Техническият музей в Берлин – пътят на човека, мира и войната
Техническият музей в Берлин е един от най-големите от този жанр в Европа. Тази година той навършва 20 години и надали има гостенин на Берлин, който да не го е мяркал най-малко отдалече, през прозорците на метрото – на терасата над входа на музея е кацнал същински аероплан!
Пътят на индивида, мира и войната се назовават трите маршрута, по които се преглежда музеят – а разглеждането лишава към три дни. Освен в постройката, особено издигната за музей, експозицията е ситуирана и в някогашната гара Anhalter Bahnhof, дружно с голям двор, няколко спомагателни здания, остаряла пивоварна и редица гаражи. Признавам, че до тях още не сме стигали, въпреки че сме прекарали в този музей цялостни два дни.На пръв взор това е един детски музей – вътре постоянно е цялостно с деца, за тях има безчет демонстрации, курсове, уъркшопи, занимания, образования и специфични обиколки. Голяма част от музея е направена на правилото на работилниците – дребните индивиди могат да следят онлайн по какъв начин се прави хартия, по какъв начин се шият куфари, по какъв начин се вършат бижута, изкуствени цветя, хапчета, по какъв начин се вари бира, по какъв начин се спуска колесника на аероплан или по какъв начин се движат платноходките и влаковете. И безчет други чудеса, пред които и ние, възрастните, стоим удивени и времето минава незабелязано.
Най-забележителните сбирки са на самолети, кораби и локомотиви. И в случай че корабите са главно дребни и съвършени модели и има единствено два-три същински, за разглеждане и „ возене “, от които децата не желаят да си потеглят, то самолетите са напълно действителни, подредени в голямото хале един над различен, като че ли се реят над главите на посетителите, а локомотивите са в някогашната гара – всички вероятни модели от първите в историята до най-модерните от предходната година. И за всеки тип техника е показано и разказано присъединяване й във войните. „ Пътят на войната “ – несъмнено, няма по какъв начин да се избегне тази тематика, изключително в Германия, а и най-известните механически експерти работят за военните. Важното е, че на никое място в музея няма присъди и на никое място не написа кой е спечелил и кой е изгубил. Да, един от най-големите им водачи е летял под нацисткия кръст, той е на самолетите и на ордените му, само че до него е вторият най-хубав водач, с настолната си книга от Сталин и алената звезда. Единственото, което желае да покаже музеят е горделивост – от достиженията на Германия преди и в този момент, от хората, които стоят зад тези достижения. Има задоволително места, в които историята да напомня горчивите моменти, не и тук. Сигурна съм, че немските деца излизат от този музей горди, въодушевени и впечатлени.
Има още доста забавни зали – историята на компютрите, остаряло телевизионно студио, безчет красиви и забавни телефони, грамофони и радиоапарати, ретро куфари – като творби на изкуството и самата гара, една от забележителните здания на довоенен Берлин, от която след бомбардировките е останало напълно малко. Дори и да нямате доста дни и часове, този музей си заслужава да надникнете – още веднъж деца в огромния свят на техниката, без която не можем.
Пътят на индивида, мира и войната се назовават трите маршрута, по които се преглежда музеят – а разглеждането лишава към три дни. Освен в постройката, особено издигната за музей, експозицията е ситуирана и в някогашната гара Anhalter Bahnhof, дружно с голям двор, няколко спомагателни здания, остаряла пивоварна и редица гаражи. Признавам, че до тях още не сме стигали, въпреки че сме прекарали в този музей цялостни два дни.На пръв взор това е един детски музей – вътре постоянно е цялостно с деца, за тях има безчет демонстрации, курсове, уъркшопи, занимания, образования и специфични обиколки. Голяма част от музея е направена на правилото на работилниците – дребните индивиди могат да следят онлайн по какъв начин се прави хартия, по какъв начин се шият куфари, по какъв начин се вършат бижута, изкуствени цветя, хапчета, по какъв начин се вари бира, по какъв начин се спуска колесника на аероплан или по какъв начин се движат платноходките и влаковете. И безчет други чудеса, пред които и ние, възрастните, стоим удивени и времето минава незабелязано.
Най-забележителните сбирки са на самолети, кораби и локомотиви. И в случай че корабите са главно дребни и съвършени модели и има единствено два-три същински, за разглеждане и „ возене “, от които децата не желаят да си потеглят, то самолетите са напълно действителни, подредени в голямото хале един над различен, като че ли се реят над главите на посетителите, а локомотивите са в някогашната гара – всички вероятни модели от първите в историята до най-модерните от предходната година. И за всеки тип техника е показано и разказано присъединяване й във войните. „ Пътят на войната “ – несъмнено, няма по какъв начин да се избегне тази тематика, изключително в Германия, а и най-известните механически експерти работят за военните. Важното е, че на никое място в музея няма присъди и на никое място не написа кой е спечелил и кой е изгубил. Да, един от най-големите им водачи е летял под нацисткия кръст, той е на самолетите и на ордените му, само че до него е вторият най-хубав водач, с настолната си книга от Сталин и алената звезда. Единственото, което желае да покаже музеят е горделивост – от достиженията на Германия преди и в този момент, от хората, които стоят зад тези достижения. Има задоволително места, в които историята да напомня горчивите моменти, не и тук. Сигурна съм, че немските деца излизат от този музей горди, въодушевени и впечатлени.
Има още доста забавни зали – историята на компютрите, остаряло телевизионно студио, безчет красиви и забавни телефони, грамофони и радиоапарати, ретро куфари – като творби на изкуството и самата гара, една от забележителните здания на довоенен Берлин, от която след бомбардировките е останало напълно малко. Дори и да нямате доста дни и часове, този музей си заслужава да надникнете – още веднъж деца в огромния свят на техниката, без която не можем.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ