Духовната интелигентност
Течението като че ли ни понася по вълните на живота. Много пасажери евентуално даже не знаят името на кораба, морето, в което се лашкат, брега, който желаят да зърнат, земята, на която желаят да стъпят. Живот ли е? Какво и по какъв начин ни се случва? Защо ни спохождат болежка и проблеми? Какво е призванието ни?
Всичко, което желаеме да придобием като познание, да притежаваме, като капацитет, да имаме дарба в нещо, е нашата просветеност, която придобиваме по пътя към усъвършенстването й. Съществуват хиляди проби точно измерващи и доказващи способността в обещано направление или обща висока просвета. В живота има толкоз способни и надарени с разсъдък хора,
“но дали са щастливи? ”
Културни сме, образовани, ерудирани, само че доста бездуховни. Духът ни е неосведомен, не знае, какво и за какво се случва, постоянно търсим аргументите отвън нас в условия, хора, институции, власт. А вътре в самите себе си се лутаме и вайкаме, пускаме се по вятъра и цялата ни осведоменост и високо IQ губят всевъзможен смисъл, щом не сме щастливи и липсва онази забравена духовна просветеност. Интелигентността не е една. Има хора, които са на половина интелигентни, само че са хиляди пъти по-щастливи.
Емоциите са движеща мощ в всекидневието и затова в живота ни.
Благодарение на страстите можем да разберем другите и себе си, да се приспособяваме и боравим със обстановката по-възможно най-уместният метод, да изразим нещо, което блика надълбоко в нас. Ала не рядко се случва по този начин, че незачитаме личните си усеща, не сме бдителни към тях, не си задаваме въпроса, за какво и какво ме кара да изпитвам несъмнено неспокойствие. Ако съумеем да използваме страстите си по най- ефикасния метод безспорно ще бъдем по- благополучни. За да може да забележим нещата в техния мащаб и същина е нужно да сме духовно израснали. Можем да притежаваме висока прочувствена просветеност или всякаква друга, но не сме ли посели семенцето на духовността, почвата ни ще остане пуста.
Духовната емоционалност е тази, която ни разрешава да хвърлим взор над проблемите, да размишляваме съответно, да преразгледаме полезностите, в случай че ще даже да създадем нови такива за нас самите. Това е дарба, която ни дава опция да разберем, че в случай че даден метод на деяние не е сполучлив, можем да пробваме различен. Не да мислим неотклонно и постоянно да блъскаме с рога в стената. Духовен е този, който е задоволително съзнателен, светва му лампичката, идва му инсайта, има мъдрост и разсъдителност. Духовно интелигентният си задава въпроси: Какъв е моя живот? Накъде и за какво ходя? Къде желая да стигна или желая да се движа непрестанно? Защо пострадвам? „
“Духовната просветеност учи човек да зачита и цени уникалността си, да не дели нещата на „ положително “ или „ неприятно “, а на такива каквито са- „ за положително “ и „ за неприятно “. ”
Способността да сме духовно интелигентни ни разрешава да схванем, че страданието е веднъж към знание на самите нас, болката е един самобитен опит, който е незаместим преподавател в житейският ни маршрут, тя може да е показалец за нашите тъмни страни, които по този начин усърдно прикриваме. Много хора обитават на Зeмята напълно първично, едвам задоволят насъщните си потребности. Без фантазии, без търсене на решения за положителното и злото, без да осмислят живота си и да го трансформират. Ниската нематериалност у актуалното създание е в основата на по- огромната част от неговите проблеми.
Духовната просветеност ни служи като превантивна мярка по отношение на някоя болест да вземем за пример, като разрешава да се разчитат признаците в точния момент, да обърнем поглед във вътрешността в нас, да съумеем да разтоварим напрежението по-правилен метод. Можем да вършим доста неща добре, само че в случай че те не осмислят живота ни, няма да сме пълноценни и задоволени. Нека не стопираме по-често да си задаваме въпроси и да търсим техния съразмерен отговор.
“Какъв е смисълът на живота? Коя е задачата? Защо ни е нужна? Удовлетворени ли ще сме с нея? ”
Много хора приказват, само че сами не схващат какво споделят, слушат, само че не чуват, гледат, само че не виждат, живеят живота си, само че не вникват в смисъла на всичко протичащо се. Навярно отговорите са напълно лесни, покрай нас или в нас, належащо е единствено да не стопираме да ги търсим.
Всичко, което желаеме да придобием като познание, да притежаваме, като капацитет, да имаме дарба в нещо, е нашата просветеност, която придобиваме по пътя към усъвършенстването й. Съществуват хиляди проби точно измерващи и доказващи способността в обещано направление или обща висока просвета. В живота има толкоз способни и надарени с разсъдък хора,
“но дали са щастливи? ”
Културни сме, образовани, ерудирани, само че доста бездуховни. Духът ни е неосведомен, не знае, какво и за какво се случва, постоянно търсим аргументите отвън нас в условия, хора, институции, власт. А вътре в самите себе си се лутаме и вайкаме, пускаме се по вятъра и цялата ни осведоменост и високо IQ губят всевъзможен смисъл, щом не сме щастливи и липсва онази забравена духовна просветеност. Интелигентността не е една. Има хора, които са на половина интелигентни, само че са хиляди пъти по-щастливи.
Емоциите са движеща мощ в всекидневието и затова в живота ни.
Благодарение на страстите можем да разберем другите и себе си, да се приспособяваме и боравим със обстановката по-възможно най-уместният метод, да изразим нещо, което блика надълбоко в нас. Ала не рядко се случва по този начин, че незачитаме личните си усеща, не сме бдителни към тях, не си задаваме въпроса, за какво и какво ме кара да изпитвам несъмнено неспокойствие. Ако съумеем да използваме страстите си по най- ефикасния метод безспорно ще бъдем по- благополучни. За да може да забележим нещата в техния мащаб и същина е нужно да сме духовно израснали. Можем да притежаваме висока прочувствена просветеност или всякаква друга, но не сме ли посели семенцето на духовността, почвата ни ще остане пуста.
Духовната емоционалност е тази, която ни разрешава да хвърлим взор над проблемите, да размишляваме съответно, да преразгледаме полезностите, в случай че ще даже да създадем нови такива за нас самите. Това е дарба, която ни дава опция да разберем, че в случай че даден метод на деяние не е сполучлив, можем да пробваме различен. Не да мислим неотклонно и постоянно да блъскаме с рога в стената. Духовен е този, който е задоволително съзнателен, светва му лампичката, идва му инсайта, има мъдрост и разсъдителност. Духовно интелигентният си задава въпроси: Какъв е моя живот? Накъде и за какво ходя? Къде желая да стигна или желая да се движа непрестанно? Защо пострадвам? „
“Духовната просветеност учи човек да зачита и цени уникалността си, да не дели нещата на „ положително “ или „ неприятно “, а на такива каквито са- „ за положително “ и „ за неприятно “. ”
Способността да сме духовно интелигентни ни разрешава да схванем, че страданието е веднъж към знание на самите нас, болката е един самобитен опит, който е незаместим преподавател в житейският ни маршрут, тя може да е показалец за нашите тъмни страни, които по този начин усърдно прикриваме. Много хора обитават на Зeмята напълно първично, едвам задоволят насъщните си потребности. Без фантазии, без търсене на решения за положителното и злото, без да осмислят живота си и да го трансформират. Ниската нематериалност у актуалното създание е в основата на по- огромната част от неговите проблеми.
Духовната просветеност ни служи като превантивна мярка по отношение на някоя болест да вземем за пример, като разрешава да се разчитат признаците в точния момент, да обърнем поглед във вътрешността в нас, да съумеем да разтоварим напрежението по-правилен метод. Можем да вършим доста неща добре, само че в случай че те не осмислят живота ни, няма да сме пълноценни и задоволени. Нека не стопираме по-често да си задаваме въпроси и да търсим техния съразмерен отговор.
“Какъв е смисълът на живота? Коя е задачата? Защо ни е нужна? Удовлетворени ли ще сме с нея? ”
Много хора приказват, само че сами не схващат какво споделят, слушат, само че не чуват, гледат, само че не виждат, живеят живота си, само че не вникват в смисъла на всичко протичащо се. Навярно отговорите са напълно лесни, покрай нас или в нас, належащо е единствено да не стопираме да ги търсим.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ