към този момент не е очевидно, само че не е намаляло. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с Държавна сигурност са разформировани, само че създаваните от десетилетия връзки сред техните чиновници остават. Изгонихме 60 чиновници от съветското посолство, само че всеки от тях е построил и работил с българска агентура.
Всичко това – и свободата, която получихме, и това, че останахме най-бедната страна в Европейски Съюз, и това, че там ни смятат за троянски кон, и това, че президентът ни е съветски троянски кон у нас –
всичко е заченато на партийния пленум на 10 ноември 1989 година
Ще спорен ли предсказанието (или предупреждението) на Адам Михник, че „ най-страшното на комунизма е това, което идва след него “?
А Десети ноември е огледална дата на Трети март. Тогава също се планува България да остане като Задунайска губерния или по-точно Руско-Дунавска област. Огромната сума на Окупационния фонд, учреден за основаване на Руско-Дунавска област, се харчи за рекрутиране на сътрудници, които да прокарват съветските ползи. През 1887 година единствено за половин година Руската империя отпуска 762 400 златни франка „ по организацията на национални придвижвания в България “. Димитър Петков показва сборника за политиката на Русия в България с думите: „ От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, протести (като този на русофилите), безредици, заприказва, политически убийства и прочие, които са се случвали в България, откогато съществува като страна, са дело на подлата съветска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за съветските дипломати е било авансово скроено, предначертано и обмислено… “
А ето и откъс от документ, който му дава съображение да направи този извод: „ Трябва да се има поради, че постигането на нашите цели и предначертания е допустимо единствено тогава, когато нашето въздействие в България бъде преобладаващо. Ето за какво популацията на Княжеството с изключение на нравствения дълг за освобождението, също по този начин би трябвало да има и материално обвързване, т.е.
българите би трябвало да се считат за наши безсрочни длъжници,
тъй че кредиторът да има права да изиска изплащането на дълга когато и да е и всяка отсрочка на заплащането би трябвало да се счита за милосърдие от страна на кредитора. Ето за какво следва да се усилят разноските по издръжката на окупационния корпус… “
Можем ли да имаме съмнение какъв брой мощен е контролът, откакто Русия съумява да принуди българския княз Александър да абдикира. Руската агентура се усилва след болшевишката гражданска война. Под съветско попечителство е осъществен най-големият атентат в международната история. В Русия болшевиките взривяват хиляди храмове, само че това не им стига, а взривяват и софийската катедрала.
Могат да се приведат още безчет образци и причини, че двете освобождения са огледални, макар че ги разделят 111 години, че и в двата случая се преследва една и съща цел, макар че в самата Русия през това време са се случили фундаментални промени. Освобождение, само че с примка на шията. За избрани интервали България съумява да разхлаби съветската примка, само че в никакъв случай не съумява да се освободи изцяло от нея.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ