Проблемът с комунизма и други истории
Изложбата продължа до началото на декември в две пространства по едно и също време - Софийска градска художествена изложба и краткотрайното пространство The Neighbours Зад плана, лишил години подготовка, са доцент доктор Лилия Топузова, преподавателка в Университета в Торонто, Джулиан Шехирян, докторант към Принстънския университет и актуалната художничка Красимира Буцева Тримата работят по изложбата както на място в България, по този начин и до момента в който живеят на разнообразни места - Канада, Съединени американски щати, Англия.
Изложбата " Съседите: форми на контузията (1945 - 1989) " в Софийската градска художествена изложба и краткотрайното пространство The Neighbours (от 3 ноември до 3 декември) повдига най-малко два големи въпроса: какво не сме си споделили като общество за комунистическото минало на България и можем ли въображаемо да се сложим на мястото на хората, които са минали през пандизите и политическото принуждение в този интервал?
Инсталацията, стъпваща на над 40 изявленията с оживели от лагерите, приканва към потапяне във вътрешния свят на оживелите, оказали се " съседи " в споделената си болежка, битие и мъчно шерване на претърпяното: тематиката е прегледана като групова контузия, по която няма ясна държавна позиция или поддържана памет, а разказът, под политическо въздействие,често отива в една или друга прекаленост. Споменатата в заглавието на изложбата 1945 година е тази, от която лагерите стартират да съществуват (създадени са с " Наредба-закон за основаване на трудововъзпитателни общежития ", призната от държавното управление на Кимон Георгиев на 20 декември 1944 г.)
Реклама
Зад концепцията са историчката доцент доктор Лилия Топузова от Университета на Торонто, която работи по тематиката от двадесет години, Джулиан Шехирян, мултимедиен актьор, докторант по история в Принстънския университет и основател на изложбата в Червената къща от 2015 година, както и актуалната художничка, която през последните няколко години трансформира изследването на архивите на Държавна сигурност и диалози с оживелите от репресиите в съществена част от работата си. Тримата работят по изложбата, до момента в който живеят на разнообразни места - Лилия в Канада, Джулиан в Съединени американски щати, Красимира във Англия.
За Джулиан и Красимира " Съседите " става мотив за по-дълги престои у нас, както и усилена работа на терен, по местата, където са били лагерите (Белене, Ловеч). Двамата са и в основата на второто пространство, на което протича изложбата - студиото The Neighbours, до неотдавна изоставена печатница на ул. " Бенковски " 40.
Част от плана са още фотографът Мартин Атанасов и американско-кубинският режисьор Хорхе Рубиера, който приготвя документален филм за основаването на изложбата и по-рано тази година пътува с Шехирян и Буцева до Белене.
Автор: Мартин Атанасов
Как стартира всичко? През 2003 година Лилия Топузова купува еднопосочен билет за България с желанието да научи повече за лагерите. " За мое удивление открих доста малко материал по тематиката. Архивите по това време бяха към момента засекретени, а хората - непредразположени да приказват. "
Реклама
Тя възприема тези компликации като предизвикателство и това я стимулира да продължи с проучването на близкото минало. Етнографската ѝ работа в Белене води до документалния филм " Проблемът с комарите и други истории " (2007), продуциран от АГИТПРОП и осъществен дружно с Андрей Паунов. Когато получава достъп до архивите, стартира работа и върху доктората си. Изследва и архивите по тематиката в Съединени американски щати, Англия и Унгария.
" Инициирах и просторен исторически план, с цел да проучвам историите на мъжете и дамите, оживели от политическите репресии на комунистическия режим. Проведох голям брой изявленията с хора, които са имали нещо общо с лагерите - по време на и след комунизма. Неусетно това стана работата на живота ми. Настоящата галерия е един опит да се съобщи същата тази история посредством изкуството. "
Лилия Топузова
Лилия прекарва доста време в Белене сред 2003 и 2007 година " Това повлия изначално на разбирането ми за историята и паметта за българския гулаг. Щом един път си се потопил в културата, знанието за страната и живота в България, внезапно става значимо по какъв начин най-добре да се съобщи този опит на небългарска аудитория. "
Като значими източници тя цитира ранните записки, оповестени от оживели сред 1991 и 1994, доста от тях самиздати, към сегашен миг налични единствено в антикварни книжарници. Като съществени писания в тази посока Топузова цитира книгата на (Voices from the Gulag: Life and Death in Communist Bulgaria), основана на кино лентата на Атанас Киряков " Оцелелите ", журналистическите проучвания на Христо Христов, филмите на Ана Петкова; университетския алманах с документи, оповестен през 1991 година ( " Политически рискови лица " ), и сборника със публикации на публицисти от в. " Демокрация ", включващ най-много свидетелства от ранните години на прехода ( " Българският гулаг: очевидци " ).
Изложбата " Съседите: форми на контузията (1945 - 1989) " в Софийската градска художествена изложба и краткотрайното пространство The Neighbours (от 3 ноември до 3 декември) повдига най-малко два големи въпроса: какво не сме си споделили като общество за комунистическото минало на България и можем ли въображаемо да се сложим на мястото на хората, които са минали през пандизите и политическото принуждение в този интервал?
Инсталацията, стъпваща на над 40 изявленията с оживели от лагерите, приканва към потапяне във вътрешния свят на оживелите, оказали се " съседи " в споделената си болежка, битие и мъчно шерване на претърпяното: тематиката е прегледана като групова контузия, по която няма ясна държавна позиция или поддържана памет, а разказът, под политическо въздействие,често отива в една или друга прекаленост. Споменатата в заглавието на изложбата 1945 година е тази, от която лагерите стартират да съществуват (създадени са с " Наредба-закон за основаване на трудововъзпитателни общежития ", призната от държавното управление на Кимон Георгиев на 20 декември 1944 г.)
Реклама
Зад концепцията са историчката доцент доктор Лилия Топузова от Университета на Торонто, която работи по тематиката от двадесет години, Джулиан Шехирян, мултимедиен актьор, докторант по история в Принстънския университет и основател на изложбата в Червената къща от 2015 година, както и актуалната художничка, която през последните няколко години трансформира изследването на архивите на Държавна сигурност и диалози с оживелите от репресиите в съществена част от работата си. Тримата работят по изложбата, до момента в който живеят на разнообразни места - Лилия в Канада, Джулиан в Съединени американски щати, Красимира във Англия.
За Джулиан и Красимира " Съседите " става мотив за по-дълги престои у нас, както и усилена работа на терен, по местата, където са били лагерите (Белене, Ловеч). Двамата са и в основата на второто пространство, на което протича изложбата - студиото The Neighbours, до неотдавна изоставена печатница на ул. " Бенковски " 40.
Част от плана са още фотографът Мартин Атанасов и американско-кубинският режисьор Хорхе Рубиера, който приготвя документален филм за основаването на изложбата и по-рано тази година пътува с Шехирян и Буцева до Белене.
Автор: Мартин Атанасов
Как стартира всичко? През 2003 година Лилия Топузова купува еднопосочен билет за България с желанието да научи повече за лагерите. " За мое удивление открих доста малко материал по тематиката. Архивите по това време бяха към момента засекретени, а хората - непредразположени да приказват. "
Реклама
Тя възприема тези компликации като предизвикателство и това я стимулира да продължи с проучването на близкото минало. Етнографската ѝ работа в Белене води до документалния филм " Проблемът с комарите и други истории " (2007), продуциран от АГИТПРОП и осъществен дружно с Андрей Паунов. Когато получава достъп до архивите, стартира работа и върху доктората си. Изследва и архивите по тематиката в Съединени американски щати, Англия и Унгария.
" Инициирах и просторен исторически план, с цел да проучвам историите на мъжете и дамите, оживели от политическите репресии на комунистическия режим. Проведох голям брой изявленията с хора, които са имали нещо общо с лагерите - по време на и след комунизма. Неусетно това стана работата на живота ми. Настоящата галерия е един опит да се съобщи същата тази история посредством изкуството. "
Лилия Топузова
Лилия прекарва доста време в Белене сред 2003 и 2007 година " Това повлия изначално на разбирането ми за историята и паметта за българския гулаг. Щом един път си се потопил в културата, знанието за страната и живота в България, внезапно става значимо по какъв начин най-добре да се съобщи този опит на небългарска аудитория. "
Като значими източници тя цитира ранните записки, оповестени от оживели сред 1991 и 1994, доста от тях самиздати, към сегашен миг налични единствено в антикварни книжарници. Като съществени писания в тази посока Топузова цитира книгата на (Voices from the Gulag: Life and Death in Communist Bulgaria), основана на кино лентата на Атанас Киряков " Оцелелите ", журналистическите проучвания на Христо Христов, филмите на Ана Петкова; университетския алманах с документи, оповестен през 1991 година ( " Политически рискови лица " ), и сборника със публикации на публицисти от в. " Демокрация ", включващ най-много свидетелства от ранните години на прехода ( " Българският гулаг: очевидци " ).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ