Не секции, а цели села
Текстът е оповестен в седмичния брой на " Капитал " под името " Там, където има единствено ГЕРБ и Движение за права и свободи " и е обобщение-епилог на едноименната поредност репортажи. Тя преглежда секциите за гласоподаване в България, където има над 50 гласуващи и над 70% за партията победител - рискови стойности, които са сериозна причина за платен или следен избор. В текста са употребявани елементи от обособените репортажи.Първа част и самия модел можете да прочетете и видите.Втора част за Северозападна България можете да прочетете.Трета част за област Пазарджик можете да прочетете.Четвърта част за ромските секции в Ихтиман можете да прочетете.
Две са общите неща сред всички секции, където някоя партия е победила с над 70% на последните парламентарни избори. Първото е шокът на влизане. Ако търсите село Чолакова в област Пазарджик да вземем за пример, е доста евентуално да пропуснете отбивката и да се наложи да обърнете. Причината е, че от преди малко ремонтираните междуселищни пътища в община Велинград влизате внезапно на място, където няма в действителност пътища и улици, само че пък има голям брой дървени постройки, в някои от които живеят хора. Шокът в Северозападна България е по-различен - там от разрушени пътища в равнищата влизате в нещо като съвършен фон за постапокалиптичен филм от 80-те или 90-те години.
Другото общо е, че макар всички обществени, етнически и стопански разлики, макар другите начини и техники при манипулирането на вота крайният резултат е еднакъв. В някои случаи става дума за непосредствено пазаруване, в други - за управление на избор. В голям % от случаите извършването на покупки е по-скоро на преференции, в сравнение с гласове.
Как се роди моделът на " Капитал "
Интересът на " Капитал " към секциите с рисков избор е от дълго време. Още при изборите за европейски народни представители през 2019 година от данните в ЦИК бяха извадени всички секции, в които има над 70% за партията победител. Те не бяха малко и даже тогава си личеше наклонността, че съвсем всички от тях са за ГЕРБ и Движение за права и свободи. Европейските избори са показателни, тъй като в България те не се считат за нещо изключително значимо и до урните отиват единствено партийните ядра и следеният по всевъзможен метод избор - платен, корпоративен, етнически.
Преди парламентарните избори през април " Капитал " получи информация от голям брой източници, че търговията с гласове се засилва, а тук-там доближава даже внушителните 300 лева за глас. Хващането на платен избор в деня на изборите обаче е сложна задача. Всъщност вотът си проличава - и от статистическите данни, и от опашките със стотици хора рано заран, най-често във или покрай ромските махали. Но хващането на самата " транзакция " е друга работа. Хората също отхвърлят да приказват в дните към изборите, още повече в деня на самите избори.
Капитал - брой 24
Затова тактиката на " Капитал " се промени. Предсрочните парламентарни избори през юли дадоха опция за втори опит, този път с задоволително време до самия избор.
За задачата бе основан модел на всички секции с над 50 гласа, в които има над 70% за партията победител. Първоначалната цел бе описът да бъде съпоставен с европейските избори през 2019 година - кои секции се дублират, кои отпадат и къде се появяват нови. Впоследствие благодарение на организацията " Данни за положително " бе основана по-широка база данни, която обгръща данните за парламентарните избори през 2021 и 2017 година, европейските и локалните избори през 2019 година
Резултатът: към 650 секции, от които съвсем всички са " благосъстоятелност " (на някои места кавичките са ненужни) на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Изключение на последните избори са единствено 10 - седем на Българска социалистическа партия и по една за Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ-НФСБ и " Демократична България ". На някои места - Кърджали да вземем за пример, региона, която дава отговор за максимален брой рискови секции, обяснението се крие в етническия профил на жителите. Но даже там има села като Припек и Еровете, където ГЕРБ необяснимо има надлежно 74.7 и 73.3%. Не е учудващо, че има места, на които ГЕРБ печели - учудващо е да го прави с сходни проценти. " Капитал " посети няколко от обитаемоте места, където се намират секции с рисков избор, и след това разгласява поредицата " Там, където има единствено ГЕРБ и Движение за права и свободи ".
Две са общите неща сред всички секции, където някоя партия е победила с над 70% на последните парламентарни избори. Първото е шокът на влизане. Ако търсите село Чолакова в област Пазарджик да вземем за пример, е доста евентуално да пропуснете отбивката и да се наложи да обърнете. Причината е, че от преди малко ремонтираните междуселищни пътища в община Велинград влизате внезапно на място, където няма в действителност пътища и улици, само че пък има голям брой дървени постройки, в някои от които живеят хора. Шокът в Северозападна България е по-различен - там от разрушени пътища в равнищата влизате в нещо като съвършен фон за постапокалиптичен филм от 80-те или 90-те години.
Другото общо е, че макар всички обществени, етнически и стопански разлики, макар другите начини и техники при манипулирането на вота крайният резултат е еднакъв. В някои случаи става дума за непосредствено пазаруване, в други - за управление на избор. В голям % от случаите извършването на покупки е по-скоро на преференции, в сравнение с гласове.
Как се роди моделът на " Капитал "
Интересът на " Капитал " към секциите с рисков избор е от дълго време. Още при изборите за европейски народни представители през 2019 година от данните в ЦИК бяха извадени всички секции, в които има над 70% за партията победител. Те не бяха малко и даже тогава си личеше наклонността, че съвсем всички от тях са за ГЕРБ и Движение за права и свободи. Европейските избори са показателни, тъй като в България те не се считат за нещо изключително значимо и до урните отиват единствено партийните ядра и следеният по всевъзможен метод избор - платен, корпоративен, етнически.
Преди парламентарните избори през април " Капитал " получи информация от голям брой източници, че търговията с гласове се засилва, а тук-там доближава даже внушителните 300 лева за глас. Хващането на платен избор в деня на изборите обаче е сложна задача. Всъщност вотът си проличава - и от статистическите данни, и от опашките със стотици хора рано заран, най-често във или покрай ромските махали. Но хващането на самата " транзакция " е друга работа. Хората също отхвърлят да приказват в дните към изборите, още повече в деня на самите избори.
Капитал - брой 24
Затова тактиката на " Капитал " се промени. Предсрочните парламентарни избори през юли дадоха опция за втори опит, този път с задоволително време до самия избор.
За задачата бе основан модел на всички секции с над 50 гласа, в които има над 70% за партията победител. Първоначалната цел бе описът да бъде съпоставен с европейските избори през 2019 година - кои секции се дублират, кои отпадат и къде се появяват нови. Впоследствие благодарение на организацията " Данни за положително " бе основана по-широка база данни, която обгръща данните за парламентарните избори през 2021 и 2017 година, европейските и локалните избори през 2019 година
Резултатът: към 650 секции, от които съвсем всички са " благосъстоятелност " (на някои места кавичките са ненужни) на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Изключение на последните избори са единствено 10 - седем на Българска социалистическа партия и по една за Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ-НФСБ и " Демократична България ". На някои места - Кърджали да вземем за пример, региона, която дава отговор за максимален брой рискови секции, обяснението се крие в етническия профил на жителите. Но даже там има села като Припек и Еровете, където ГЕРБ необяснимо има надлежно 74.7 и 73.3%. Не е учудващо, че има места, на които ГЕРБ печели - учудващо е да го прави с сходни проценти. " Капитал " посети няколко от обитаемоте места, където се намират секции с рисков избор, и след това разгласява поредицата " Там, където има единствено ГЕРБ и Движение за права и свободи ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ