Темата за теориите на конспирацията и причините, поради които някои

Темата за теориите на конспирацията и аргументите, заради които някои хора имат вяра в тях, става все по-популярна през последните няколко години. По-малко внимание обаче се обръща на аргументите, заради които хората ги популяризират. В ново изследване екип от откриватели открива, че тук огромна роля играе „ потребността от безпорядък “, желанието да се оспори и наруши политическата и обществена система.

Изследователите в изследването се интересуват от три форми на мотивация, които могат да накарат другите да предадат теориите на конспирацията. Те включват стимулирано шерване, при което се споделя наличие, с цел да се подсилят убежденията на индивида или групата; алармиране, което цели да провокира групови дейности против политическа група, за която се допуска, че печели; и потребността от безпорядък, при която някой се пробва да стимулира другите против политическата система.

Това, което е в основата на този тест, е разбирането, че не е наложително човек да има вяра в дадена доктрина на конспирацията, с цел да я показа с другите. В подобен случай каква е мотивацията да го прави, в случай че не е същински „ вярващи “?

„ Твърдим, че до момента в който стимулираното шерване е по-вътрешно ориентирано и зависи от вярата, алармирането е по-външно ориентирано към побеждаване на съответна групата и може да работи без значение от вярата в теорията “, пишат създателите.

Те настояват още, че безредните претекстове в действителност изместват тези, учредени на религия в теорията. „ Мотивът за шерване на доктрина е „ всичко да гори “, без значение от това коя партия е на власт и вярата в самата доктрина “, прибавят те.

За да ревизира това, екипът популяризира през декември 2018 година анкета, която съумява да набере 3336 респонденти, от които 1772 се дефинират като демократи, а 1564 – като републиканци.

За да се мери „ стимулираното шерване “, участниците са оценени във връзка с вярата им в съответни тайни теории и готовността им да ги споделят с други хора. След това тази подготвеност за шерване е оценена по отношение на това дали въпросната интрига подхожда на партийната еднаквост на респондента. Това е реализирано посредством съответни въпроси, като да вземем за пример: „ Някои хора имат вяра, че Доналд Тръмп заговорничи с секрети общества от расисти, като Ку Клукс Клан, с цел да поеме контрола над Съединените щати. Други не имат вяра в това. Какво мислите вие? “

Участниците, които поддържат републиканците, получават въпроси като: „ Някои хора имат вяра, че следствието на Мюлер в действителност не е следствие на скрит план на акцията на Тръмп с съветското държавно управление. Вместо това те имат вяра, че то е следствие на гнусни действия, в това число похищения над деца и редица други закононарушения, осъществени от семейство Клинтън, Барак Обама и други, които сега работят зад кулисите, с цел да ръководят държавното управление. Други не имат вяра в това. Какво мислите вие? “

За да се обърне внимание на мотивацията за „ пердашене на паника “, участниците са запитани дали възприемат своята политическа партия като по-често „ печелеща “ или „ губеща “ по значими въпроси. Това оказва помощ на откривателите да оценят по какъв начин чувството, че си на губещата страна, може да повлияе на желанието за шерване на тайни теории.

Потребността от безпорядък е изследвана посредством открита осемстепенна канара, която мери желанието на участника за извънредно нарушение на съществуващия ред. Това има за цел да оцени дали тези, които реализират високи резултати по тази нужда от безпорядък, са по-склонни да споделят тайни теории, без значение дали имат вяра в тях или дали те подхождат на политическата им принадлежност.

Въпросите, които мерят това, включват: „ Не можем да изправим проблемите в нашите обществени институции, би трябвало да ги разрушим и да стартираме изначало “ и „ Имам потребност от безпорядък към мен – прекомерно скучно е, в случай че нищо не се случва “.

Включени са и набор от контролни променливи, които ревизират участниците във връзка с неща като равнището на тяхната партийна еднаквост, техния авторитаризъм, доверие, набожност, обучение, приходи, пол, възраст, етническа принадлежност и раса. На участниците също по този начин са дадени въпроси, случайно свързани с техните партийни убеждения, за да се смекчи така наречен прайминг – когато излагането на един тласък въздейства върху реакцията на човек на следващ тласък.

Резултатите демонстрират, че тези, които имат вяра в дадена тайна доктрина, са по-склонни да я споделят онлайн, което е разумно. Но също по този начин се открива, че. Всъщност хората с висока нужда от безпорядък са по-склонни да споделят всичките шест тайни теории, упоменати в изследването. Тази нужда е била по-силен претекст за шерване на наличие, в сравнение с да се сигнализира, че някоя страна губи.

Това е забавен резултат. Изследователите откриват, че възприемането на губещия в действителност е негативно обвързвано с желанието за шерване на конспирации, до момента в който, назад, тези, които са се считали за „ печеливши “, са по-склонни да ги популяризират.

„ С други думи – пишат създателите, – тези, които възприемат своята страна като понастоящем по-често печелеща, в сравнение с губеща (по значими за тях въпроси), показват по-голяма подготвеност да споделят [конспиративни теории] от своите сътрудници. “

„ Като противопоставихме тези три претекста един на различен, в последна сметка установихме, че до момента в който потребността от безпорядък има по-малък резултат върху шерването спрямо убежденията, тя непрекъснато има по-голям резултат върху шерването спрямо партийността и идеологията – което демонстрира, че мотивацията да се провокира цялата политическа система, а не партийните/идеологическите противници, е мощен мотор на готовността за шерване на тайни теории в обществените медии. “

Изследването има и своите ограничавания. Първо, то разчита на извадката, която не е безусловно представителна за популацията като цяло. Второ, то се основава на наблюдения, което значи, че прави оценка съществуващо държание, вместо да манипулира променливи. Освен това резултатите са получени въз основата на самоотчетени данни, което значи, че анализът зависи от информацията, която участниците са подготвени да дават, а не от държанието, следено в живия живот.

В последна сметка екипът стига до заключението, че „ нашите резултати разкриват, че предходните схващания за политическата принадлежност и хаоса като мотори на шерването на враждебни политически клюки (включително теории на конспирацията) може би са по-нюансирани, в сравнение с допуска съществуващата научна литература “.