Темата е повдигната още през Възраждането За българския произход на

Темата е повдигната още през Възраждането

За българския генезис на евангелието пишат украинският историк Юрий Венелин, фамозният ни възрожденец Васил Априлов, а по-късно и писателят Стилиян Чилингиров. През 2005 година, през понтификата на папа Йоан Павел II, Ватикана ни подари цифрово копие на въпросното Реймско евангелие с извънредно високо качество. Тогава авторитетният историк проф. Георги Бакалов акцентира, че първата част на евангелието е на старобългарски, а изключителните илюстрации са присъщи за православието, само че мина време и този факт се замъгли в всеобщото схващане. В научните среди по въпроса спор няма, не може и да има. Тогава проф. Георги Бакалов сподели пред радио България: “Въпрос на благосклонност е било този документ, написан на старобългарски, да бъде снет и изследван доста преди този момент. Лично за мен обаче, в даването му в този момент, когато България се чака да стане член на Европейски Съюз, има нещо алегорично. Защото тъкмо ние, българите, а не различен славянски народ, ще внесем кирилицата като формален език в ЕС… Тоест, има нещо алегорично, тъй като още в Средновековието сме изпратили на Запад сходен текст, сходно уважавано евангелие, върху което са се клели френските крале ”. Свещената книга е от две елементи, подвързани дружно, само че радикално разнообразни една от друга.

На кирилица са първите 32 страници



Всъщност, става въпрос за вариация на евангелието, направена за облекчение на свещеника. Тя се назовава Апракос и съдържа фрагменти, които се четат на съответния празник, съгласно православния ритуал. Останалите 62 страници са изписани на така наречен хърватска (ъглеста) глаголица, като съдържат апостолски послания и празнични паремии по католическия обред. Някои експерти считат, че е написана през 1395 година от монасите на Емауския манастир в Прага, които са датирали глаголическия текст. Според легендата церемонията по коронацията на френските крале става в катедралата “Нотр Дам ” в град Реймс, тъй като там меровингският крал Кловис е приел християнската религия още през 496 година Смята се, че първият френски държател, заклел се в българското евангелие при коронацията си през 1574 година, е Анри III. Той е последният монарх от династията Валоа. Наследилият го популярен държател Анри IV, положил началото на нова могъща династия, първият Бурбон на френския престол, обаче пропуснал клетвата пред евангелието, тъй като е коронясан в Шартр. Смята се, че всичките му наследници с името Луи, измежду които Кралят-слънце и обезглавеният по време на Революцията Луи ХVI, са се заклевали, поставяйки ръка върху свещената книга, след което ги помазвали с мляко и мед и ги увенчавали с короната. След реставрацията на Бурбоните, последният коронясан пред Реймското евангелие през 1824 година е Шарл Х, който се пада прародител на нашия финален цар и някогашен министър председател Симеон Сакскобургготски, издънка на Бурбоните по майчина линия. Има три съществени версии за произхода на евангелието, на които ще се спрем по-долу. Ще си позволим да загатнем и четвъртата допустима. Да се върнем напървия френски държател, коленичил пред Реймското евангелие.

Това е Анри III, за който към този момент стана дума. Неговата майка е фамозната кралица Катерина Медичи Съпруга на Анри II, майка на последните трима крале от династията Валоа, на една кралица на Франция и една на Испания, тя е считана и за един от огромните политици на времето си. И подозирана в отровителство, несъмнено. Самата Катерина е правнучка на първия в действителност държател на Флоренция от рода на Медичите Козимо Старши, прочут като един от главните подбудители и мотори на Ренесанса, настойник на литературата, изкуствата, образован мъж, хвърлил луди пари за разкриване и превеждане на творбите на античните мъдреци. Той е индивидът, основал двореца изложба “Уфици ”, новата Платонова академия, като е назначил гениалния философ-полиглот Марсилио Фичино за неин началник и му упълномощил да преведе събраните от хората му писания на Платон, Плотин, Порфирий, Дионисий Ареопагит, Прокъл. Днес тези преводи са също класика и се ценят наедно с оригиналите. Той подпомагал по всякакъв начин и фамозни хора на изкуството, като Фра Анджелико, Фра Филипо Липи и Донатело. От историята се знае, че Козимо Старши е изпратил в българска Македония, съгласно тогавашните показа – земите към Филипопол, сегашен Пловдив, емисари, които да купуват остарели книги. Оттам му донесли голям брой скъпи ръкописи, известно е, че измежду тях са и така наречен “Химни на Орфей ”, четири теогонични орфически песни, основани в античните времена на тракийските мистерии, чиито текстове са непокътнати отчасти в старогръцки преводи. Какво по-естествено от това така наречен Реймско евангелие, написано на старобългарски език, също да е донесено вследствие на тази експедиция, а правнучката Катерина Медичи да го е взела със себе си във Франция дружно с други блага за Църквата, които носи, когато идва за сватбата си с Орлеанския херцог, който по-късно става крал на Франция под името Анри II. В самата Реймска катедрала дълго време считали, че луксозното евангелие е написано на някакъв тайнствен заветен език. Говорели, че е гръцки, сирийски, индийски и даже етиопски.

Загадката позволява съветският император Петър Велики

Колкото и необикновено да звучи, точно Петър I разкрива тайната, без никакво изпитание. През 1717 година, когато в действителност е още единствено московски цар, той гостува във Франция, а на 27 юни посещава Реймс. В катедралата му демонстрират скъпата книга, с цел да се похвалят с нея, да смаят царя, тъй като тя е в действителност забележителна с изкусната си направа. Подвързана е със скъпа алена кожа, инкрустирана със злато и седеф, в ъглите върху най-фин гланц изтънчено са изобразени четиримата евангелисти. Рисунките в нея също са изумителни. Поставяли евангелието на трона в църквата, както е в православието, тъй като се считало, че по този начин в храма участва самичък Христос. Цар Петър поема книгата с страхопочитание, разтваря я, усмихва се, след което стартира да чете на глас един текст от първата част на ръкописа – тази на кирилица. Не ще да му е било мъчно, тъй като в съветските църкви, както по негово време, по този начин и през днешния ден, се служи точно на старобългарски език, който е формирал и голямата част от речниковия фонд на съветския. След години – на 18 юни 1726 година – и неговият вицеканцлер посещава Реймската катедрала, с цел да допре евангелието. Той даже превежда няколко страници на френски по молба на домакините. С втората част видял напън. Признал, че книгата съдържа църковни текстове, писани на славянско антично писмо, което не схваща добре. През Френската гражданска война скъпият обков е завлечен, само че евангелието е непокътнато. Император Наполеон Бонапарт заповядва да го приберат в трезора на градската библиотека, в раздела за остарели ръкописи, където се пази и през днешния ден под номер 255. Твърди се, че евангелието е изнесено през 1469 година от към този момент падналия под турска власт Константинопол от византийския литератор Михаил Палеокапа. Според Архиепископията на Реймс, то е дарено на катедралата от архиепископ Шарл де Лорен на Великден 1574 година, който го купил по време на присъединяване си в Църковния събор в Тренто, Италия, заседавал сред 1545 и 1563 година Една от версиите е, че Реймското евангелие идва във Франция още през 1051 година дружно с принцеса Анна, дъщерята на великия княз на Киевска Рус Ярослав Мъдри, която минава под венчилото с френския крал Анри I. Тази доктрина обаче се базира на редица погрешни обстоятелства.

Автор: Светослав Пинтев

Бележка на богъра на videlei.com: ето го и самото “Реймско евангелие ”, аз смятам, че то е от персоналната библиотека на цар Симеон Велики и попада във Франция като брачен подарък при династичен брак сред българска принцеса /идваща от Украйна; царския двор на Киевска Рус, по линията на кралица Олга, която е щерка или племенница на цар Симеон Велики/ и френски престолонаследник. В момента върша някои спомагателни изследвания и ще го обявявам. Копието е донесено като безценен подарък от Франция, по линия на католическата черква посредством някогашния ни народен представител господин Лъчезар Тошев. За в този момент се наслаждавайте на нещо същинско достоверно българско; цяло знамение е че е съхранено в този тип: dox.bg/files/dw

Княгиня Олга и Реймският псалтир

Гина Джиджева, основателка на фондация ”Баба Тонка ”

Далеч във вековете легенда споделя: …Живял държател умен и свят, оставил дълбока диря и благослов след себе си. Михаил-Борис – български княз било името му. Имал той сестра за знамение и приказ – хубава и сияйна като зората. Дълбока и мъдра, цялостна с любородие, тя приела новата религия в Христа и с княжеско име Теодора се съгласила да стане заложница във Византион, като там постъпила в Императорската школа. По същото време в Магнаурската школа на античния град, фамозна с мъдростта на учениците си, постъпил най-мъдрият измежду тях Константин Философ. Пламнала обич сред двамата белязани от ориста. Тя, българската княгиня, надълбоко предана на брат си, царя, горяла от предпочитание да му помогне в свято дело – да спре братоубийството в земята на българи и славяни… Усвоила най-силното оръжие – познанието, прикрито в свещените скрижали на времето – Теодора се върнала на родна земя. Построила църкви и манастири, в които Словото Божие звучало на ромейски език. Труден и недосегаем бил той за народа, който чакал мир и по-светли съдбини от Бога. Тангра бил всесилен и недопечен, Христос – мил и милосърден. Учениците му и техните следовници свободно разнасяли Божието Слово из цяло Българско. Но мъчно било делото им с непознат език. Затова Борис, под въздействие на настойчивостта на сестра си Теодора, се озовал на среща с обичания й, Константин. Ръководството на Магна-Аура го готвело за висок пост – библиотекар на Константинопол, след което го очаквала златна багреница на Вселенски патриарх. Какъв бил диалогът сред двамата мъже, никой не знае, само че вместо високия ранг, Константин Философ поема отшелничеството. Заедно с брат си Методий той се озовава в манастира ”Полихрон ” в планината Олимп.

Оттук стартира началото на огромно свято дело – нови писмена, нов език за Божието Слово, приет след дълги години на гонение…

Сред дълбокия мрак на Средновековието изгрява нова звезда – светла и ярка. Първата задача на Константин-Кирил Философ при хазарите носи Божи благослов – намерено е тялото на свещеник Климент, осветено и пренесено тържествено в Рим с похвално слово в негова чест от Константин-Кирил и с химн, чиято следа остава неразкрита и до през днешния ден. И в случай че тази химнопис се ползува по-късно в българските църкви за превод от гръцки на черковнославянски, то написаните повече от четиридесет химна в богослужението ни са начало на музикалната ни популярност доста по-рано от ”Полиелей на българката ” на Йоан Кукузел, и то още в IX век!!! Така огромната обич след разлъка и тъга носи извисяване и величие за векове…

А Теодора? – Нейната святост дала сили на Борис да покръсти своя народ. Обединен и обединен, той стартира да израства и да поема велика задача на култура. Но княз Борис, смачкан в душата си за извършен грях – изтребване на боляри езичници, се отдръпва от престола в манастир, с цел да измоли смирение от Бога. Сили за това му дава подаръкът от Моравия, изпратен му от Методий, брата на Константин-Кирил Философ, посредством учениците Климент, Наум и Ангеларий – Евангелие, преведено на родния език с новите писмена. На престола Борис оставя първородния си наследник Ръсате, покръстен с име Владимир. Младият и смел военачалник, към този момент цар, не може да се помири с новата религия и готви протест, по тази причина бащата Борис напуща манастира, надява багреница и корона и с Евангелието в ръка санкционира своя първороден наследник – царя-слепец, непрозрял бъдещето на своя народ, с същинска слепота, избождайки очите му. Окървавен е престолът български и Симеон, готвен за свещеник в Магнаурската школа, отхвърля да го одобри като трон на обичания си по-голям брат, пример на смелост и геройство от детските им години. Но Евангелието с Божии слова и клетвата на бащата за синовен дълг на Българския цар, който няма права, а единствено дълг пред народа, го скланят. Затова не Плиска, а Преслав става столица на цар Симеон Велики с замък, неотстъпващ по величие на двореца в Константинопол. Започва нова ера за българската страна със Златен век и Книжовна школа, известна надалеч зад границите й…

Минават години. За слепия Ръсате се грижи щерка му Сандоке, покръстена с името Елена, амазонката, трансформирала се във лидер на безсилен слепец. Тя, християнката, не може да се помири със ориста на своя татко, изпада в безумие и пита Небето, пита Тангра и Христос: Защо? Защо? Защо?… Отговор търси и й дава влюбеният в нея Симеонов наследник Боян, с цел да я избави и подари с покой. Така избухва разкол в царския двор. За да я в профил още в нейното възникване, Симеон дава Сандоке-Елена, слънценосната Христова щерка, за жена на Киевския княз Игор, където тя бива наречена Олга. Но грях е да разделиш двама влюбени, по тази причина най-скъпото, което има цар Симеон – Евангелието на татко му Борис – отива дружно с нея в Киев. То дава сили и популярност на Олга в новия й дом и новата й Родина. И когато брачният партньор й – Киевският княз Игор – умира и тюрки атакуват Киевска Рус, Олга – амазонката, повежда войската и дава подобен отпор на врага, че повече тюркски крайник не стъпва на Киевска земя. За признателност народът приема вярата й, а след гибелта й я канонизира като Св. Олга Българска. Най-славната жена в Европа в Х век е тя.

По късно същото Евангелие дава сили и на дъщерята на Олга, Анна, когато дружно с прикята й отпътува за Париж, където тя става жена на френския крал. По това време, преследвана и изгаряна на клади, тук стига и ереста от България като ново обучение – богомилство. Мил е Бог към бедните и неоправданите и милостта му пораства дружно с тях като едничка тяхна закрила… Престолонаследникът на Франция се разболява от тежка нелечима болест. Никой не може да му помогне. Майката Анна, надвесена над Евангелието, насочва непрекъснато молебствия и скрито търси и намира богомилски врач. Престолонаследникът оживява, само че никой не смее да спомене за лечителя, а чудото се приписва на Евангелието с тайнствената непозната книжовност, върнало мощта на френската корона. А източникът на тази ”тайнствена книжовност ” е може би един от най-старите модерни езици на Европа. В Реймс се строи голяма катедрала, в която епохи наред четири династии френски крале поставят клетва при коронясването си …над Борисовото Евангелие… Днес то е признато като Киевско Евангелие.

Бивш заместник-министър на външните работи преди 1989 година отхвърли контакт с френския кардинал за определяне произхода на Реймския псалтир от боязън ”да не скапе България връзките си със Съюз на съветските социалистически републики ”, само че науката е в дълг пред истината. Дано съновиденията на една жена, след положение на кома при туморна интервенция, оказват помощ да се разкрие още една страница от Златния век на българската история. В дълг пред истината сме всички, с цел да има с какво да се гордеят децата ни!…

(публикувано в том 2-2000 на сп. “Български писмена – Les letters bulgares ”)

създател доктора757